След тригодишно прекъсване на 3 юни 2023 г. бе възстановено традиционното от 1990 г. насам годишно поклонение в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим в лагера „Белене“ (1949-1987).

Както desebg.com писа през 2020 г. бе голямата криза с пандемията от коронавирус, а през 2021 и 2022 г. се оказа, че няма кой да организира честването.

В съботния ден множество от 400 души от различни краища на България се събра на мястото на Втори обект, където през 1949 г. е поставено началото на най-големия лагер за политически противници на Българската комунистическа партия.

 За събитието пристигнаха будни хора, които не са забравили жертвите на комунистическия режим от Варна, Русе, Сливен, Пловдив, Куклен, Крумовград, Хасково, Пазарджик, Плевен, Свищов, гр. Белене, София и други населени места.

От Турция пристигнаха два автобуса с принудително изселени по време на „възродителния процес“ хора от турското малцинство, организирани в различни изселнически организации, сред които и над една дузина бивши лагеристи от лагера „Белене“ в периода 1984-1987 г, както и близки на вече починали лагеристи.

Специално за поклонението от Европейския парламент в Брюксел пристигна евродепутатът Андрей Ковачев – най-последователният български политик в организиране на различни инициативи за преосмисляне на тоталитарното комунистическо минало.

Президентът (1997-2002) Петър Стоянов и председателят на 49-то Народно събрание Росен Желязков изпратиха поздравителни адреси до участниците в поклонението.

Специален гост на събитието бе Комисията по досиетата, водена от нейния председател Евтим Костадинов, а заедно с него бяха секретарят на Комисията Марияна Даракчиева и членовете Борис Михайлов и Георги Пангаров.

Възстановяването на годишното честване в памет на жертвите на лагера „Белене“ бе белязано от редица неща, които се случиха за първи път. Сайтът desebg.com ги описва:

• За първи път поклонението се случва след прекъсване.
• За първи път събитието е организирано от множество граждански организации, организации на репресираните от комунистическия режим в България и в Турция, от политически партии (БЗНС и „Обединени земеделци“), от ярки публични фигури и личности, от българи в страната и чужбина, обединени в инициативна група по предложение на фондация „Истина и памет“ с цел възстановяване на годишното поклонение.
• За първи път бе организира дарителска кампания с отчетност и прозрачност.
• За първи път участниците в събитието бяха посрещнати от българския трибагреник, знамето на Европейския съюз и знамето на НАТО – символи на геополитически организации, към които България принадлежи.
• За първи път поклонението започва с химните на България и на Европейския съюз.
• За първи път слова и молитви произнесоха православен свещеник, имам и протестантски пастор.
• За първи път се благодари на репресираните и земеделците, благодарение на чиито усилия се провеждат годишните чествания в периода 1990-2013; на отец Паоло Кортези за организирането на годишното честване в периода 2014-2016 г., на Михаил Маринов от фондация „Остров Белене“ и община Белене за организиране на честването в периода 2017-2019 г.
• За първи път оцелелите бивши лагеристи, които присъстваха на събитието, бяха помолени да излязат напред и им бе дадена думата.
• За първи път множеството се поклони на живите бивши лагеристи, дошли на поклонението.
• За първи път бяха почетени убитите лагеристи от лагера на смъртта „Слънчев бряг“ край Ловеч, чиито тленни останки комунистическият режим е заравял тайно в безименни гробове на съседния на Персин остров Предела.
• За първи път на паметника на Втори обект се поставя винил, чийто текст свърза нашата памет и почит към жертвите на лагера „Белене“.
• За първи път в събитието участва специален гост – Комисията по досиетата, която дойде със специален подготвен за случая тематичен сборник „Държавна сигурност и лагерът „Белене“, разграбен от публиката за броени минути.
• За първи път водещ на събитието бе журналист и жена – Люба Кулезич.
• За първи път на годишно поклонение в лагера „Белене“ се предлага и подписва декларация – в случая до министъра на културата, за да бъде „размразена“ и окончателно завършена процедурата по обявяване на мястото на бившия лагер на остров Персин в недвижима културна ценност от най-ново време с категория „национално значение“ – процедура, която от 2020 г. е блокирана за разлика от безпроблемното обявяване на тоталитарния символ на престъпната БКП – нейния дом паметник на Бузлуджа за културна ценност и получила финансиране от министерството.

За първи път годишното поклонение бе записано цялото с камера и ще бъде качено в YouTube.

Организациите и хората,

влизащи в инициативната група

за възстановяване на годишното поклонение

в памет на жертвите на лагер „Белене“ 2023:

1. Сафие Юрдакул, председател на Гражданската организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“, обединила бившите жертви на „Белене“ от времето на „възродителния процес“ и техните близки;

2. Лиляна Друмева, председател на Съюза на репресираните от комунизма – памет;
3. Доц. Драго Михалев – председател на Съюза на репресираните от комунистическия режим;
4. Петя Ставрева, председател на партия „Обединени земеделци“;
5. Д-р инж. Илия Зюмбилев, председател на партия БЗНС;
6. Д-р Андрей Ковачев, евродепутат, инициатор на множество събития за преосмисляне на комунистическото минало;
7. Корнелия Маринова, кмет на гр. Ловеч, един от малкото представители на местната власт, ангажирани с паметта към жертвите на комунистическия режим;
8. Евгений Михайлов, режисьор и общественик;
9. Проф. Вили Лилков, изследовател на комунистическия период и автор на книги, посветени на жертвите на тоталитарното управление на БКП;
10. Стойко Стоянов, журналист, главен на сайта Faktor.bg;
11. Борислав Скочев, основател на сайта „Декомунизация“ и автор на книгата „Концлагера Белене“;
12. Касим Дал, политически затворник от комунизма, председател на фондация „Свобода и достойнство“;
13. Ванцети Василев, писател, политически емигрант по време на комунистическия режим;
14. Георги Михайлов, историк, основател на сайта desehistory, член на УС на фондация „Истина и памет“;
15. Николета Петрова, IT специалист, Прага Чехия;
16. Анна Христова, преводач, филолог и историк, София;
17. Гергана Ангелова – оптик, Кембърли, Англия;
18. Дора Ангелова, филмов и телевизионен режисьор;
19. Хари Попов, филолог, Чикаго, САЩ;
20. Даниела Беличовска, председател на Дискусионен клуб „Свободна България;
21. Христо Христов, журналист, изпълнителен директор на фондация „Истина и памет“.
Инициативата се подкрепя и от Атлантическия съвет на България.