Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
„Белене“ 2024: Вик за памет и справедливост за жертвите на комунистическия режим |
ПАМЕТ - Лагерът "Белене" - памет |
Написано от Христо Христов |
Понеделник, 03 Юни 2024 12:53 |
Сайтът desebg.com публикува подробен репортаж от годишното поклонение в памет на жетвите на комунистическия режим в концлагера „Белене“.
Над 500 гости от страната и чужбина се стекоха в събота, 1 юни 2024 г., на дунавския остров Персин, за да се слеят и превърнат в продължение на близо два часа в ядрото на емоционалното годишно поклонение в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим в най-големия концлагер за политически противници на БКП – „Белене“. Памет и справедливост бяха двете ключови думи, които се чуваха в почти всички изказвания на над десетте оратори по време на възпоменателното събитие, организирано за втора поредна година от Инициативна група от общественици и организации, обединили усилия да не потънат мъчениците на „Белене“ в забрава.
В едно от най-масовите чествания на бившия Втори обект на лагера участие взеха президентът (1997-2002) Петър Стоянов, министърът на отбраната Атанас Запрянов, посланикът на Турция у нас Н. Пр. Мехмет Уянък. Специален гост на поклонението бе писателката Теодора Димова, а водещ – актьорът Руси Чанев. Тазгодишното поклонение бе под наслов „Помним жертвите“ – 75 години от създаването на лагера „Белене“ и 40 години от началото на третия му период, свързан с насилствената смяна на имената на турското малцинство в страната от комунистическия режим начело с Тодор Живков.
в националната памет да не бъде вграден споменът за „Белене“ Церемонията бе открита от президента Стоянов, който се обърна към бившите лагеристи, присъстващи на събитието, за да им каже, че техните страдания няма да бъдат забравени.
„В България има още много други лагери и затвори. „Белене“ обаче се превърна в синоним на комунистическата репресия и на комунистическата жестокост. Странно, че даже животното, което има нагон за оцеляване убива други животни от своя вид, убива ги, за да се нахрани и оцелее, но никога не се гаври с тях и е проявявало такава жестокост, каквато е проявявал човек върху човека! И това е изключителна черта на комунистическия режим“, заяви той. По думите му паметта е онова велико нещо, онзи дар, което отличава човека от животното. „И затова ще бъде непростим грях в тази общобългарска наша си национална памет да не бъде вграден спомена и за „Белене“ и за всички останали места, които са символи на ужасяващия комунистически режим“, заключи той.
Зам.-кметът на община Белене Петър Ангелов определи в словото си „Белене“ като място на страданието, място на несправедливостта, място на болката, място на памет. „Белене“ е място на един режим, който никога не трябва да допускаме в нашия живот“, заяви той.
От името на евродепутата Андрей Ковачев, член на Инициативната група за подготовка на събитието бе прочетен поздравителен адрес. В него той посочва: „Ние знаем, че хората, въдворявани тук от комунистите, без значение на тяхното вероизповедание, социален статус или партийна принадлежност, не са предали своите ценности като жажда за свобода и независимост, а също така и своите основни човешки права. За съжаление много малко от младите хора в България знаят за огромната саможертва на страдалците от лагера „Белене“ от трите му периода.
И в това аз виждам големия смисъл от годишното поклонение на Персин – да покажем, че помним, че не сме забравили, че почитаме жертвите и предаваме паметта за тях на по-младите, за да бъде тя съхранена. Изминаха 35 години от края на комунистическия режим, но за съжаление бившият лагер „Белене“ все още не е превърнат в Национален мемориал и Национален паметник на културата. Ние, в Инициативната група „Белене“, обаче ще продължим общите усилия това да се случи и бъдещият мемориал на концлагера „Белене“ да поставим началото на държавната политика към местата на памет за комунистическите репресии и техните жертви!“
със слова и молитви В поклонението за първи път участваха представители на трите християнски деноминации, както и духовно лице мюсюлманин.
Православният свещеник от гр. Белене отец Трайчо отбеляза, че жертвите на „Белене“ са си отишли в името на по-доброто, което са чакали да настъпи. „Бог ни изпраща тук за кратко време, това е чистилището, в което ще се проявим за вечността“, каза свещеникът. Той се помоли отново да се появят такива силни хора. Имам Сердар Окуш прочете молитва от Корана за всички онези жертви, които са загинали в периода 1944-1989 г. независимо от език, религия и етнос.
За първи път от 8 години католическият енорист от гр. Белене отец Паоло Кортези, който през 2014 г. даде подем лагерът на Персин да се превърне в мемориал, участва в годишно поклонение на Втори обект. „Много се радвам, че сме тук заедно да почетем жертвите“, заяви Кортези и цитира размислите на двама български мъченици духовници, попаднали под ударите на комунистическите репресии.
тогава, когато господства лъжата“ Първият от тях е православният епископ Борис Неврокопски. „Не е мъчение да бъдеш истинен сред лъжци. Честен между безчестни. Смирен между надменни. Щедър между алчни. Кротък между жестоки. Добър между зли. Не е ли мъченичество да проповядваш истината, тогава, когато господства лъжата. Да крепиш добродетелта, когато се шири порока“, цитира го отец Кортези.
Вторият бе роденият в Белене монсеньор Евгени Босилков, епископ на католиците в България, разстрелян в София през 1952 г. и провъзгласен от папа Йоан Павел Втори за светец. „Господ е добър с мене, независимо, че тежестта на кръста натежава с всеки изминал ден. За мен мъченията и гоненията са благодат от Бога, в които се утвърждава христовата вяра“, предаде думите му отец Кортеци. Пастор Радослав Илиев благодари за постоянство на хората да идват на това място.
„Имаме заръка от предците ни да знаем и помним историята си, за да бъдем народ. Бъдещето ни като нация минава през място като това. Трябва да продължим да предаваме паметта за миналото, за да може като нация да пребъдваме в бъдещето“, заяви той. Пасторът подчерта, че „Божието слово в библията говори за това, че е мерзост към Бога , когато някой нарича някой злото добро и доброто зло. Комунистическият режим ни убеждаваше, че това, което върши е добро, но всъщност беше зло.“
Онези, които си отидоха за последнага година Водещият Руси Чанев прочете имената на над 10 лагеристи, починали през изминалата година от предходното годишно поклонение през 2023 г. Сред тях е лагеристката Цветана Джерманова, преминала през лагерите „Ножарево“, „Босна“ и „Белене“. Тя е и единствената жена, която написа и ни остави спомени за преживяното в комунистическите лагери.
През изминалата година от този свят са си отишли и 9 лагеристи, заточени в лагера „Белене“ заради съпротива срещу насилствената смяна на имената на българските граждани от турски произход в периода от комунистическия режим начело с Тодор Живков през 1984-1985 г. Това са:
Водещият Руси Чанев не пропусна да отбележи и скорошната загубата на лидера на партия „Обединени земеделци“ Петя Ставрева. „В нейно лице имахме съмишленик, който винаги подкрепяше инициативите за почитане паметта на жертвите на тоталитарния комунистически режим. Самата тя беше от род, подложен на репресии, без да го изтъква или натрапва. Виждахме се всяка година тук на „Белене“ и заедно почитахме жертвите на тоталитарната диктатура на БКП и където е бил въдворен нейния дядо – земеделецът Иван Янакиев“, припомни водещият.
За втора поредна година живите лагеристи, дошли за поклонението, бяха поканени да излязат пред множеството, от което получиха бурни аплодисменти. „Нека да ги аплодираме тях и неугасващата воля на живите страдалци в концлагера „Белене“, прикани емоционално водещият Руси Чанев.
