Сайтът desebg.com продължава да събира мнения от хора, пострадали пряко или по семейна линия от комунистическите репресии в концлагера „Белене“, относно изложбата на фондация „Софийска платформа“, поставена без разрешението на Министерството на културата в една от сградите на Втори обект на бившия концлагер на остров Персин. В изложбата се премълчаваше за различните етнически групи лагеристи, въдворени в „Белене“, а също така в нея е представен като „оцелял“ отдавна обявен от Комисията по досиетата платен агент на Държавна сигурност, работил в продължение на 16 години за репресивния апарат и свален от оперативен отчет едва през февруари 1990 г.

От „Софийска платформа“ по никакъв начин не отбелязват този важен факт, като по този начин стават съучастници в заблуждението и подвеждането на посетителите за агентурните минало на техния избраник да „разказва“ истории за „Белене“ днес.

Desebg.com публикува интервю със Стойчо Стоев, директор на основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в с. Езерово, община Белослав, област Варна. Той е син на концлагериста земеделец Андон Стоев, който е бил част от групата на младежите земсисти през 1953 г. в концлагера „Белене“, точно когато агентът на ДС от изложбата на „Софийска платформа“ е вербуван, за да бъде внедрен в средите на младежите земеделци в концлагера. Г-н Стоев е член на Инициативната група „Белене“, която през 2023 г. възстанови изоставеното през 2020 г. от предишния организатор фондация „Остров Белене“ традиционно от 1990 г. насам годишно поклонение в памет на жертвите на най-големия концлагер за политически противници на БКП. Той е и дарител на възпоменателното събитие. Стойчо Стоев бе любезен да отговори на въпросите на журналиста Христо Христов.

Г-н Стоев, тази година вие бяхте за пореден път на годишното поклонение в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим в концлагера „Белене“. С какво впечатление останахте от това уникално по своя характер за България възпоменателно събитие?

– Най-вече с добрата организация, която е направена. Винаги съм казвал, че там се събират хора от цяла България, които идват доброволно на свои разноски, за да почетат жертвите в този най-голям концлагер, вкарани там след гонения, побоища от времето на режима на БКП и оставени в концлагера „Белене“ на глад, тормоз, унижения и лишения.

Хората трябва да знаят, че тази организация не е никак лесна и през 2023 г. вие, г-н Христов, успяхте да обедините една общност, която не само възстанови изоставеното от предишните организатори от гр. Белене провеждано от 1990 г. насам годишно поклонение. И вече трета година тази общност – Инициативна група „Белене“, в която влизат много и различни формации и публични фигури, го организира, като работи абсолютно безвъзмездно, доброволно и всеотдайно. Дай Боже, тази инициатива да продължи.

Вече обаче прави впечатление и на мен лично ми се иска, че държавата вече трябва да се намеси сериозно за съхраняването на този исторически паметник, който за съжаление се руши вече повече от 35 години. Малко или много това ще е едно признание за хората и техните наследници, а и за нашия народ като цяло, за това, че те не отвориха спиралата на отмъщението през 1990 г., а те – жертвите дойдоха на остров Персин за поклонение. Това е голяма заслуга на живите жертви – концлагеристи и политически затворници в „Белене“ в началото на прехода към демокрация. Сега това на някои може и да не изглежда толкова важно, но в началото на прехода жертвите от „Белене“ показаха, че не са хора, жадуващи мъст, а демократи по убеждение, които освен правосъдие искат и да се помни като поука, че репресиите и терора дори в такъв страшен концлагер като „Белене“ не може да сломи един народ, който жадува за свобода, демокрация и независимост. За голяма съжаление изминалите години показаха, че жертвите не получиха правосъдие – кой беше наказан за комунистическите престъпления, кой? Никой. А сега паметта за страдалците от „Белене“ се поддържа от най-будните в обществото ни, но държавата я няма. Това е жалко.

Говорите с болка и тъга.

– Говоря с болка и тъга, защото аз съм наследник на земеделец концлагерист и политически затворник в „Белене“ от първия (1949-1953) и втория период (1956-1959) и много добре знам от баща ми какво е било. Същевременно виждаме како направиха страните с такива места на терор в останалите страни от бившия съветски лагер – музеи образци, пълни с посетители през цялата година, а тук държавата – нищо. А точно държавата е тази, която трябва задължително да се грижи да съхрани това място като урок по история за следващите поколения за механизмите на терора на Българската комунистическа партия и за хората, които са се съпротивлявали срещу този режим. Трябва да се знае какво е ставало тук в концлагера „Белене“, какви хора са въдворявани без съд и присъда или „осъдени“ от политическото правосъдие като „врагове“, какви човешки съдби са мачкани, как хората са унизявани, пък после и децата им и правнуците какво носят в себе си и как са белязани.

