|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Отиде си Петко Огойски – концлагерист и автор на знаменитите „Записки за българските страдания” по време на комунистическия режим ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Мемориали
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 23 Януари 2020 13:54

alt

 

На 90-годишна възраст си отиде концлагеристът, политическият затворник от времето на комунистическия режим, писател и земеделец Петко Огойски.

Скръбната новина съобщи лидерът на БЗНС Николай Ненчев на профила си във Фейсбук днес.

„С дълбока скръб съобщаваме, че ни напусна нашият съидейник и член на БЗНС Петко Огойски. Ревностен последовател на БЗНС, той остана верен на идеите на съюза до последния си дъх”, написаха от земеделския съюз на своята страница в социалната мрежа.

Петко Георгиев Михайлов-Огойски е роден в село Огоя, община Своге, на 1 ноември 1929 г.

Още като ученик пише стихове, а по-късно и разкази, есета, статии и афоризми. Любовта към Отечеството, към героичното минало на народа ни, както и нравствено-етичните проблеми са доминираща тема в творчеството му.

През 1950 г. е осъден на 5 години затвор за „вражески стихове и заговорническа дейност“ която присъда изтърпява в различни затвори и в концлагера „Белене“.

 

alt

 

Той е един от оцелелите лагеристи в „Белене”, наказани с изолиране дни наред без храна и вода на понтон насред река Дунав.

След излизане на свобода следва в Историко-филологическия факултет на Софийския държавен университет, но не успява да завърши висшето си образование, защото е осъден повторно на две години затвор през 1962 г.

След краха на комунистическия режим Петко Огойски е избран
за депутат от СДС (от квотата на БЗНС „Никола Петков“) в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991). Бил е главен редактор на вестник „Земеделско знаме“.

Член е на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Българското историческо дружество и на Съюза на краеведите в България.

Петко Огойски оставя голяма следа в изследването на репресиите на тоталитарния комунистически режим със своята уникална трилогия „Записки за българските страдания 1944-1989”, в която описва престъпленията на комунистическия режим в лагерите и затворите след 9 септември 1944 г.

„Записките” му се отличават не само с описанието на преживяното от самия него, а и със събирането на огромна информация за стотици хора, попаднали под комунистическите репресии в лагери и затвори.

 

alt

 

Той активно участваше в инициативи за преосмисляне на тоталитарното комунистическо минало, като сред последните му публични изяви са откриването на изложбата „Свидетели: Памет за концлагера „Белене” (декември 2017 т., в която участва с пано) и премиерата на обширното изследване на Борислав Скочев „Концлагерът „Белене” (януари 2018 г.).

Петко Огойски участва и в първия сезон (2014) на документалната поредица „Отворени досиета” на БНТ, в която разказва за преживяното в лагера „Белене” и в затворите (вижте филма по-долу).

През 2014 г. Комисията по досиетата обяви принадлежността на Петко Огойски към Държавна сигурност. От досието му се разбира, че той е регистриран като сътрудник, когато вече е на свобода и едва си е намерил работа като бояджия в София.

ДС посочва, че го е регистрирала през  1958 г. като агент под псевдонима „РИЛСКИ” чрез метода на постоянното привличане без в досието да са запазени план и доклад за вербовката.

 

alt

 

Година след регистрацията, през 1959 г.,  ДС го сваля от оперативния отчет с мотива, че той не се явява редовно на срещите, а когато го прави не е изпълнил поставените му задачи да донася за хора от бившата земеделска опозиция.

ДС посочва, че на последната среща той е заявил, че не е подписал декларация за сътрудничество нито в лагера, нито по време на престоя в затвора и че сега те го карат да извършва неприсъща за него дейност.

„Не съм подписвал никаква декларация и не съм работил за ДС. Проверяван съм многократно от 1990 г. насам и сам, доброволно съм подавал заявления да бъдат издирени материали за мен”, заяви тогава пред desebg.com Петко Огойски. Той подчерта, че в мемоарите си подробно е описал натиска, който му е бил оказван от Държавна сигурност.

Освен на трилогия „Записки за българските страдания” Петко Огойски е автор и на редица други книги с проза и стихове.

 

alt

 

Домът му в софийския квартал Чепинци се отличава с кулата, която е издигнал, и в която се намира своеобразен етнографски музей с най-различни експонати, свързани с българщината, сред които е съхранил налъмите си от лагера „Белене”, лъжицата, с която се е хранил там, както и коричка хляб.


Посланието на Петко Огойски

Сайтът desebg.com припомня прочувственото му обръщение към паметта на жертвите на комунизма в неговите „Записки”:

„Живи и мъртви братя страдалци!

Цели 43 години аз обхождах да ви търся от Видин и Кула до Свиленград и Странджа, от Силистра и Добрич до Петрич и Гоцеделчевско, от Свищов и Белене до Девин и Златоград, по Европа, Азия и Америка...

Където не можах да стигна с нозете и очите си, продължих с мисълта си, та с душевния си поглед да видя и да запиша мъченическите ви голготи, милите ви родни имена.

Хиляди от вас, живите, назовах, стотици от мъртвите разпознах и поименно възкресих. И много още незнайни останаха.

Аз ви виках и викам от тези страници, не за да разранявам позавехнали рани...

Извиках ви от небитието на забравата, та с крилете на белите листи да се завърнете при народа си. Да останете сред децата, внуците и роднините си, да влезете в класните стаи на учениците, в дискусиите на студентите, в стиховете на поетите!”

Поклонението ще се състои на 24 януари 2020 г., от 11 ч., в църквата на столичния кв. Чепинци. Сайтът desebg.com поднася своите съболезнования за загубата на семейството му.

 

Вижте филма с Петко Огойски от първия сезон на поредицата „Отворени досиета” на БНТ, 2014 г. – ТУК.

 

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов