|
Андрей Ковачев: Позорно положение за държавата е лагерът „Белене“ все още да не е обявен за национален паметник и мемориал ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Лагерът "Белене" - памет
Написано от Христо Христов   
Петък, 31 Май 2024 14:11

alt

 

Сайтът desebg.com публикува интервю с евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП), който отговаря на въпроси на журналиста Христо Христов, свързани с лагера „Белене“ като място на памет и трудния дебат в България за тоталитарното комунистическо минало и влиянието му върху прехода. А също така и за предизвикателствата пред Европейския съюз, продиктувани от невижданата дезинформационна кампания на режима в Русия срещу обединена Европа и войната на Путин срещу Украйна.

 

Г-н Ковачев, предстои годишното поклонение в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим в концлагера „Белене“. Вие сте част от Инициативната група, която миналата година обедини усилия за възстановяване на възпоменателното събитие и на тазгодишното поклонение се опитва да продължи традицията и да надгражда тази инициатива, обединяваща личности, общественици, граждани, граждански организации и представители на различни политически сили. Бихте ли казали защо е толкова важен концлагерът „Белене“ като място за памет на жертвите, въдворени в него?

– В България ние сме огромни длъжници на мъчениците, минали през ада на комунистическия режим. Концлагерът на остров Персин е ярък символ на ужасните комунистически репресии по време на тоталитарната диктатура на БКП. Този символ трябва да бъде запазен като спомен за мъченията, през които са минали десетки хиляди българи, които са се противопоставили на режима, наложен със щитовете на съветската армия. Затова тази памет трябва да бъде опазвана и предавана на младите поколения, да бъде част от образователната програма, както в средния курс, така и в университетите, за да може младите поколения да бъдат имунизирани от комунистическата тоталитарна идеология и никога повече да не се повтарят ужасите от комунистическия режим.


За разлика от партийния дом на БКП на Бузлуджа обаче концлагерът „Белене“ все още не е обявен от държавата за национален паметник на културата, въпреки че има процедура от 10 години. Според вас каква е причината да се забавят толкова много нещата?

– Това е позорно положение и показва нихилистичното отношение на част от административния апарат в държавната администрация. Само ще припомня, че решението партийният дом на БКП на Бузлуджа да стане национален паметник е на едно от служебните правителства на президента Румен Радев през септември 2021 г., в което служебен министър на културата беше Велислав Минеков. След това при правителството на Кирил Петков министърът на културата Атанас Атанасов от „Продължаваме промяната“ отпусна държавно финансиране за тоталитарната „чиния“ на Бузлуджа, като даже заяви, че се гордее с това заради архитектурната невероятност на брутализма на този тоталитарен паметник. Като в същото време удобно се премълчава, че става въпрос за един символ на диктатурата, който не може да бъде възстановяван като такъв. Неприемливо е да се възстановяват мозайките с Ленин, с Живков и символите на тоталитаризма! Той може да бъде само спомен за репресиите под червената звезда и сърпа и чука, на които са били подложени стотици хиляди българи и да бъде официално обявен за такъв в памет на жертвите на диктатурата.

Аз не мога да си обясня защо Министерството на културата е толкова бавно в завършването на процедурата по обявяване на концлагера „Белене“ в недвижим паметник на културата с национално значение. Този процес трябва час по-скоро да приключи, защото пак ще повторя – това е позорно да се протака вече толкова години.

Аз ще припомня и друг факт, а именно, че едно от последните решения на второто правителство на ГЕРБ през януари 2017 г. бе прехвърлянето на земята на Втори обект на Персин, там, където е бил създаден лагерът през 1949 г., от държавна собственост на местната власт за срок от 5 години с ясната перспектива, че на „Белене“ трябва да бъде изграден мемориал на жертвите на комунизма. За съжаление това не бе изпълнено от местната власт. Гражданското общество трябва да продължи да настоява лагерът „Белене“ да бъде превърнат в мемориал. Аз ще продължа да работя в тази посока. И в Германия, и в Полша, и в Унгария, и в Румъния това вече отдавна се е случило. Да не говорим, че и в София трябва да има паметно място, разкриващо комунистическите репресии, като например сградата, ползвана за дирекция на милицията.

 

На какво се дължи това нулево участие на държавата в „Белене“ – в липса на държавна политика към местата на комунистическите репресии и техните жертви, на слабостта на гражданското общество или на безсилието на различни държавни институции да намерят необходимия компромис? С последното визирам проточилата се с години процедура по обявяване на бившия лагер „Белене“ за недвижимо културно наследство с национално значение от най-ново време.

– Това е една много неприятна черта от началото на политическите промени в България и тази черта се нарича непоследователност. Заявява се една позиция и политика, която обаче остава без последния и продължение. Ще дам пример със Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен през 2000 г. С него парламентът заявява една позиция, но няма последици от нея.