Каква беше съдбата на вашето семейство, бяхте ли белязани за това, че баща ви е бил в „Белене“?

– Да, съдбата на нашето семейство бе белязана от това, че баща ми Андон Стоев е бил в „Белене“. Това беше семейна тайна дълго време, но след падането на режима разбрах, че като син на концлагерист съм бил под наблюдението на Държавна сигурност. Само заради това.

Разкажете малко повече за баща ви.

– Бях на 22 години, когато разбрах, че той е бил в „Белене“. Знаех за моя дядо – бащата на моя баща той също година и половина е по затворите, за отказ да му отнемат земята по време на насилствената колективизация – стигнало се е до физическа разправа заради съпротивата и хайде в затвора. Но за баща си не знаех. Обаче винаги си задавах въпрос, защо той чак на 28-29 години е служил в казармата, защо толкова късно? Даже веднъж го попитах, но той ми отговори: „Бах малко на работа по Дунава. Абе, не ме питай!“ И край. Това беше.

Обаче на едно младежко събиране мой братовчед ми каза: „Абе, знаеш ли, чичо – тоест моя баща – май е бил съден и е бил в затвора“. Не знаех. Беше шок. Леле, леле, леле!

Не посмях да попитам баща ми дали това е било така. Той беше малко по-рязък човек. Обаче малко по-късно бях сам с моя дядо Стою Андонов и го попитах: „Дядо, има нещо, което аз не знам за моя баща. Разкажи ми.“ И той като започна… Баща ми като ученик в Строителния техникум във Варна е бил запален по идеите на младежкия Земеделски съюз, а тази организация е част от земеделската опозиция до 1947 г., когато комунистите насила разтурят БЗНС и обесват Никола Петков. После в казармата, където служи като трудовак, е арестуван по обвинение, че е участвал в нелегална организация. Осъден е на 8 години затвор. Шест от тях е в „Белене“ – от 1953 до 1959 г. Дядо ми разказа още, че, когато баща ми е бил арестуван 8-9 месеца не са знаели къде е той, а той е бил в Държавна сигурност в затвора във Варна. Трудно ми е да ви предам моето емоционално състояние тогава, но бях шокиран. И след това обаче зададох въпроса и на баща ми. Това беше 1982 г., ако не ме лъже паметта. Попитах го: „Абе, татко ти защо не ми казваш това?“ Неговата реакция беше: „Повече не желая да ме питаш по този въпрос! Пито –платено. Приключило е. Край.“ С времето разбрах неговата позиция, която е била с цел да ме предпази. Как да ви кажа, тогава имах по-буен характер. Не може да се знае какъв ефект би имало това върху един млад човек, подхранен от чувството за несправедливост.

Отрази ли се фактът, че баща ви е бил в „Белене“ на вашето развитие?

– Да ви призная моята детска мечта беше да стана летец. Още от малък. После като пораснах с голям хъс правих сметка да кандидатстват в училището за летци в Долна Митрополия. И много странно вместо да ме поощри баща ми каза: „Недей, сине. Тая работа не е за теб.“ Бях вече в 11-ти клас. Тогава още нищо не знам за баща ми и за „Белене“. Тогава той излезе с обяснението, че дядо ми е имал вземане-даване с комунистическата власт и по тази причина няма да ме приемат, но не каза за себе си. А то каква била причината да ме разкандърдисва – неговия престой в концлагера „Белене“.

Моето детство аз го изкарах на село – Бозвелийско. Нито хората, нито децата, с които си играех, а те са знаели, че баща ми е бил съден за контрареволюционна дейност, не е дошъл да ми каже: „На теб баща ти е пандизчия“. Никой.

Предполагам след промените сте водили други, по-свободни разговори с баща ви.

– Да, започна да се поотваря в тази насока. Пак много, много не говореше, но беше по-друго. След промените потърсих документите на ДС за него в Комисията по досиетата и видях, че той е бил съден за участие в нелегална земеделска група „Акробатите“ за контрареволюционна дейност, като под този израз комунистическият режим е имал много широко поле за налагане на присъди.

