Сайтът desebg.com публикува текста, представен от Евдокия Пенкова, съавтор на книгата „Белоземски хроники“ (2020), посветен на живота и трагичния край на свещеника Иван Русинов от пловдивското село Белозем, жестоко убит от комунистите на 22 декември 1944 г.

Арестът на 50 души в Белозем през декември 1944 г.

Колебах кога да отбележа 70-годишнината от убийството на отец Иван Русинов на 22 декември 1944 г. и заради светлия дух на Рождество Христово го предлагам няколко дена по-късно.

На 22 декември 1944 г. вечерта в участъка и общината на Белозем новите комунистически властници задържат около 50 души, от които никой не е имал някакво активно участие в предишното управление.

Между тях са някои от най-добрите стопани на селото, както и свещеникът отец Иван Русинов, районният лекар д-р Марко Петров, учителят Койчо Койчев, ръководещите хора към училището, читалището, църквата и театралната трупа.

Целта е да се сплашат хората, за да не отидат на предстоящия два дена по-късно земеделски събор в Пловдив за посрещането на д-р Г.М. Димитров, тъй като съборът в Стара Загора на 10 декември е бил грандиозен.

Освен това може би е имало нареждане от по-висока инстанция на БКП да бъдат отстранени авторитетни хора, но може да е било и решение на местна почва.

Убийство на невинни жертви

Повечето от задържаните са жестоко пребити, а отец Иван Русинов и Иван Карев, най-добрият овчар, са убити. С това се дава ход на политическата нетърпимост и на погрома върху стопанския и културния живот в Белозем. Само някои от извършителите на злодеянието са задържани, а няколко дена по-късно са освободени. С риск за живота си ръководители на земеделската дружба предизвикват анкета на властите в Пловдив.

Достойни свещеници

За щастие, в черквата в Белозем винаги са служили достойни свещеници. В началото на 60-те години на 19 век в Белозем служи поп Никола Геров Белчов от Копривщица, заклинателят на знамето на Априлското въстание, наследен от отец Иван Михайлов, който е връстник на Левски и негов другар в Старозагорското класно училище.

Той е един от четиримата членове на революционния комитет, които по време на Априлското въстание са арестувани, изпратени в Одринския затвор и оттам на заточение в турски град на море, както е разказвал.

Дядо Михо Петров и Събчо Атанасов умират от побоищата в затвора Таш капия през август 1876 г. Макар в Белозем и в района да няма борба, както пише Никола Чалики „учител и поп надали остана неарестуван“. „Добър” пример за по-късни времена.

Кой е отец Иван Русинов

След отец Иван Михайлов 35 години на черквата и на селото се посвещава отец Иван Русинов. Роден през 1879 г. в Песнопой, той завършва Самоковското свещеническо училище и през 1909 г. е ръкоположен за свещеник, като избира за своята служба Белозем.

Взема дейно участие с труд, организация и средства в изграждането на новия храм след земетресението през 1928 г. Начетен човек, отец Иван е съпричастен към живота на селото и всички инициативи, заради което заслужава уважението на белоземци.

През 1935 г. защитава в съда младия комунист Христо Такев и свидетелства, че родителите му са добри християни.

Обстоятелствата около убийството на свещеника

Обстоятелствата около смъртта и поругаването му в тази страшна нощ са ужасни. Тогавашният кмет на селото представя убиването му като резултат от неговата „черносотническа, реакционна, мракобесническа, антинародна, фашистка дейност”.

Неслучайно игумения Валентина Друмева нарежда отец Иван Русинов сред българските свещеномъченици от най-ново време, макар в очерка за него има неточности.

Освен това в някои публикации се тиражира друга дата на грозното му убийство. Гробът му е в двора на черквата „Свети Георги” до отец Иван Михайлов – двама мъченици за вярата от два съдбовни момента в българската история.

Убийците пребиват жена, отказала им кафе

Още един факт около това злодеяние – сутринта убийците отиват в магазина на Дина Мартинова, в който има маси за сервиране на кафе и храна. Тя е образована жена, чието семейство се е преселило от Розовец, вдовица с две малки деца и поддържа магазина със свекърва си.

Разбрала е какво е станало, помогнала е на съсипаните хора, които сутринта на ръце са пренасяли близките си до каруците, и затова им отказва. Пребита е брутално.

Другите жертви на комунистическия режим в Белозем

Заслужава си да припомним и другите жертви на комунистическия режим от селото. През юни 1946 г. във Велинград е жестоко убит 23-годишният Стойо Витанов, за чиято смърт „Народно земеделско знаме” иска анкетна комисия и разобличава покровителите на убийците.

По време на изборите за Велико народно събрание са пребити много хора, а Петко Стайков от бежанската махала е убит и изхвърлен от водите на река Марица седмица по-късно. Въпреки това комунистите губят безславно изборите.

През ноември 1946 г. 10 души, повечето ученици, са осъдени по политически причини в показния процес срещу Съюза на българските национални легиони, като групата от Белозем е съдена отделно.

Христо Кавалов, политзатворник отпреди Девети, прекарва години в концлагери.

Април 1951 г. е убит Михаил Марков, областен председател на опозиционния Земеделски младежки съюз, а в Пазарджишкия затвор и в концлагера „Белене” са изпратени баща му и брат му Иван.

В средата на май изпращат в концлагера „Белене“ още 6 души – на възраст между 20 и 70 години. Там е изпратен и католическият свещеник отец Тимотей Зайков, който по-късно, есента на 1952 г., е осъден в големия католически процес и излежава присъдата от 12 години в каменната кариера на Огняново. И тези страдалци са забравени!

И защо беше цялата тази кървава вакханалия? Това е въпросът, на който вуйчо ми Матей Марков, с когото работихме върху книгата за Белозем, имаше отговор. Мисля, че всеки от нас също го има.