Пастор Христо Куличев напусна този свят днес, 11 юни 2019 г., съобщиха негови близки в социалните мрежи.

Евангелистът, който понесе репресиите на комунистическия режим, но не предаде християнската вяра, си отиде на 88 години.

Той е роден на 16 юли 1930 г. в с. Розово, Пещерско. Родителите му скоро след това се преместват в София. Баща му е духовният пример за християнин и той го въвежда в християнската вяра.

Младият Куличев е свидетел на политическия процес срещу пасторите през 1949 г., организиран от режима на БКП, с който е нанесен удар на духовните водачи на протестантите в България.

Едно от големите изпитания на пастор Куличев е казармата и решението му да се моли открито в нея и да не положи клетва, защото вече е дал обет пред Господ.

Откривателят на българското горянско въоръжено съпротивително движение срещу комунистическия режим проф. Диню Шарланов си отиде от този свят на 4 март 2019 г. на 93-годишна възраст. Вчера, 8 март, неговите близки и приятели го изпратиха в последния му земен път, съобщиха от семейството му пред desebg.com.

Той е един от първите историци, които още 1991-1992 г., получиха достъп до архивите на МВР-ДС и направи важни разкрития за кървавия терор на комунистическата партия след 9 септември 1944 г.

Заедно с историка Поля Мешкова проф. Диню Шарланов издаде през 1994 г. документалното изследване „Българската гилотина” – тайните механизми на народния съд, посветена на ликвидирането на българския политически, военен и интелектуален елит чрез противоконституционно организирания от Георги Димитров в Москва т. нар. народен съд.

През 1997 г. проф. Шарланов издаде книгата „Тиранията”, отново стъпила на задълбочено изследване на архивите на Държавна сигурност, в която засяга различни престъпления на комунистическия режим – от преследването на политически лидери веднага след Деветосептемврийския преврат като Г. М. Димитров и Кръстю Пастухов до разправата с политическата опозиция през 1947 г.

В своя предговор към нея проф. Шарланов пише:

„Има събития в нашата най-нова история, които винаги ще ни съпътстват и с болка ще ни напомнят за себе си. Такива са събитията, които протичат в драматичните години на налагане на комунистическата тоталитарна система у нас след септември 1944 г. Поколение след поколение ще обръщат поглед към тях и с учудване и срам ще питат: нима това е възможно?

И наистина те ще имат основание за това грозно време на масови убийства, на изпращане на хиляди хора в лагери и изселване, на лишаване от елементарни граждански права на стотици хиляди други. Така целенасочено тираните създават социален климат на страх и на лична политическа изолация. И всичко това се извежда като основна задача на БРП (к) и се облича в държавна политика.

По същество обаче то влиза в остро противоречие с народопсихологията на българина, защото се въвежда една нетрадиционна обществена система с насилие и по волята на чужда държава.”

На 15 февруари 2019 г. е починал земеделецът Иван Семков, бивш лагерист от концлагера „Белене”, народен представител от БЗНС „Никола Петков” в СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).

Новината съобщи пред desebg.com Калина Йорданова, психотерапевт и съорганизатор на кръглата маса „Лагерът край Ловеч: памет и свидетелства“, проведена през 2016 г. в Ловеч, в която Иван Семков участва като една от жертвите на тоталитарния комунистически режим.

Иван Семков е роден през 1931 г. в Ловеч. Като привърженик на опозиционния на комунистическия режим БЗНС „Никола Петков” той е въдворен в лагера „Белене”.

Той прекарва 8 години от живота си като лагерист в „Белене” и като политически затворник в комунистическите затвори в Ловеч, Шумен, Плевен, Стара Загора.

Земеделецът е един от основателите на Съюз на демократичните сили в Ловеч след 10 ноември 1989 г.

Земеделецът Андон Стоев от Провадия, който плаща за идеите си с 5-годишен престой в комунистическия концлагер „Белене”, си отиде днес от този свят на 89-годишна възраст, съобщиха близките на бившия лагерист пред desebg.com.

Той е роден на 29 ноември 1929 г. в село Бозвелийско, община Провадия, Варненска област в земеделско семейство.

Андонов е един от младите последователи на разтурения през 1947 г. опозиционен БЗНС „Никола Петков” във Варненско в началото на 50-те години на ХХ век.

Тогава е арестуван и осъден на 8 години затвор по обвинение за участие в нелегална група на земеделци.  В „Белене” той прекарва пет години в периода 1953-1958 г.