За мен един от основните проблеми за това защо в България куца европейската интеграция и демократизацията на страната е именно непоследователната политика в страната. Много късно, едва през 2018 г. при управлението на правителството на ГЕРБ в образователната политика залегна проблема с изучаването на тоталитарното комунистическо минало и последиците от него.

Вместо последователни решения и политики ние сме буквално заринати от символите и артефактите на тоталитарния режим на БКП. Сега в предизборната кампания за Европейски парламент посетих много населени места в страната и какво е най-силното впечатление? Ами, че масово си стоят улици с комунистически наименования или техните червени функционери начело с Георги Димитров и др. И това се приема съвсем като даденост. Няма как да предаваме обективно паметта за комунистическото минало, след като около нас всичко е свързано с възхвалата на комунизма. Пред много кметства има петолъчка, сърп и чук и възхвала на шумкари или на съветски диверсионни групи, които са действали против страната на територията на Царство България. Абсолютно незаконно в разрез с всякакви дипломатически норми, защото Царство България поддържа нормални дипломатически отношения със Съветския съюз. В същото време имаме диверсионна дейност, извършвана от съветска страна против българската държава. С пропагандния мотив на комунистите, че те са се борили срещу „фашизма“ в България. По общоприетото мнение на БАН и на десетки изтъкнати български историци в България никога не е имало господстваща националсоциалистическа или фашистка партия или коалиция на власт.


Хората Ви разпознават като най-последователният политик в България, който изключително активно работи за преосмисляне на тоталитарното комунистическо минало и сте в основата на десетки инициативи в този процес. Каква е вашата мотивация да правите това вече близо 15 години?

– Моето желание е да имаме действително демократично гражданско общество и да не допускаме на власт хора, подкрепящи тоталитарни идеологии. Тук ще кажа, че разбира се, и националсоциализъм, и фашизъм, и комунизъм са еднакво зло. Тяхната тоталитарна идеология, която е основана на омраза и на желание за насилие, целящо взимането на властта, не трябва да се допуска. Част от сегашните политически играчи, които се опитват на базата на някаква фалшива представа, че по време на комунистическия режим е било много по-добре от сега, разчитат на незнанието за истинските факти и на късата памет.

Да, нормално е хората да си спомнят за младостта по времето на този период, но в тоталитарната комунистическа система няма нищо положително, както и в националсоциалистическата или фашистката система. Нито един строеж, язовир или завод, или какво и да било, не може да оправдае създаването на концлагера „Белене“.


Кое е най-ценното, което извлякохте като опит и поуки от тези многобройни срещи с жертвите на комунистическия режим – от организираното от вас първо по рода си събитие в ЕП през 2010 г. „Изстраданата европейска мечта на България – 1944-1989” през всички онези дискусии, до множеството филми, които представихте в ЕП пред вашите колеги през изминалите години?

– Поуката от изминалите години, е че ние продължаваме да сме в огромен дълг към жертвите на тоталитарния комунистически режим. Техният жизнен път е много малко познат за широка част от обществото, особено за младите хора. Тук може да говорим за дълг на образователната система, на преподавателите, както в средните класове, така и в университетите, да се предава тази памет въз основа на оригиналните свидетелства на хората, които са минали през концлагерите и комунистическите затвори, през насилствената смяна на имената на мюсюлманите в страната, през репресиите, цензурата, изселванията по време на тоталитарната диктатура на БКП. Продължаваме да оставяме младите поколения да бъдат лесно манипулирани от цялата явна и неявна пропаганда за комунистическия режим. Че видите ли „Партията“ се грижила за всичко и сме имали един прекрасен и спокоен живот. Че сме ходили на море, на планина – всички тези клишета са изключително добре познати на нашето поколение. Но по-младите поколения, които не знаят основните факти за комунистическия режим, много лесно могат да бъдат подведени. И техните житейски неуспехи в днешния ден да ги подлъгват към подкрепата на една тоталитарна система начело със силен вожд, който да решава всичко и до голям „брат“ някъде, което ще бъде много по-хубаво от сегашната демокрация. Затова ще продължа да работя, да призовавам властите с всичко, което ми позволяват моите възможности като член на Европейския парламент да не допускаме подобни заблуди.


Каква е причината дебатът за комунистическото минало и тежките последици и зависимости от него да върви толкова трудно в България и на всяка крачка да се среща съпротива? От нежеланието да се изучават истинските факти в училище, през отварянето на досиетата на Държавна сигурност, до това да нямаме нито един мемориал на такова място като „Белене“ и непрекъснатите опити да се преиначава историята от периода 1944-1989 г.?

