Али Ибрям Дурали, бивш лагерист в концлагера „Белене“ по време на насилствената асимилация на българските граждани от турски произход, проведена от БКП начело с Тодор Живков, е починал внезапно на 17 март 2025 г. на 66-годишна възраст.

Тъжната новина съобщиха за desebg.com от гражданското дружество „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“, обединяващо бившите лагеристи от „Белене“ от третия период на лагера (1984-1987) и техните близки.

Дурали, който е изгонен от комунистическия режим от страната по време на Майските събития от 1989 г., е починал в родното си село Ябланово, област Сливен, където е бил на посещение.

Погребението му обаче ще се състои в гр. Чорлу, Турция, където се е установил със семейството си след изгонването му от България през 1989 г.

Али Дурали е роден на 11 ноември 1959 г. в с. Ябланово. Произхожда от бедно селско семейство. Той е най-малкият от шестте деца в семейството.

Един от въдворените в "Белене" от бунтовническото Ябланово

Както е известно през януари 1985 г. жителите на котелското село оказват съпротива на опита на комунистическата власт да им смени имената.

В резултата на това бунтът им е смачкан с армия, танкове и БТР-ри на 19 януари 1985 г.

Над 30 мъже от Ябланово са арестувани и въдворени без съд и присъда в „Белене“, а други около 20 души са съдени по политически причини и вкарани в затвори.

Али Дурали е един от мъжете, въдворени в концлагера „Белене“. По това време той е 26-годишен и е футболист към спортното дружество в Котел.

Арестуван е още на 18 януари 1985 г. и след едно денонощие в ареста на милицията в Котел е откаран в Окръжно управление на МВР Сливен.

Там в килиите на Държавна сигурност е подложен на мъчения и терор в продължение на 118 дни.

След това е откаран в концлагера „Белене“ на дунавския остров Персин. Там е въдворен от 16 май 1985 г. до 4 април 1986 г.

„Белене“ обаче не е последната спира на репресията, на която режимът на БКП го подлага.

От „Белене“ е въдворен без съд и присъда във временния лагер, създаден от комунистическата власт край затвора в Бобов дол.

Принудително интерниран до края на 1988 г.

Там Дурали е държан без съд и присъда от 4 април 1986 г. до 9 май 1987 г. След това от 9 май 1987 г. до 28 ноември 1988 г. е интерниран в гр. Кочериново, Кюстендилско.

Следва второ интерниране в гр. Бобошево, Кюстендилско от 28 ноември 1988 г. до 29 декември 1988 г. Общия период на комунистическата репресия върху него е над 3 години и 7 месеца.

На 20 май 1989 г., веднага след началото на мирните протести на турското малцинство срещу „възродителния процес“ Али Дурали е изгонен със семейството му от страната, като режимът го експулсира принудително в Австрия. Напускат страна с два куфара.

На път за Виена той е други принудително изгонени български граждани от турски произход слизат на гарата в Белград и търсят съдействие в турското посолство.

Оттам им осигуряват няколко дневен престой, след което със самолет са прехвърлени в Истанбул, Турция. Дурали се установя в близкия до Истанбул гр. Чорлу, където заживяват нов живот от нулата голяма част от изгонените от България аблановци.

Али Дурали: В "Белене" казах, че не съм съгласен с комунистическия режим

Приживе пред журналиста Христо Христов Али Дурали си спомня:
„В сливенските килии ни оставиха на глад и без въздух. Като ни закараха в „Белене“ можехме вече да дишаме. Там ни караха да копаем царевица на пек.

От Държавна сигурност в Котел идваха в лагера да ни питат дали сме съгласни с режима, дали сме се променили. Аз казвах: „Нищо не се е променило“.

Спомням си, че в „Белене“ ходихме с километри за свиждане, но накрая не ни го даваха. Казваха ни: „Тук ще останете 30 години“.

От „Белене“ ни натовариха на едни конски тирове и ни откараха в Бобов дол. И тук лагер – кордон с кучета и охрана. Спяхме в бараки. Караха ни на работа – да чукаме камъни.

Оттам обаче не ме освободина, а интернираха в Кочериново и Бобошево. Там ме държаха до края на 1988 г.“

Али Дурали оставя две дъщери и съпруга.

Основателят на desebg.com Христо Христов изказва своите искрени съболезнования на семейството му.