На днешната дата – 27 август – през 1959 г. най-големият концлагер за политически противници на тоталитарния комунистически режем „Белене“ на дунавския остров Пресин е закрит с решение на Политбюро на ЦК на БКП. Desebg.com припомня фактите.

Това е второто закриване на създадения през април 1949 г. концлагер на остров Персин, който е закрит от тоталитарната комунистическа власт след смъртта на съветския диктатор Сталин през 1953 г.

Поводът за закриването на „Белене“ през лятото на 1959 г. е изявление на тогавашния министър-председател Антон Югов през представители на западни медии, че в НРБ лагери не съществуват, направено в отговор на техен въпрос защо в България все още съществуват места за лишаване на хора без съд и присъда.

При закриването на „Белене“ са освободени всички въдворени концлагеристи по политически причини. При взимането на решението в Политбюро тогавашният министър на вътрешните работи ген. Георги Цанков заявява, че в „Белене“ са останали 166 лица, задържани за криминални прояви, които МВР определя като „непоправими рецидивисти“.

Създаването на концлагера край Ловеч

Вместо да те да бъдат съдени и изпратени в затвор Политбюро начело с Тодор Живков казва „да“ на предложението на министър Цанков рецидивистите да бъдат „превъзпитани“ чрез труд в нов лагер.

Така е поставено началото на „Трудовата група“ – известна като лагера край Ловеч и придобила печално известното нарицателно име „Слънчев бряг“.

Първите лагеристи са настанени в началото на месец септември 1959 г. (по свидетелски показания като дата е посочен 10 септември 1959 г.) в няколко бараки, останали от младежката бригада, строила ж. п. линията Ловеч-Троян. Новият концлагер е устроен на около 3 км от Ловеч по посока Троян в близост до разклона за с. Хлевене.

Първият шеф на Трудовата група-Ловеч, за кратко е полк. Иван Тричков, началник на лагера в „Белене“. След това за началник е назначен Петър Гогов, дотогава зам.-началник на „Белене“.

Концлагеристите са заставени да работят на близката каменна кариера при изключително тежки условия.

Отново въдворяване без съд и присъда по политически причини

Първата група от новопристигнали лагеристи наброява около 40-50 души. Само след няколко месеца край Ловеч вече има въдворени без съд и присъда около 1000 души, като много от тях са въдворени по политически причини.

Отговорник за лагера е тогавашният зам.-министър на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов, дясната ръка на Тодор Живков в МВР-ДС. През 1961 г. на каменна кариера край ботевградското село Скравена е прехвърлен женския филиал на концлагера край Ловеч.

Концлагерът край Ловеч и женската му част край Скравена са закрити тихомълком през април 1962 г. от Политбюро на ЦК на БКП, след като в комунистическата върхушка гръмва скандал с извършването на убийства в „Слънчев бряг“.

През 1990 г. Прокуратурата на въоръжените сили към Главна прокуратура установява, че през концлагера край Ловеч са преминали 1501 души, от които смъртта в него са намерили 155 концлагеристи.

Въпреки че през 1993 г. пред Върховния съд бившата управа на концлагера е изправена на съд за доказани 14 убийства на концлагеристи до осъдителна присъда по делото не се стига, като то е прекратено през 2002 г. поради изтичане на давността на престъпленията (виж повече за съдебния процес за лагерите – ТУК).

Третото отваряне на концлагера „Белене“

В края на декември 1984 г., след началото на насилствената асимилация срещу българските граждани от турски произход, комунистическият режим за трети път отваря концлагера „Белене“, като в него са въдворени без съд и присъда около 517 български граждани от турски произход за съпротива срещу провеждания от БКП начело с Тодор Живков „възродителен процес“.

След серия от гладни стачки в началото на лятото на 1986 г. започва освобождаването на повечето концлагеристите турци от „Белене“.

Те обаче не са пуснати да се завърнат по родните си места, а са принудително интернирани в различни селища в Северозападна и Югозападна България за различни периоди от време.

В „Белене“ все пак остават лагеристи от турски етнически произход до октомври 1987 г., а след тяхното освобождаване се счита, че концлагерът отново престава да функционира, като на остров Персин продължава да действа лагер, в който има и затворници, осъдени по политически причини.

Виж повече за концлагерите в комунистическа България – ТУК.