Пред множеството се изправиха над 20 бивши лагеристи от последния период на „Белене“, въдворени в него без съд и присъда в него заради съпротива срещу насилствената смяна на имената на българските граждани от турски произход през 1984-1985 г. Сред живите лагеристи на поклонението бяха дошли и четирима души от първия период на „Белене“. Двама от тях от Варненско и гр. Левски намериха сили да излязат и да застанат до братята си по съдба от третия период на концлагера.
„Ние цели 35 години търсим справедливост в България, но прокуратурата не води истинско разследване за престъпленията, извършени при насилствената смята на имената“, заяви от името на живите лагеристи Сабри Искендер, бивш лагерист от „Белене“ и съосновател и секретар на Лигата за правата на човека, една от автентичните правозащитни организации, основана през 1988 г.
Той посочи, че вдъхновителите на насилствената асимилация Тодор Живков, Петър Младенов, Димитър Стоянов, Георги Атанасов и Пенчо Кубадински вече са починали, но прокуратурата не иска да разследва изпълнителите, тези които изтезаваха жертвите, преките извършители на т. нар. възродителния процес. „Ние искаме преди да си отидем те да бъдат най-строго наказани“, заключи той.
тази болезнена страница от историята си Специалният гост на тазгодишното поклонение писателката Теодора Димова заяви, че тази страница на най-новата ни история трябва да бъде прочетена и осмислена и изрази надежда, че годишното възпоменание ще допринесе за това.
„Ние като общество трябва да прочетем тази страница, колкото и да е болезнено и нелицеприятно. Само тогава ще може да изкореним масовия цинизъм и егоизъм. Само тогава ще може да избегнем нови кризи в бъдеще. Иначе ще живеем с всички последствия от една непочистена рана“, заключи тя.
„Събира ни едно нещо – паметта, за която говори президентът Стоянов и справедливостта, за която говори Сабри Искендер. Паметта, която справедливо разтърсва обществото ни вече 35 години“, заяви Лиляна Друмева, председател на Съюза на репресираните от комунизма – памет.
По думите ѝ през всички години на прехода различни социални актьори са разделили България на две с две непримирими версии за комунистическото минало. Тя посочи, че след 10 ноември 1989 г. се е случило така, че всеки истински дисидент е бил заметен под килима, за да може наследниците на предишните комунистически функционери да излязат на преден план. Да дойдат децата и внуците на палачите от „народния съд“ и да влязат отново във властта.
С голяма болка пред множеството говори Шукри Мехмед от името на гражданската организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“ (БАХАД), обединила бившите лагеристи в „Белене“ по време на насилствената смяна на имената и техните близки. Той е работил като учител по западен език, когато на 29 декември 1984 г. е арестуван пред учениците му. „Беше трагедия, останах в този лагер 18 месеца, а след това бях интерниран в Михайловградско“, добави той.
Шукри говори за дългата и трудна борба на БАХАД за справедливост и желанието престъпниците да бъдат наказани, като призна, че са разочаровани от липсата на правосъдие в България. „Да сме благодарни, че като излезем сега оттук не ни задържат“, допълни той.
страданията на лагеристите от „Белене“ да бъдат забравени Милчо Илиев, член на Управителния съвет на БЗНС и председател на Областното ръководство БЗНС-Плевен, припомни пораженията на концлагерна България по време на комунистическия режим. „Много бих искал сегашният президент [Радев] да посети „Белене“, да се запознае и прочете със съдбите на хилядите бивши хора и тогава да прецени на коя страна на историята трябва да бъде. Ние всички няма да позволим страданията на преминалите през „Белене“ хора да бъдат забравени. Няма да позволим да се забрави и едно от най-големите престъпления на комунистическия режим „възродителния процес“, бе категоричен той.
че жертвите не са били напразни „Събрали сме се днес, тук на остров Персин – място знаково за всички свързани със съпротивата против комунизма в България. Място превърнало се в нарицателно – „Белене“! Страшилището на комунистическия режим“, заяви пред множеството Георги Ташев, член на Постоянното Присъствие на партия „Обединени Земеделци“.
