Депутати от парламентарните групи на БСП и ДПС в 41-то Народно събрание са внесли в Конституционния съд (КС) през януари 2013 г. искане за отмяна на единствените действащи в българския лустрационни текстове срещу щатни сътрудници на ДС и нейни агенти, които фигурират в Закона за радио и телевизия.

В искането си бившите депутати са настояли КС да обяви противоконституционни два текста от Закона за радио и телевизия, които не позволяват за шефове в Съвета за електронни медии (СЕМ), както и в ръководствата на Българската национална телевизия и Българското национално радио да бъдат избирани сътрудници на бившата Държавна сигурност.

Вносителите смятат, че текстовете нарушават принципа на равнопоставеност на гражданите и ограничават човешките права (виж искането до КС тук).

В началото на април КС е допуснал искането за разглеждане по същество. Делото е под №6/2013 г., а за докладчик е определен съдията Благовест Пунев. Страни по делото са Министерският съвет, Съветът за електронни медии, БНР, БНТ, Асоциацията на разузнавачите от запаса, Националната асоциация „Сигурност”, Съюзът на юристите в България, Институтът за модерна политика и Висшият адвокатски съвет.

Искането на народните представители на БСП и ДПС в края на мандата на 41-то Народно събрание е изключителен реверанс към кадрите и агентите на ДС, тъй като до момента атакуваните текстове в Закона за радио и телевизия не позволяваха за шефове в СЕМ и в управителните съвети на БНР и БНТ да се избират лица с принадлежност към репресивния апарат на БКП.

От 1998 г., когато законът е приет, нито една парламентарно представена политическа сила не се е престрашавала да атакува тези лустрационни текстове по отношение на сътрудниците на ДС. Очевидно 15 години по-късно в лицето на БСП и ДПС обаче лобито на ДС е намерило необходимата подкрепа, за да бъдат атакувани разпоредбите пред Конституционния съд.

В досегашната си практика КС е отменял различни опити за лустрация от 1992 г. насам (виж по-подробно тяхната история тук). От тази гледна точка няма да е изненада отмяната на текстовете.

Делото идва по поръчка за кандидатите за шефове в БНР и БНТ с досиета. На 19 март т. г. Съветът за електронни медии откри процедура за избор на нов генерален директор на БНР. До 10 май 2013 г. трябва да станат известни кои кандидати са допуснати. Ако дотогава КС се произнесе решението му ще влезе в сила и при евентуална отмяна вратата на ДС към ръководството на БНР ще бъде широко отворена. Вторият мандат на настоящия директор на БНР Валерий Тодоров изтича на 29 май т .г.

След избора на генерален директор на Българското национално радио СЕМ ще пристъпи към избор на директор на БНТ, който ще я ръководи за следващите три години. До този избор КС със сигурност ще се е произнесъл.

През октомври 2012 г. КС отмени забраната бивши кадри и агенти на ДС да ръководят Българската телеграфна агенция.

От Центъра за развитие на медии подеха подписка срещу отпадането на атакуваните текстове в Закона за радиото и телевизията, които през последните 15 години ограничават инвазията на  сътрудниците на бившата Държавна сигурност в СЕМ, БНР и БНТ.

”Текстовете са атакувани от бивши депутати от БСП и ДПС в Конституционния съд и е много вероятно да отпаднат. Нека поне не ги оставим да го направят тихомълком, нека обществото да разбере за това”, призоваха от неправителствената организация (петицията против искането на БСП и ДПС може да бъде подкрепена тук).

Според ръководителя на Центъра за развитие на медиите Асен Величков оплакването на социалистическата партия от дискриминация е цинично.

„Вратата към ръководството на обществените медии, както и към органа, призван да ги контролира, ще се отвори за зависими хора, представители на отдавна отречен от ЕС режим. Те ще получат на тепсия най-мощния инструмент за формиране на общественото мнение в България. Всичко това ще стане възможно с любезното съдействие на председателя на Партията на европейските социалисти, г-н Станишев, на кандидат-премиера г-н Орешарски, на лидера на либерална партия ДПС, г-н Местан, и на още 54 техни колеги от БСП и ДПС, които са се подписали под искането до КС. Те не ме учудват, но не разбирам примиренческото поведение на другите политици, както и на засегнатите страни – СЕМ, БНТ и БНР. Предстоящото и очаквано решение на КС ще бъде поредният лош сигнал от България към останалите страни в Европа”, заяви Величков пред агенция „Фокус”.