А разказваше ли ви за преживяното в самия концлагер „Белене“?

– Да. Той ми казваше така: „Ще ти кажа, това, което съм видял“. Разказваше ми това: „В началото в „Белене“ те викат: „Признай се за виновен“. Един, два три пъти. Ако се признаеш за виновен, подписваш една декларация, че няма да се занимаваш повече с дейност срещу „народната власт“. Баща ми: „Нито съм виновен, нито ще подпиша декларация. – Ами щом е така ще лежиш кантар – топуз. Това е. – Така са му отговорили от управата на лагера“.

Тоест той не е подал на властта. Не е капитулирал в лагера. Защото и такова твърдение имаше в изложбата на „Софийска платформа“, че единственият изход към нормалността било капитулацията.

– Не, не е капитулирал и затова е изкарал бая години в „Белене“.

Какво друго ви разказваше за положението в концлагера?

– Разказваше за хората в концлагера. Там по това време е бил въдворен ген. Иван Вълков – дългогодишният ръководител на Военния съюз и участник в Деветоюнския преврат през 1923 г., когато става и министър на войната. Татко разказваше, че Вълков е бил вече възрастен по това време, но горд и е работил в кухнята. Една зима е паднал толкова голям сняг, че буквално са вървели в тунели. И тогава тях, земсистите, са ги настройвали от управата срещу Вълков, нали той е участвал в преврата 1923 г., да го задушат в снега като противник на земеделците. Но баща ми казваше: „Не им мина номерът“.

А за земеделската група в „Белене“ разказваше ли ви?

– Да, разказваше, че са се подкрепяли взаимно и морално. „Това беше нашият начин да оцелеем в лагера“ – казваше той. Всичко се е деляло помежду им. Имаше спомен как веднъж, като са работили покрай реката, са хванали жива риба от Дунава и веднага са я разфасовали и си си я поделили – изяли са я сурова, защото гладът е бил голям.

Веднъж, вече след промените, внучката на баща ми – Виолина беше на гости и му се похвали: „Дядо, да знаеш, ние бяхме на рибния ресторант и ядохме суши“. А той попита: „Абе, какво е това суши? – Тя: „Ами сурова риба“. А той отговаря: „О, дядо ти колко суши е изял на Дунава!“ И тя го гледа с изненада, а ние се смеем. А внучката пита: „Беше ли скъпо твоето суши?“ А татко отговаря: „О, да, много скъпо беше“.

Какво чувство за хумор само! Какъв невероятен човек! Благодарение на вас, г-н Стоев, аз се запознах с вашия баща през 2015 г. и записах неговото свидетелство няколко години преди да си отиде, Бог да го прости. Беше невероятно съхранен човек и си спомням, че когато накрая го попитах как е успял да издържи той директно ми отговори без да се замисля: „Бяхме млади, борихме се да оцелеем. Животът е борба“. Така ми отговори – кратко, точно и ясно.

– Такъв беше той. Прям и последователен. По времето на комунистическия режим той е бил земеделец, привърженик на идеите на земеделската опозиция. Платил е голяма цена за това. Но и след промените си остана земеделец николапетковист. Питал съм го: „Татко, съжаляваш ли за съдбата си? – Не – отговаряше ми. – Ако можех да имам избор – по същия начин бих постъпил“.

Невероятна вяра в идеите се иска за това! Те, хората от това поколение, действително се отличаваха с тази последователност.

– Веднъж е бил в ареста на „Белене“ – 12 дни. За реплика към старшина от охраната. Няма начин да не го започни. Казваше ми: „Излязох кожа и кости, но оживях“. И за всичките тези години в „Белене“ нито един път не се е разболял. Това винаги го подчертаваше.

Един друг пример. Само един единствен път е имал свиждане. Неговият баща, тест моят дядо, е отишъл да го види. Татко разказваше: „Да отидеш до сушата от Втори обект, това са около 11-12 километра. Бягаш пред коня на старшината“. – Донесъл е баща му високо калорична храна, обикновено с много свинска мас. Татков каквото е можал е прибрал и после отново бягане пред коня на старшината обратно до Втори обект. После писал на баща си: „Повече свиждане не искам“. То е било живо изтезание.

Баща ви споменавал ли е за лагеристи от други етноси в „Белене“?