„Ако не си с правилната линия на Партията – в „Белене“! Ако разказваш вицове за Партията – в „Белене“! Ако носиш тесни панталони – в „Белене“! „Ние сме тук, за пореден път, да покажем, че жертвите не са били напразни. Че мечтите на онези, които са гнили тук – днес стават реалност“, посочи Ташев.
„Поклон към живите лагеристи за всички мъки, терзания , които сте преживели на това място, но сте запазили своето човешко достойнство, стремежа си към свобода и демокрация“, заяви в словото си Иван Анчев, съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той отправи призив българската държава да превърне бившия лагер в национален паметник на културата и да изгради на него мемориал, който да запази спомена, че случилото се в „Белене“ никога не бива да се връща и повтаря.
От 2014 г. в Министерството на културата е поставен въпросът за обявяването на „Белене“ в национален паметник на културата, но и до днес няма решение.
Писателят и политически емигрант от времето на комунистическия режим Ванцети Василев, чийто баща е бил лагерист в „Белене“ сподели, че за последните 6 церемонии на Персин винаги е идвал от Ню Йорк за събитието заедно със съпругата с Той разкри, че традицията да идва на „Белене“ е създадена от неговата майка, когато в края на 40-те години е идвала да се види с баща му – лагерист в „Белене“. Писателят разказа за един от най-болезнените си спомени – свиждане на „Белене“ с баща му. Детското му съзнание е запечатало как на брега до понтона от два камиона са скочили мъже за свиждане с близките си и един брадясал тип от тях го подхвърлил във въздуха с двете си ръце. „Това беше баща ми. Комунистическият режим лепна обвинение „врагове на народа“, а ние бяхме деца на „врагове на народа“. Родителите ни трябваше да бъдат унищожени тук с нечовешки труд и побоища, а на нас – децата им – се спираше развитието от този етикет „врагове на народа“. Той прескачаше от характеристика и нашите мечти умираха тук, нямахме право да учим и следваме във висши учебни заведения“, сподели Ванцети Василев.
Организаторите на събитието не бяха забравили и горяните. От Сливенско бяха дошли техни наследници за поредна година и бе дадена думата на един от тях – Станка Георгиева от село Желю войвода, дъщеря на разстреляния горянин от Втора сливенска чета Георги Русев.
„С огромно вълнение тръгнахме от Сливенския край да почетем жертвите в лагера „Белене“ - хора със силен дух, морал и с искрено чувство за свобода и независимост и това са отстоявали докрай“, заяви тя. Тя се обърна към президента Румен Радев, за да каже, че „децата на убитите горяни все още не знаем къде са рововете, в които са хвърлени телата на нашите родители или още ще чакаме някой да се вразуми, някой да почувства, че в деня за прошка трябва да поиска такава, за да му я дадем“. „Ние знаем, че няма да получим извинение, защото тази идеология и хората вселени в нея те са атеисти и не са вярващи. Те няма как да поискат прошка за техните престъпления. Но ние не се молим, ще бъде горди, силни и докато можем да дишаме ще отдаваме почит и поклонение на тези жертви тук, защото те го заслужават и ще се чувстваме още по-горди, че сме деца на хора, които са пожертвали живота си, които не са се спрели, само и само България да бъде свободна и независима държава. Да живее България!“, заключи тя.
Благодарности След нейното емоционално слово изпълнителният директор на фондация „Истина и памет“ Христо Христов, съорганизатор на събитието, прочете имената на дарителите, участвали в дарителската кампания, както и имената на хората, работили доброволно и безвъзмездно по организиране на тазгодишното възпоменателно събитие на Персин.
От името на Инициативната група той благодари на:
Церемонията завърши с поднасяне на венци и цветя пред недовършения паметник на Втори обект. |