– Много е иронично, че комунистите и техните глашатаи се опитват да изкарат, че ние, демократите, се опитваме да променим историята. Но това не е така. Именно те фалшифицираха историята в тесния интерес на една тоталитарна идеология. Ние искаме една обективна история, основаваща се на фактите и свидетелствата на жертвите, както и на архивните документи и академичните изследвания, а не въз основа на пропагандните клишета на комунистическата диктатура. За съжаление в политическия елит има все още хора, които или са наивни, или смятат, че темата не е важна. Те винаги казват, че това е странична тема с вечното оправдание – „сега ли му е времето?“, имаме много по-важни неща за решаване, въпроси с енергетиката, миграцията, с Шенген, еврозоната и с най-различни други неща, които са ни много по-важни.


Днес се сблъскваме с невиждана по размери и агресия дезинформационна война на режима на Путин в Русия срещу свободния свят и конкретно срещу Европейския съюз. Как в Европейския парламент се възприема тази заплаха и как се противодейства на нея, както и на фалшивите новини?

– Става въпрос за изключително сериозна заплаха, защото дезинформационните центрове на специалните служби на Москва работят с много средства и целево във всяка една страна на ЕС. Идентифицират най-чувствителните теми като например религия, история, традиции, за да могат да променят обществените нагласи, манипулирайки особено хората, които не познават фактите.

В предишния мандат Европейският парламент имаше специална комисия за борба против дезинформацията и намесата в живота на Европейския съюз. ЕС стана първият законодател в света, приемайки актовете за цифрови услуги и за цифрови пазари, които са първият опит за регулация на социалните платформи, вменяващи по-големи отговорности на големите такива като Мета, Тик Ток, Х и др. Това е тема, която и в следващия парламент ще продължи да бъде една от водещите, защото освен фронтовата война в Украйна, се води и война за сърцата и душите на европейските граждани чрез пропагандата на специалните служби на Кремъл в страните от ЕС, които използват различни канали и агентура сред политическия, академичния елит и медиите, инфлуенсъри и общественици.


Неотдавна Вие с Ваши колеги от различни политически семейства поискахте спиране на рекламата на големи световни компании в медии, разпространяващи прокремълска дезинформация. Какви са констатациите по този проблем?

– Това беше един анализ на сериозна неправителствена организация, предимно насочена към положението в Сърбия, където големи западни компании инвестират рекламни средства в медии, пропагандиращи или разпространяващи руска пропаганда и по този начин я легитимират. Ако в една статия се говори колко са „лоши“ украинците и под или над тази статия има голямо рекламно каре от известен западноевропейски производител, то по този начин читателят остава с впечатлението, че това е сериозна медия, която трябва да бъде взета под внимание щом в нея такива големи западни фирми рекламират. Ние искаме подобни реклами да бъдат спрени.


Вие поддържате и изключително активна позиция за защита правата на българската общност в Северна Македония и в Сърбия. Въпреки че Северна Македония е член на НАТО и кандидат за член на ЕС тя все още не е отворила досиетата на комунистическата тайна служба в бивша Югославия – УДБ. Защо, каква е причината?

– Проблемът се състои в следното: беше приет закон по времето на премиера Груевски за отваряне на архивите, които се намират на територията на сегашната Северна Македония. Ние в Европейския парламент многократно, може би с 10 резолюции, призоваваме Сърбия да отвори архивите, тъй като там се намират основните архивни документи на бившата югославска УДБ и КОС (контраразузнавателната служба на Югославската армия) и да предостави достъп до съответните нови независими републики на техните правителства. Сърбия категорично отказва да се съобразява с това и де факто всичко, което се случва в Република Северна Македония е продиктувано от сръбското влияние и сръбските специални служби. В политическия, в академичния, в медийния, в църковния елит е пропито от сръбско влияние, включително и отказа на Сърбия да разкрие досиетата на УДБ и КОС.


На тези избори за Европейски парламент Вие отново сте кандидат за евродепутат. Какви са предизвикателствата, които стоят пред ЕП и ЕК с оглед на войната на Путинова Русия в Украйна и заплахите към ЕС, произтичащи от нея?

– Основното предизвикателство е създаването на един по-силен Европейски съюз, включително и в отбранителната сфера. ЕС трябва приоритетно да засили своя отбранителен капацитет. Затова ние в ЕНП настояваме за комисар по отбраната, който да консолидира европейската отбранителна индустрия и тя да може да произвежда по-евтино и по-ефективно съответните отбранителни елементи във военновъздушните, във военноморските и в сухопътните войски. И да продължи да подкрепя суверенитета и независимостта на Украйна, защото Украйна се съпротивлява с много жертви срещу невижданата агресия на Русия и в същото време защитава и самия Европейски съюз.

 

Благодаря за този разговор.

 

 

alt

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Лагерът "Белене" - памет

Банер
https://www.desebg.com
komdos
Декомунизация
Христо Христов