Сайтът desebg.com публикува в част 3 от текста на д-р Евелина Андреева, журналист, директор „Стратегическо развитие и маркетинг към РТЦ на Нов български университет, посветен на дядо ѝ Станко Тодоров Христов. Той е роден през 1911 г. в село Извор, Радомирско. През 1952 г. е осъден на 18 години затвор по т. нар. железничарско дело с обвинението, че е ръководил нелегална организация на разтурения БЗНС „Никола Петков“ в ж.п. транспорта. През 1952 г. е въдворен в лагера „Белене“, където умира през 1954 г. Текстът е пример не само за това как трябва да се събира и пази родовата памет, но и за това, как репресията на тоталитарния комунистически режим върху хора, припознати като „врагове“, рефлектира върху техните семейства и съдба. В част 1 от историята се разказва как авторката разбира за крита с години истина за дядо си и за оставената от него тетрадка-дневник от „Белене“. Част 2 продължава с историята на рода на Станко Тодоров Христов, с досието му в Държавна сигурност и разработката „Щанга“. В част 3 се разказва за ареста му, разпитите пред следствието на ДС и изпращането му в „Белене“.

Нелегалната организация

В разпитите си в Държавна сигурност Борис Бумбаров признава, че през 1946 г. e поръчал на Станко Христов да създаде нелегални групи с верни железничари, които да провеждат различни саботажни дейности. Препоръчва тези хора да станат членове на секциите на ОФ и по този начин да прикриват своята вражеска дейност. Да бъдат внимателни, за да не бъдат уволнени, защото не могат да им намерят друга работа. В този дух му е говорил и в навечерието на учредяването на Велико Народно събрание. Натоварил го е и да разпространява опозиционни бюлетини между железничарите.

През пролетта на 1947 г. един следобед в дома си на ул. „Раковски“, Бумбаров ангажира Станко да събира пари под формата на помощи за интернирани и арестувани опозиционери от железниците. Година по-късно, през есента на 1948 г. в ресторант „Тракия“ на бул. „Стамболийски“ Бумбаров поръчва на Тодоров и още двама поддръжници от железниците да съберат верни хора, които да провеждат саботажи и да разстройват жп транспорта. Целта е подготовка на заговор и вътрешен преврат за сваляне на народната власт и създаване на демократично управление без комунисти.

Станко е съвестен към поставените задачи. Въпреки това в началото на 1949 г. получава упрек, че не работи достатъчно за набиране на помощи за семействата на арестуваните приятели, които са в ТВО. Научава също, че Асен Стамболийски (син на Александър Стамболийски) е арестуван след пламенна реч във Великото народно събрание в защита на Никола Петков и никой не се грижи за семейството му. Тогава Станко вади 500 лв. собствени пари и ги прибавя към събраните средства за семейството на Асен Стамболийски.

„Вражеската“ дейност на Станко Тодоров Христов

„От Никола Пенчев и Петър Диловски получих 200 книги – антология на земеделските поети. Продавах ги. Събраната сума връщах на двамата. През 1949 г. срещнах на бул. „Васил Левски“ Недялкова, (съпруга на Григор Недялков, който беше на лагер по това време) и тя ми се оплака, че няма пари, децата й били болни. Аз извадих от джоба си 4 500 лв. и ѝ ги предадох, за да й помогна. Сумата имах от продадените книги“, признава в разпитите си Станко Тодоров.

И добавя: „Моята вражеска дейност започва от юни 1946 г. след преместването ми от отдел „Движение“ в ж.п. отделение към гара София. Провеждах активна агитация срещу мероприятията на ОФ, убеждавах колегите си да не излизат от БЗНС, а да стоят вътре и да водят разложителна дейност всред членовете на съюза срещу БКП и Народната власт. Вярвах и говорех, че скоро властта ще падне и управлението на страната ще поеме опозицията, начело с Никола Петков.“

Станко признава, че е изграждал нелегални Никола Петковистки групи за борба против Народната власт и БКП. Указанието е било тези групи да бъдат изградени най-малко от трима души и най-много от пет. Всяка група да си има по един отговорник, а членовете да не се познават помежду си, а да държат връзка само с отговорника. Отговорникът от своя страна поддържал връзка с този, който е изградил организацията. Станко стриктно изпълнявал задачите и „вербовал поддръжници“.

ДС разследва целите на нелегалната организация

Станко Тодоров става ръководител на нелегалната организация в ж.п. транспорта, чийто цели и задачи са:

• да вербуват членове за организацията;
• да изграждат нелегални групи в службите на ж.п. транспорта от 3 до 5 души;
• да провеждат саботажни вредителски и диверсионни актове по жп съоръжения и возила, виадуци, мостове, тунели и др. по указание на нелегалното ръководство на организацията;
• да събират помощи за изпратените в ТВО и осъдените за контра-революционна дейност Н. Петковисти;
• да провеждат вражеска агитация срещу мероприятията на Народната власт и БКП;
• да организират нелегален канал към Гърция, който да послужи в случай на провал за прекарването на членовете около дадена група и опазването от по-нататъшни разкрития;
• да снабдят членовете на организацията с оръжия и взривни материали за провеждането на диверсионни актове;
• да събират сведения от стопански, политически и военен характер.

