"Перм-36" – единственият по рода си музей в Русия, разказващ история на политическите репресии в Съветския съюз отива в историята. Тази новина беше пропусната от руските информационни агенции, но отразена от западните.

Само в интернет може да се открие информацията, че след 20 години на съществуване се разпуска неправителствената организация "Перм-36", основателка на единствения по рода си в Русия музей на политическите репресии в бившия Съветския съюз.

Организацията е останала без правата си над имота, след като е загубила дело срещу регионалното министерство на културата, а преговорите с местните власти в Перм за запазването на музея са се провалили, съобщи Виктор Шмиров, директор на музея пред Асошиейтед прес.

Шефът на московското бюро на фондация "Хайнрих Бьол" Йенс Зигерт изобщо не е изненадан. "Още през миналата година имаше атаки от управата в Перм срещу музея", припомня той пред Дойче веле. После за музея се застъпи Михаил Федотов, който ръководи дейността на президентския Съвет по човешките права, и беше създадена специална комисия. Но и това не помогна особено, допълва Зигерт.

Най-именитият затворник – украински поет

Музеят на политическите репресии "Перм-36" работи от 1996 г. на площадката на бившия наказателен лагер за политически затворници. Той се намира на 1100 километра източно от Москва. Създателите на музея са успели да възстановят част от бараките, наблюдателните кули и стените с бодлива тел.

Лагерът "Перм-36" е играл съществена роля в зловещата система "ГАЛУГ" от наказателни и трудови лагери в бившия Съветски съюз, погубили милиони хора. Неговата история започва през 1946 г. по времето на Сталин.

Лагерът възниква край село Кучино, на 120 километра от Перм в подножието на Урал, като наказателна колония за изпаднали в немилост бивши държавни служители. По-късно там започват да изпращат и престъпници, а от 1972 г. и политически затворници. Повечето от тях са дисиденти от балтийските републики и Украйна.

Едни от най-известните обитатели на лагера са правозащитниците Сергей Ковальов и Натан Шарански. Но най-именитият затворник е украинският поет и преводач Васил Стус, предложен от Хайнрих Бьол за литературната Нобелова награда. Той обаче не я получава - през 1985 г. Стус умира в "Перм-36" на 47-годишна възраст, а три години по-късно съветският ръководител Михаил Горбачов затваря лагера и дава амнистия на всички затворници.

Дългата сянка на войната в Източна Украйна

Три десетилетия по-късно събитията в днешна Украйна като че ли предопределиха съдбата на музея край Перм, пише Дойче веле. След началото на украинския конфликт в Русия се появиха обвинения, според които музеят възхвалявал "украинските фашисти". Така в Русия наричат украинските активисти, които се борят срещу проруските сепаратисти в Източна Украйна. Бивши надзиратели в "Перм-36" пък възроптаха, че се отдавала почит на "украинските националисти".

Проблемите на музея обаче започват още много преди събитията в Украйна. През 2012 г. настъпва промяна в отношението на властите в Перм към музея, става ясно от официалното прессъобщение.

Същата година Владимир Путин е преизбран за трети път за президент на Русия. През 2014 г. държавата сменя изцяло управата на музея и е избрано ново ръководство, което изхвърля от проекта неправителствената организация. В тази връзка критиците говорят за "враждебно придобиване".

"Перм-36" – "грешният" музей

Арсений Рогински, ръководител на правозащитната организация "Мемориал", която напомня за престъпленията на сталинизма, вижда конфликт между идеята за музея и новите настроения в Русия днес.

От години шефът на Кремъл и бивш офицер от КГБ се опитва да представи Съветския съюз за успешен проект, към който иска да приобщи Русия. Музеят "Перм-36" просто не се вписва в тази картина. "Той не разказва славното минало на страната, а осветлява тъмните страници от нейната история, които днес ни карат да се срамуваме", казва Рогински за Дойче веле. Според него "Перм-36" почита хора, които са оказвали съпротива на съветската власт. В този смисъл той е музей на съпротивата.

По същия начин вижда нещата и Йенс Зигерт от фондация "Хайнрих Бьол". Според него музеят е станал "жертва в битката на Кремъл за ново тълкуване на историята".

Все още не е ясно каква, в крайна сметка, ще бъде съдбата на "Перм-36". Земята и сградата са държавна собственост, но експонатите принадлежат на едноименната неправителствена организация.

Зигерт се опасява, че на практика музеят вече е ликвидиран. През миналата година имаше опити за изнасяне на експонати от него. Други – като входният портал – вече са унищожени. В същото време основателите и служителите на музея обявиха, че ще продължат да работят. Но тяхната дейност ще има вече само "академичен характер".