|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Надзирателят попитал: Ти какъв си? Сляпото момче отговорило: Човек съм. Отиде си политическият затворник Дянко Марков ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Мемориали
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 17 Февруари 2022 17:50

alt

 

Днес, 17 февруари 2022 г., от този свят си отиде Дянко Марков. Тъжната вест съобщи пред сайта Faktor.bg дъщеря му доц. д-р Майа Маркова.

Дянко Марков е един от последните офицери на Негово величество цар Борис III, летец, участник във Втората световна война, полковник от запаса, кавалер на орден за храброст (1948) и носител на награден знак „За достойнство и чест“ за заслуги към отбраната на страната, активна социална и военно-родолюбива дейност (2018).

Той е политически затворник по време на комунистическия режим, подложен на мъчителни физически и психически изтезания от Разузнавателния отдел към Щаба на войската, който получава задачата от компартията да се разправи с офицерския корпус след 9 септември 1944 г.

Освен през комунистическите затвори Дянко Марков преминава и през лагер "Богданов дол". След краха на комунистическата система в България е народен представител от СДС в два парламента.

Известният родолюбец, чиято жертвоготовност в името на Родина е пословична, си замина само осем месеца преди да навърши 100 години.


Произход и кариера на военен летец

Дянко Георгиев Марков е роден на 4 октомври 1922 г. в Плевен. Майка му е гимназиална учителка, а баща му е адвокат. Веднага след 9 септември 1944 г. баща му е убит от комунистите без съд и присъда.

Дянко Марков завършва Военното на Негово Величество училище. Произведен е в чин подпоручик на 3 март 1944 г.

 

alt

 

Участва в заключителната фаза от Втората световна война като летец-бомбардировач от 5-и въздушен полк и се бие срещу нацистка Германия. Награден с орден за храброст.


В комунистическите затвори и лагери

През август 1948 г. е осъден по процеса за т. нар. Втори легионерски център, по който присъди получават над 70 души.

В периода 1948-1952 г. е политически затворник, като освен през затвора, минава и през концлагера "Богданов дол". След освобождаването му работи като строителен работник, миньор, стругар и оркестрант.

След края на тоталитарната комунистическа система е избран за народен представител от Български демократически форум (БДФ) в СДС в 37-то и 38-то Народно събрание.

Бил е председател на БДФ, председател на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ, главен редактор на списание „Един завет” и на вестник „Истина”. Дългогодишен организационен секретар на съюз „Истина”.


„Не е лесно да остане човек верен на своята преданост към Родината“

Дянко Марков ще бъде запомнен и със своето ораторско умение и пламенни речи. В негова памет сайтът desebg.com припомня някои от неговите публични изяви през последното десетилетие. В Деня на народните будители през 2012 г., когато навърши 90 години, той заяви:

„Щастлив съм отново да се срещна с хора, които желаят да имат оценка за миналото и вяра за служба на Родината в бъдещето. Моят житейски опит не беше свързан до такава степен като саможертвата на горяните, но не беше и лек. Уверявам ви, че не е лесно да остане човек верен на своята преданост към Родината, да остане добър.

След промените комунистите успяха да осигурят материалното благополучие за наследниците си и власт, почиваща върху институциите. Но това не е богатство. Богатството на живота е да обичате хората и да сте готови, когато им давате, да бъдете щастливи. Така никога няма да бъдете бедни и никога няма да измените на своята същност.”


„Концлагерът „Белене“ е българската Голгота“

На годишното поклонение в памет на жертвите на концлагерът „Белене“ през юни 2014 г. Дянко Марков рецитира пред множеството клетвата на лагеристите:

„Това място [„Белене] е българската Голгота, създадено от комунистите!

„Ако на земята само сто човека любят свободата,
аз ще съм със тях.

Ако ли за нея борят се, живеят десет души само,
аз ще съм със тях.

Ако сал един неин верен син жертва се за нея,
тоз ще бъда аз!”

 


alt

 


„Вместо да се огънем пред нечовешките усилия в лагера

ние пеехме един от шедьоврите на Шуман”

Дянко Марков демонстрира духовното превъзходство на жертвите над надживяната от тях комунистическа диктатура с емоционален разказ за преживяното по време на събитие в Европейския парламент „Комунизмът и несломимия човешки дух”, организирано от евродепутата Андрей Ковачев през октомври 2014 г., където бившият концлагерист възпламени публиката със словото си и дълго бе аплодиран на крака от присъстващите:

„Вместо да се огънем пред нечовешките усилия ние [в лагера] пеехме един от шедьоврите на Шуман. Ние превърнахме наказателната система в школа за стоицизъм, морал и това беше великото в усилията да преодолеем гнета.

Ще ви разкажа за легендарния д-р Никола Грозев, който беше в лагера "Белене". Той прекара 270 дни в карцера, който потъваше във вода щом като Дунав прииждаше и го изкарваха оттам само, за да лекува някой, включително и своите мъчители.

Случило се е така, че един от най-жестоките надзиратели на Грозев се разболял, но лекарят го спасил от смърт. Като са закрепил надзирателят казал на лекаря, че очаквал да го убие. Д-р Грозев му отговорил: „Аз съм лекар и лекувам. Комунистите убиват”. Малко по-късно този надзирател напусна завинаги „Белене”.

…Мен ме спаси от сигурна смърт един физически по-силен лагерист, след като ме смени на забоя…

 

alt

 

…Ще спомена и един друг пример. Историята на едно младо момче от Родопите, което ослепяло, но въпреки това било водач на различни бегълци по тайните пътеки край границата. Накрая Държавна сигурност го разкрила и арестувала, а то било осъдено на затвор. Там научих за него.

