Народното събрание отхвърли с решение от вчера (5 септември 2012 г.) законопроекта за въвеждането на временна частична лустрация с вносител депутата от СДС Лъчезар Тошев и група народни представители от Синята коалиция.

От общо 97 гласували „за” приемането му са 12 депутати, „против” – 18, въздържали се – 67.

В управляващата партия ГЕРБ 65 депутати са гласували „въздържал се” и по двама „за” и „против”. В БСП присъстващите 15 народни представители са дали вот „против”. ДПС – един „за” и двама „въздържал се”. Синята коалиция – 3 „за”.

Най-голяма подкрепа на законпроекта са дали независимите депутати като 6 от 7-те присъстващи са гласували „за”, а един „против”. Депутати от партия „Атака” не са били в пленарната зала по време на вота.

Прави впечатление отсъствието на по-голямата част от депутатите от Синята коалиция. От общо 14 народни представители само трима са били в залата по време на гласуването, което не може да бъде прието за сериозно отношение, когато се обсъжда законопроект на групата и още повече, когато става въпрос за проблем като лустрацията.

Законопроектът беше внесен в парламента през май тази година. Той предвижда въвеждането на частнична лустрация за сътрудници на комунистическите тайни служби за срок от 10 години на лица, заемащи ръководни постове на следните позиции:

• държавната и общинската администрация;
• Висшия съдебен съвет;
• Министерство на отбраната;
• Министерството на вътрешните работи,
• съвременните служби за разузнаване и сигурност;
• Българската народна банка;
• институцията на Омбудсмана;
• ръководните органи на Националната Електрическа Компания ЕАД;
• ръководните органи на  Българския Енергиен Холдинг ЕАД;
• дружествата с преобладаващо държавно участие.

Според вносителите от Синята коалиция лустрационните закони не заплашват основните човешки права и не са акт на реванш или налагане на справедливост нито са наказание по презумпция за вина.

В мотивите си те са посочели, че целта на лустрационните закони е да гарантират успешното провеждане на държавната политика в процеса на демократизация и ефективно прилагане на преориентирането на българската политика към ЕС и НАТО.

Това е особено необходимо за преодоляването на пълната енергийна зависимост на България от Русия, следствие на действията на предишни управления.

Законопроектът не предвижда лустрация за лица на изборна длъжност като министри, депутати, кметове, тъй като според вносителите са подобно искане следва да се промени Конституцията.

Законопроектът не предвижда лустрация и на бивши ръководни членове на БКП и нейния номенклатурен апарат.

През последните години в България бяха направени няколко неуспешни опити за прокарване на частична лустрация. Последният беше миналата година с поправки в Закона за дипломатическата служба, а преди това през есента на 2009 г. в правилника на Народното събрание. И в двата случая се ограничаваше заемането на ръководни постове в дипломацията и парламента, и в двата случая Конституционният съд обяви промените като противоречащи на Конституцията.

Преди това опитите за въвеждането на лустрация също са неуспешни.