– Да. Помнеше, че още по негово време е имало турци – баща и син от Разград. То тогава и сред турците е имало немалко привърженици на опозиционния БЗНС Никола Петков или такива, които са притежавали земи и заради съпротива срещу взимането на имотите им в ТКЗС са се озовавали в „Белене“. Та, не са само турците през 1985 г. през „възродителния процес“ в „Белене“. Имало е от тях в концлагера още през първата пълна в лагера, през първата половина на 50-те години.

Интересно е, че в „Белене“ има и комунисти. Татко ги наричаше „бандата на Трайчо Костов“, така както режимът ги е наричал, след като в компартията започва чистката с партиен билет.

Последните две години от престоя на татко в „Белене“ Държавна сигурност започва да издирва сред лагеристите инженери, геодезисти, хора завършили строителен техникум с технически познания. А татко е завършил технически техникум. И една вечер четат имена по списък и неговото име също е там. „Като чуеш името си, си казваш: Дотук съм, защото не знаеш какво ще се случи оттам насетне“, обясняваше татко. Обаче качили са ги на едни каруци и са ги закарали на Трети обект и там се е оказала група, съставена предимно от инженери, хора с технически познания и т.н. Та в тази група е бил и известният комунистически функционер Никола Павлов – Комара, бивш член на ЦК на БКП, съден по процеса срещу Трайчо Костов. Той е учил архитектура в техническото училище в София още преди 9 септември 1944 г. И татко разказваше за този период: „Дават ни вечер по една празена супичка – супа от праз лук и татко му казва: – „Абе, бай Кольо, ти нали си комунист, а сега седиш срещу мен – контрареволюционера. И ти ядеш празена супа и аз ям празена супа. Ама вашият Трайчо Костов път направи до Москва да обесят нашия Никола Петков, а вашия Трайчо Костов – къде е? И той отиде на бесилото. Никола Павлов – Комара му отговорил: Недей, бе Тончо, недей да говориш така“. Но са се уважавали. Комара са го пуснали по-рано. Носил е една руска винтяга (горна връхна военна дреха, б. ред.) и казал на баща ми: „Тончо, да ти оставя винтягата?“ А баща ми му рекъл: „Не я искам, вземи си я за спомен“.

Невероятни свидетелства са това за отношенията в концлагера! Благодаря ви, г-н Стоев, че ги споделяте за читателите. Успяхте ли да разгледате новата изложба на Втори обект на „Белене“, поставена там от фондация „Софийска платформа“? Питам ви, защото в нея е представен един „оцелял“ в лагера – Никола Даскалов, който обаче е платен агент на Държавна сигурност с отдавна отворено от Комисията по досиетата агентурно досие, от което стана ясно, че е вербован в концлагера през пролетта на 1953 г., за да бъде внедрен в групата на младежите земсисти? Впоследствие същият „оцелял“ работи за ДС в продължение на 16 години, донася на ДС дори, когато репресивният апарат е преустановил работа с него. Превербован е през първата половина на 80-те години и е свален от оперативен отчет чак през февруари 1990 г., когато комунистическата система вече се разпада.

– Да, видяхме я тази изложба, това вървеше и на един екран. Но впоследствие разбрах, че този човек е агент на ДС. На изложбата това не беше посочено. Какво да ви кажа, не е допустимо на това място, където има толкова много жертви, да показваш човек, който е служил на репресивния апарат на БКП и да го представяш днес като „лице“ в изложба. Пак казвам – на такова свято място. Така мисля аз. За мен това е недопустимо.

Добре, как си го обяснявате, че този агент е представен в тази изложба, която предизвика и друг скандал, свързан със задраскването на представителите на всичките различни етнически групи и чужденци в концлагера?

– Не мога да си го обясня. Не знам тези хора, които са направили изложбата, не са ли видели тази информация, която е публична в Комисията по досиетата. Дали са чели досието му на агент? И ако са чели, защо не е отбелязано това в изложбата? Така се подвеждат посетителите. Според мен авторите на изложбата трябва да направят преоценка, защото имаше протестни декларации на двете земеделски партии „Обединени земеделци“ и БЗНС. Ако не го направят ще излезе, че издигат хора на пиедестал, които са служили на комунистическия режим. Пак казвам, това е недопустимо! А истинските жертви – м…та им, с извинение! Не го приемам това нещо. Недостойно е.

Благодаря ви за това интервю.