Министърът на правосъдието Георги Георгиев е разпоредил позицията на Министерството на правосъдието по процедурата за обявявана на бившия концлагер „Белене“ за национален паметник да бъде така променена, че вече да не възпрепятства взимането на решение за даване на статут на лагера на недвижима културна ценност с национално значение.

Това стана ясно в събота по време на годишното поклонение в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим в концлагера „Белене“, в което министър Георгиев взе участие.

Става въпрос за две сгради към Втори обект на концлагера на остров Персин, използвани по време на третия период (1984-1987) от лагерната администрация за разпит на изолираните противници на насилствената асимилация на българските граждани от турски произход, за които досега Министерството на правосъдието има позиция, че въпросните запустели сгради са на действащия затвор, който се намира на повече от 10 километра от тях и не следва да бъдат включвани към сградите, които ще бъдат обявени за защитено културно наследство.

Пред 450-те участници във възпоменателното честване той заяви, че е наредил да се изготви нова позиция за въпросните сгради и тя е изпратена на Министерството на културата, за да се задейства процедурата по придобиването на концлагера „Белене“ на статут на недвижим паметник на културното наследство с национално значение, която досега бе блокирана.

Изявлението на министър Георги Георгиев дойде след критиките на организаторите на годишното поклонение, че 36 години след началото на демократичните промени у нас държавата се отнася с безразличие по съхраняването на бившия концлагер на остров Персин, чиито сгради са в окаяно състояние и се рушат, а от 7 години процедурата по обявяването на „Белене“ за национален паметник на културата е блокирана от невъзможността на три държавни институции – Министерството на културата, Министерство на правосъдието и Министерство на околната среда и водите да постигнат консенсус по казуса.

Предисторията

През 2018 г. по заявление на журналиста Христо Христов Министерството на културата започва процедура по придобиването на бившия концлагер „Белене“ на статут на историческа групова недвижима културна ценност от най-ново време с категория „национално значение“. Към Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) е образувана междуведомствена комисия, която да проучи и извърши процедурата.

През февруари 2020 г. след заседание Специализираният експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности към НИНКН предлага на министъра на културата (по това време Боил Банов) да издаде заповед за предоставяне на статут на Мемориален комплекс „Втори обект“ на лагера „Белене“ с класификация на историческа групова недвижима културна ценност от най-ново време и с категория „национално значение“.

Тогава всички държавни институции, привлечени в експертната комисия дават положителни становища, включително и Министерството на правосъдието. То е включено, тъй като лагерът „Белене“ се намира на остров Персин, където функционира затвор.

На предложеното от министър Банов съгласуване на заповедта за утвърждаване статута на „Белене“ обаче възразява министърът на околната среда и водите Емил Димитров – Ревизиро. Това стана през месец май 2020 г., а мотивът бе, че в охранителния режим на бъдещия паметник на културата са включени защитени природни територии.

Втората комисия и промяна на позицията на МП

През есента на 2020 г. е сформирана втора експертна комисия, чиято задача бе да изчисти проблема. Тогава обаче и Министерството на правосъдието променя позицията си, като предявява претенция към две от сградите на бившия концлагер „Белене“, които в периода 1984-1987 г. са използвани от администрацията на концлагера.

Въпросните две сгради се намират в началото на бившия лагер, на около 100 метра от основните сгради на лагера, в които са били изолирани самите лагеристи.

От години двете сгради, в която в периода 1984-1987 г. са извършвани и разпити на лагеристи от следователи и служители на ДС, стоят запустели и в тях няма дейност. Въпросните сгради се намират на километри от действащия затвор и не са част от него.

Декларация на над 250 участници в поклонението

до министъра на културата

През 2023 г. при възстановяването на годишното поклонение, прекъснато през 2020 г., организаторите на възпоменателното събитие събират и внасят декларацията, подписана от 250 души, участвали в събитието на Персин, до новия министър на културата Кръстьо Кръстев с призив процедурата за „Белене“ да бъде активирана.

Проведена е и среща с министър Кръстев по казуса със съдействието на президента Петър Стоянов (1997-2002). Министърът се разпорежда да бъде активирана работата по процедурата за „Белене“.

Процедурата обаче не е завършена, защото на експертно ниво Министерството на правосъдието и МОСВ не отстъпват от предишните си позиции.

Министър Георги Георгиев и промяна на позицията

Обявяването на концлагера „Белене“ за национален паметник на културата и превръщането му след това в Музей-мемориал, в който и държавата да участва, каквато е европейската практика в страните от бившия Източен блок, не може да се осъществи без включването на въпросните две сгради.

Спорът за тях на практика блокира вече пета година процедурата и за разрешаването на казуса е необходимо да се вземе политическото решение.

По време на интензивната подготовка за годишното поклонение на „Белене“, журналистът Христо Христов, изпълнителен директор на фондация „Истина и памет“, сезира министър Георгиев с подробно изложение за дългогодишния проблем.

Министърът на правосъдието Георги Георгиев реагира позитивно, възползвайки се от историческия шанс да прояви политическа воля и да промени позицията на министерството останете в история като министърът, който е взел ключово решение за превръщането на „Белене“ в национален паметник на културата и мемориал за жертвите на тоталитарния комунистически режим.

Очаквайте на desebg.com: Цялото слово на министър Георги Георгиев, което той произнесе по време на годишното поклонение на „Белене“ 2025.