Защита на колегите и отказ от признания

В разпитите Станко казва, че никой от членове на нелегалните организации не знае крайните цели, а само че са нужни средства и помощи. Станко прави това с цел да защити колегите си, но отново е обвинен в лъжа. Умишлено омаловажава и измества фактите, за да опази хората и да скрие участието им в подривната дейност.

1948 г. разпит на Станко Тодоров: „Познавам Никола (Кръстанов) като голям рибар. Ходехме заедно за риба, а вечер се срещахме в механата. Казвал съм му да не се опитва да прави някаква организация, а да си налага парцалите, защото земеделския съюз не е способен да води нелегална борба, а най-много да си навлече беля. Често се срещахме и в бюфета на гарата.“

1948 г. разпит на Станко Тодоров: „В кафенета се срещахме с Кирил Константинов. Играехме табла. Политически въпроси никога не сме разисквали. Дори Кирил ме смяташе за агент на милицията и отбягваше срещите с мен. На него не му стигаха парите. Аз се подписах като негов гарант за членство в БЗНС.“

Обвинението на Запада за нарушаване на човешките права в НРБ

През март 1949 г. САЩ пишат декларация, че България, Унгария и Румъния нарушават мирните си договори, според които трябва да осигурят на всички лица под тяхна юрисдикция човешки права и фундаментални свободи, в това число свобода на изразяване, преса, вероизповедание, политически възгледи и обществени събрания, без оглед на тяхната раса, пол, език, религия.

България е обвинена с ноти, връчени чрез представителствата на САЩ и Обединеното Кралство у нас, в произволни арести, систематично погазване на юридическите процедури, продължително задържане в арест и лагери без публичен процес на хора, чийто възгледи противоречат на режима, в ликвидирането на парламентарната опозиция и екзекутирането на Никола Петков, заради неговите демократични възгледи, в ликвидиране свободата на словото и т.н.

Трите съветски сателита отхвърлят нотата като незаконна намеса във вътрешните им работи. Въпреки това, духът на опозиционните българи е доста повишен, заради тези събития и намесата на ООН. Те вярват, че насочването на вниманието на ООН към нарушените човешки права в България, ще доведе до съставянето на правителство без комунисти и до насрочването на нови избори под контрола на обединените нации. Особено уверени в това са Никола Петковистите.

„Враг на народа“

Станко не пропуска брой на в-к „Земеделско знаме“, което Никола Петковистите наричали „зеленото знаме“, заради оцветената в зелено глава на изданието. Четял и се нахъсвал. Подкрепял всичко, което пишело във вестника против ОФ и БКП. Възмущавал се от издевателствата над Никола Петковисти по места. С прочетеното обяснявал дейността си като „враг на народа“. Казвал че вражеската му дейност е започнала в резултат на прочетеното в зеленото знаме.

Влияел съзнателно и активно и на съселяните си в Извор. Агитирал ги да не влизат в ТКЗС, да не изпълняват нарядите по държавните зърнодоставки и посевния план. Вярвал че по този начин затруднява държавата и съдейства за създаване на недоволство към ОФ. Пролетта и лятото на 1948 г. били много сушави, което направило годината лоша, а реколтата слаба. Станко използвал невежеството на съселяните си и твърдял, че това е резултат на безверието на комунистите и че главни виновници за очаквания глад са те.

1951 г. Разпит на Станко Тодоров: "През март отидох в дома на Борис Бумбаров. Там заварих неговата балдъза и жена му. Тя ми се оплака, че няма пари и аз й дадох 1 500 лв., за да й помогна. Много наши хора Никола Петковисти има в затвора и в ТВО, здравето им е разклатено, поради което е необходимо да бъдат подпомогнати с храна. За тази цел събирам парични средства."

16 май 1951 г., разпит на С. Тодоров: "С това деяние аз отчитам, че съм подпомогнал семействата на враговете на днешната власт".

„Няма смисъл да отричаш“

На 18 ноември 1951 г. М. Ц., началник на следствен отдел при IV управление на ДС, в присъствието на Д. П., началник отделение и Ал. Д., ст. следовател при следствен отдел на ДС провежда очна ставка между Борис Бумбаров и Станко Тодоров, на която Бумбаров казва: "Станко, няма смисъл да отричаш, аз всичко съм си признал и на следствието всичко е известно, няма смисъл да отричаш".

На 28 февруари 1952 г. М. Ц. , началник отдел „Следствен“ на IV управление на ДС, в присъствието на М. Н., главен инспектор и П. С., ст. следовател при отдел „Следствен“ на ДС провеждат очна ставка между обвиняемите Кирил Кузманов Константинов и Станко Тодоров Христов.
Накрая Константинов изрича: „Станко, съветвам те да направиш пълни самопризнания за провежданата от теб нелегална дейност. За това ме посъветва и Борис Бумбаров, аз направих пълни самопризнания. Срамота е 10 месеца да стоиш тук и не си взел бележка, погледни се на какво приличаш – необходимо е да направиш пълни самопризнания.“

До 25 май 1952 г. Станко Тодоров отрича повечето неща и прикрива хората, с които е работил. Казва, че за нелегалната дейност научил от следствието, след задържането му. Отрича че при срещата в ресторант „Тракия“ на ул. Стамболийски, Борис Бумбаров е давал указания за образуването на нелегални организации в жп транспорта.

Отрича също, че на срещата в ресторант „Хладна почивка“ се е говорило за съществуването на нелегални групи, нито пък че той да е давал указания за такива. Тодоров отрича и да е вербувал членове на нелегалните организации. Отрича да е провеждал агитация в полза на англо-американците и готвената от тях война.

По-късно, когато дядо ми е в лагера Белене, при едно свиждане с баба Цветанка, казва че мъченията и боят, които са били прилагани върху него по време на пребиваването му в мазетата на следствието, са по-тежки от това, което преживява в лагера.

Арестът

Петиците. Чела съм, че в нумерологията 5-та е число на свободата. При дядо ми, петицата е негов финал, негово духовно убийство. През 1951 г. той работи като книговодител в железниците. Арестът му е планиран и разписан прецизно, въз основа на доносите на агентите „Виктор“ и „Игнатов“ и секретните сътрудници „Апарат“, „Мичон“ и „Банкнота“, от докладите, на които е видно, че Тодоров събира пари за подпомагане на враговете изпратени в затвори и ТВО.

Арестуването му е планирано за 5 май 1951 г. в 5,00 ч. сутринта в домът му в Захарна фабрика. Установяването дали Станко Тодоров е в жилището си е извършено и потвърдено чрез информатора „Генадиев“, който живее в същия блок.

На оперативните работници са дадени следните инструкции: На 15 май в 4,00 ч сутринта да се придвижат пеша до дома на Тодоров, заедно с милиционер от I-ви районен отдел София. Да изчакат до и в 5,00 и да влязат под предлог „проверка на адресни карти“.

В същото време разузнавачът Колев да застане под прозореца на жилището (втори етаж), за да предотврати изхвърлянето на вещи и материали компрометиращи Тодоров. Арестуваният и семейството му да бъдат наблюдавани от старши разузнавача Димитър Апостолов Зафиров, а началникът на отделението да проведе щателен обиск в жилището в присъствие на поемно лице, извикано от съседния апартамент.

Довеждането до ареста да стане най-късно в 6,30 ч. с кола, която допълнително ще пристигне. Станко Тодоров да бъде поставен в килия на арестните помещения на Дирекция на Народната милиция (ДНМ), към която е и Държавна сигурност.

„Видяхме, че качиха татко в една сива кола“

Елинка: „В онази нощ дойдоха трима цивилни. Влязоха в дома ни и ни събудиха. Тогава бях на 9, брат ми на 16 години. Спомням си, че започнаха да вадят книги от библиотеката на татко, която беше в спалнята, където спим.

Взеха „Робин Худ“, една от любимите ми книжки. Сгуших се до мама, докато те обръщаха цялата къща наопаки. Казаха на татко да се облече и да тръгне с тях. Разплаках се, брат ми и мама бяха съкрушени. Външната врата се хлопна зад тях.

Изтичахме на прозореца и видяхме, че качиха татко в една сива кола, на която пишеше „Победа“. Стояхме отчаяни и победени в пълно мълчание, което стана обичайно състояние на семейството ни в следващите десетилетия.“

От затвора в Шумен в „Белене“

Ден след ареста, баба Цеце, Елинка и Радослав, заедно с една от сестрите на Станко, баба Лена отиват в Извор и изгарят всички опозиционни книги, които намират. Връщат се в София и започват да обикалят по софийските арести, за да намерят дядо.

В началото той е бит и измъчван в мазетата на Държавна сигурност, а след произнасяне на присъдата на 11 юни 1952 г., е изпратен в затвора в Шумен и оттам в „Белене“ (лагерът е създаден през 1949 г. на остров Персин на Дунава до тогавашното село Белене. След 1953 г., когато лагерът е временно закрит на негово място започва да функционира затвор, б. р.).

Няколко седмици след ареста, семейството му е изгонено от ведомственото жилище и оставено на собствената си съдба.

СЛЕДВА: Присъдата, „Белене“ и смъртта.