Сайтът desebg.com публикува словото на Шукри Мехмед, учител, концлагерист в лагера „Белене“ по време на „възродителния процес“, роден в с. Полковник Желязково, Кърджалийско и живеещ в гр. Бурса, Турция. Той говори на годишното поклонение в памет на жертвите на концлагера, проведено на 3 юни 2023 г., от името на Гражданската организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“, обединила бившите жертви на „Белене“ от времето на „възродителния процес“ и техните близки. Вътрешните подзаглавия са на desebg.com.

Уважаеми организатори,

Скъпи приятели по съдба и близки на загубилите живота си в този концлагер,

Скъпи граждани и всички, които са тук днес, сме Ви благодарни, че сте дошли да се поклоните пред паметта на хората, които никога не са се върнали у домовете си от този концлагер и да изразите почитта си към последните жертви, задържани и репресирани тук поради етническия им корен.

Комунистическият режим помрачи бъдещето на хиляди семейства

Изминаха 32 години от падането на тоталитарния режим. Тя се опираше на насилия и жестокости прилагани над политическите опоненти, респективно над етническите малцинства. През 45-годишния си живот режимът помрачи бъдещето на хиляди семейства.

След узурпирането на властта лидерите на тоталитарния режим, без да губят време още през първите дни обявиха голям брой хора за народни врагове и ги унищожиха чрез т.н. народни съдилища или произволно.

Тоталитарният режим не беше се задоволил само с това и създаде концлагера на остров Белене за унищожаване на опонентите далеч от очите на обществеността.

Но какво се получи след падането на режима през 1990 година?

Никой не потърси отговорност за престъпните деяния

на комунистическата партия,

включително за „възродителния процес“

Въпреки, че една част от лидерите от първи ешелон, преките извършители на престъпления и техните съучастници причинили смъртта на хиляди хора през периода 1944-1990 г. бяха все още живи след падането на режима, не беше потърсена сметка от тях за престъпните им деяния.

Още повече, що се отнася до подбудителите и изпълнителите на репресиите над етническото турско население по време на т.н. „възродителен процес“, без изключение всички бяха живи и активни при падането на режима, също не им беше отърсена отговорност в сериозния смисъл на думата.

Техните деяния не бяха ограничени само с репресии и насилия над гражданите от турски етнически корен, а в резултат на това страната беше обезлюдена, особено районите населени от етнически турци.

Поради произволните гонения и репресии приложени от местните органи на МВР над населението хиляди семейства бяха принудени да изоставят родните си места, където са се родили и расли.

За жалост, всичко това се случи в края на двадесетия век, в епохата на компютъра и неограничената комуникация, защото гонението и насилието на хората поради етническия им корен е характерно за средновековието.

Как стана така, че престъпленията бяха прикрити?!

Как стана така, че тези, които извършиха престъпления срещу човечеството, останаха ненаказани, а престъпленията бяха прикрити?

Почти всички служители от периода на режима на БКП продължиха да работят в държавните учреждения и поради това от тях не можеше да се очаква някаква активност за изправяне пред съд извършителите на престъпления по време на тоталитарния режим.

Не се намери нито една гражданска организация, която да полага усилия да се потърси сметка от служителите и лидерите на режима заели ключови позиции в управлението на страната.

Прокуратурата продължава да бездейства

В страната не се приложи лустрация в държавните учреждения и затова манталитетът на бившия режим беше доминиращ.

В това отношение, особено прокуратурата беше най-очебиещата инстанция след държавните учреждения. Тя с бездействието си продължава да закриля подбудителите и изпълнителите на престъпленията, както спрямо политическите опоненти така и срещу малцинствата.

Но независимата гражданска организация на последните жертви от този концлагер полага усилия от 32 години насам пред Прокуратурата за да бъде приключено предварителното следствие срещу членовете на Политбюро на БКП, които бяха подбудили етническа ненавист между етническите групи по време на т.н. „Възродителен процес“ и подложиха гражданите на гонение поради етническия им корен.

Държавното обвинение възпрепятства провеждането на съдебен процес

срещу лидерите на БКП за етническата асимилация

Прокуратурата прави всичко възможно за да възпрепятства евентуален съдебен процес срещу лидерите на БКП, респективно срещу съучастниците в престъпленията и беззаконието по време на насилствената асимилация на етническите турци 1984-1989 г. Така до ден днешен тях на състави един обвинителен акт по дело № 1/1991 г., касаещо т.н. „възродителен процес“ и жертвите му.

Защо потърпевшите или преките пострадали от тоталитарния режим не можаха да бъдат свидетели поне на едно съдебно дело, където да бъде обвиняван и осъден поне един лидер на тоталитарния режим?

Нарушителите на човешките права не ги съдят в България

Това е така, защото манталитетът, който е чужд на понятието „човешки права и приоритет на правото“, е проникнал в капилярите на всички държавни институции.

Ако беше обратното прокуратурата на страната отдавна би предала в ръцете на съдебните органи хората, които бяха причинили ненужни страдания на хиляди невинни граждани.

На приключване искам да споделя, че това което причинява болка на всички нас е, че от 33 години насам нито един нарушител на човешките и малцинствените права, от периода на тоталитарния режим установен от БКП, не беше предаден в ръцете на съдебните органи, за да бъде осъждан справедливо в действителен съдебен процес.