Момчето стоеше в преддверието на голямото помещение в Софийския затвор, където бях и аз. Един ден най-свирепият надзирател влетя и започна да рита наред с въпроса: „Ти какъв си?” Валяха отговори: политически, дружбаш и др.

Като стигна до момчето той го ритна и запита: Ти какъв си? Човек към – отговори му сляпото момче. Ето тази история е завещанието ми към младите поколения.“


Обект на клеветническа кампания

Дянко Марков, който неведнъж публично е подчертавал огромното значение на България за спасяването на българските евреи от Холокоста и е изразявал гордостта си от този безспорен факт, стана обект на клеветническа кампания, която го изкара човек с антисемитски настроения.

Повод за това бе дискусия в парламента през 2000 г., в която той взе участие като депутат. Спорът се разгоря по повод внесеното от управляващото мнозинство на Обединените демократични сили в Народното събрание предложение за освобождаването на тогавашния зам.-председател на парламента акад. Благовест Сендов (БСП).

Оставката му бе поискана заради подписаното от него и група интелектуални писмо, станало повод Израел да премахне паметниците на цар Борис III и Димитър Пешев от „Гората на България” в Ерусалим.

 

alt

 

В позицията си тогава депутатът Дянко Марков обяснява каква е причината България да е успяла да спаси българските евреи на нейна територия и не е успяла да спаси евреи от териториите в Беломорието и Македония, в които е получила административно управление, но на практика те са били под контрола на нацистка Германия.

Той припомня, че през 1943 г. по тогава действащите международни конвенции за водене на война (Хагските от 1907 г.) депортации на местно цивилно население, считано от воюващата държава (Германия) за враждебно, не са били забранени и са се практикували от всички участници във войната, включително от САЩ (депортацията на населението от тихоокеанското крайбрежие с японски произход).

Впоследствие думите му са извадени от контекста и депутатът е обвинен, че е нарекъл евреите от Беломорието и Македония „враждебно население“.

Обвинителите му обаче пропускат да цитират цялата реч на Марков, защото от нея ясно се разбира неговата позиция:

„Ние имаме едно преимущество спрямо всички други европейски народи, които през Втората световна война бяха под егидата на Германия. Това наше преимущество е изразено в тази именно карта, която аз я оставям тук като документ и в която карта американският историк Раул Хилберт в книгата му: „Унищожението на европейските евреи“, тази именно карта посочва. Тя е ползвана и аз я имам в немския превод от книгата, издадена от немския историк Хайнц Хьоне в Хамбург през 1966 г. под надслов „История на CC – орденът „Мъртвешка глава“.

В тази карта, уважаеми госпожи и господа, е посочено, че в Полша са унищожени 90 на сто от евреите, в Германия, Австрия и Чехословакия – 50 на сто, в Румъния – 28 на сто, в Холандия, Белгия и Люксембург – 56 на сто, в Дания – 1,5 на сто (70 души са унищожени). Всички други са спасени чрез лодки. В България седи 0! В България седи 0, господа!

И това е паметната плоча за хората, които спасиха българските евреи. Тази нула, аз се гордея с тази нула като българин, като гражданин и като човек!“

През последните години Дянко Марков бе подложен на психически и физически тормоз, а в жилището му многократно бе прониквано от недоброжелатели, независимо, че възрастният ветеран от ВСВ бе в дома си и ставаше обект на нападения.


Ценни мемоари за историята, разказани от първо лице

През 2012 г. бившият летец от Втората световна война, политически затворник след 9-ти септември 1944 г. и депутат от СДС след промените Дянко Марков остави на поколенията своите спомени, издадени под красноречивото заглавие „Свидетелствам под клетва” (виж книгата – ТУК).

Спомените му съдържат изключително ценна информация, неразказна от никой друг, за дейността на Разузнавателния отдел (РО) на Щаба на войската срещу българското офицерство. Дянко Марков е оставил разтърсващ разказ за методите на РО и ДС, когато самият той е арестуван и разследван.

 

alt

 

Свидетелствата му се нареждат до тези на бившия кандидат на ЦК на БКП и впоследствие политически емигрант Петър Семерджиев, описани в спомените му, както и до преживяното от пастор Харалан Попов в следствието на ДС и затвора.

За разлика от тях Дянко Марков е описал процеса на задържането си от военното разузнаване и мястото, ползвано като ареста от РО, който по това време е наричан от самите тях „шахтата”. Ето как летецът е запечатал този момент:

„Поручик, арестуван сте... Отведете го в шахтата... Слязохме в мазето, водещият ме отключи врата, иззад която към пода залитна почти безчувствен висок млад мъж. Фелдфебел-школникът го прихвана ловко през кръста, а с другата ръка ме блъсна на освободеното място. Захлопна вратата. Ключалката щракна. Моят свят остана отвън и никога нямаше да се върне: до края на дълголетния ми живот. Но още не знаех това.

Моят нов свят започваше с „килия” с размерите 50 на 50 сантиметра. Кофа за отходната нечистота заемаше почти целия под. Нямаше прозорец. Дупка над вратата с размер на тухла бе отворът за въздух. Вратата просвредлена с дупка-шпионка; без стъкло, да не би някой заключеник да успее да го свали и пререже вените си.

Първите денонощия в „шахтата” аз не мигнах... Когато и третият ден изтече, без да бъда повикан на разпит и без да ми бъде предявено някакво обвинение, аз разбрах, че каквато и да е конкретната цел на мъчителите, чрез този продължителен инквизиционен режим те искат да сломят физическата и волевата ми устойчивост и да ме превърнат в друго същество, покорно изпълняващо тяхната воля.”



 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов