Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
И съдът не помогна на Атанас Тилев, приятел на царя и Бриго Аспарухов, да заличи агентурното си минало |
![]() |
![]() |
WHO IS WHO - Кредитни милионери |
Написано от Христо Христов |
Вторник, 14 Ноември 2017 13:02 |
Бившият банкер на фалиралите през втората половина на 90-те години на ХХ век Българската земеделска банка и Добруджанска банка Атанас Тилев загуби окончателно двете дела, които води в продължение на три години срещу Комисията по досиетата, оспорвайки решенията, с които той беше обявен за специален агент на Първо главно управление на Държавна сигурност и сътрудник/нелегал на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (РУ-ГЩ, военното разузнаване при комунизма, б.а.). Това съобщи сайта Faktor.bg, позовавайки се на Комисията по досиетата. Освен като банкер, фалирал две банки, Тилев е известен и като приятел на бившия монарх Симеон Сакскобургготски още преди 1989 г., както и на кадровия служител от Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) Бриго Аспарухов, който след промените при президента Желев беше назначен за директор на Националната разузнавателна служба, а след това стана депутат от БСП (в момента Аспарухов е член на Изпълнителното бюро на БСП и на Националния съвет на соцпартията, б.а.).
че си сътрудник на комунистическите служби Чрез делата срещу решенията на Комисията, с които тя обяви неговата принадлежност към тоталитарните комунистически служби, той оспорва факта, че е бил платен сътрудник на ПГУ и РУ-ГЩ. Опитите му обаче се оказаха неуспешни, тъй като на две съдебни инстанции Върховният административен съд е потвърдил законосъобразността на решенията на Комисията. Тилев води делата от чужбина, където се намира, от момента, когато изчезна от България след банковите фалити, за които беше разследван. Един от адвокатите му е бившият министър на вътрешните работи в кабинета Беров Виктор Михайлов. Очевидно на бившия банкер не му върви в съда, тъй като куриозно неговото агентурното минало на Тилев стана публично през 2000 г. в хода на частно дело за клевета, което самият той води срещу бившия премиер и лидер на БСП Жан Виденов, става ясно.
Тогава се разбира, че банкерът е имал досие в бившето Първо главно управление (ПГУ, разузнаването) на ДС от 5 тома под псевдонима „РУМЯНЦЕВ”, но то е било незаконно унищожено през 1993 г. от тогавашния директор на Националната разузнавателна служба (НРС), правоприемник на ПГУ от 1990 г. ген. Бриго Аспарухов. Тилев и Аспарухов са приятели още от Немската гимназия в Ловеч, която завършват.
Според бившият кадрови служител на ПГУ и директор на пресслужбата на Министерски съвет при кабинета Виденов Красимир Райдовски Бриго Аспарухов е човекът, който помага на Тилев да напусне страната през 1997 г. въпреки забраната за това. Прокуратурата заведе дело срещу Аспарухов за унищожаване на досието, но впоследствие по време на мандата на главния прокурор Никола Филчев случаят беше покрит и по този начин бившият служител на ПГУ получи типичното за България „правосъдие”, измъквайки се от него.
През октомври 2013 г. Комисията по досиетата официално обяви сътрудничеството на Атанас Тилев при проверка на кредитните милионери, длъжници на Обединена българска банка. Тогава бившият банкер беше разкрит обаче като сътрудник и нелегален разузнавач на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА от 1969 г. под псевдонима „ЗИНГЕР”. От чужбина Тилев завежда дело срещу решението на Комисията. През юли 2017 г. в резултат на допълнително открити архивни материали Комисията излезе с решение, в което Тилев беше разкрит официално като оперативен работник на обществени начала на ПГУ под псевдонима „РУМЯНЦЕВ” от 1972 г., който е получавал и определени суми, т.е. той е платен нещатен сътрудник. Тилев завежда дело и срещу това решение на Комисията. През август 2017 г. Комисията огласи и документи, които категорично разкриха, че „РУМЯНЦЕВ” е станал специален агент на ПГУ, чието ръководство в един момент е поето от КГБ.
Роденият през 1944 г. в Стара Загора Атанас Тилев е син на Жеко Тилев, дългогодишен окръжен прокурор в Стара Загора и зам.-председател на окръжния Народен съвет в града. Преди 9 септември 1944 г. баща му участва в създаването студентската комунистическа организация БОНС, а след Деветосептемврийския преврат е признат от комунистическия режим за активен борец против фашизма и капитализма. Атанас Тилев завършва Немската гимназия в Ловеч, а през 1969 г. Висшия икономически институт „Карл Маркс” (сега УНСС, б.а.). Още през 1965 г. е приет за член на БКП, а през 1969 г., когато е на 24 години вече работи като доброволен сътрудник – преводач към външния отдел на ЦК на БКП. Едно събитие през лятото на 1969 г. преобръща съдбата му. Тогава е преводач на дошлия да почива в НРБ заедно с дъщеря си министър на външните работи на Финландия Ахти Карялайнен. Дъщерята на високопоставения финландски политик, която по това време е последен клас в гимназията, се влюбва в 24-годишния преводач на баща ѝ. Следващата година двамата сключват брак, като младият Тилев заминава за родината на съпругата си и става зет на финландския министър на външните работи, който и на два пъти е и министър-председател на Финландия.
През 1976 г. в работата с „РУМЯНЦЕВ” се намесва КГБ. От разсекретените документи на ПГУ се разбира, че Държавна сигурност е споделила с КГБ информацията за своя спецагент във фамилното обкръжение на един от важните политици по това време във Финландия. КГБ не само е знаел за съществуването на „РУМЯНЦЕВ”, но и в един момент са се намесели в неговото ръководство. Това става, когато е издигната кандидатурата на тъста на Тилев за президент на Финландия.
Тилев, който получава финландско гражданство, е уреден да започне в един от финландските концерни „Тампела”. Няколко години по-късно Той привлича като консултант бившият монарх в изгнание Симеон Сакскобургготски. Оттогава двамата се познават.
Бившият щатен служител на ПГУ Красимир Райдовски заявява в едно свое интервю: „Именно Тилев прави предложение до шефовете на „Тампела” да назначат Симеон Сакскобургготски като консултант във фирмата. Според мен по този начин се легендира една възможност да бъде осигурен финансово. Това е мое лично мнение и не ангажирам службата с него. Нямам документи, но знам технологията. Така че това е за мен основният мотив да бъде унищожено делото [на Тилев в ПГУ], защото Тилев е изписал страници за отношенията си със Симеон и е давал информация за него.”
В своята книга публикувана първо на английски език под заглавието „Fighting It Out” („Да се пребориш”), Атанас Тилев, описва контактите си с бившия монарх: „През 1981 г. в Швейцария имах удоволствието да се запозная с Негово величество Цар Симеон Втори. Многото срещи и разговори, които сме имали, превърнаха първоначалното ми сърдечно отношение към този изключително фин и интелигентен човек в дълбоко уважение. България пропусна голям шанс, защото не намери начин да използва влиянието и престижа на Царя, особено през невероятно тежкия период непосредствено след падането на комунизма през 1989 г. Не се съмнявам, че всички щяхме да спечелим, ако управленията на страната бяха проявили повече добра воля и въображение за използването на международните му връзки. Неговият престиж и достойнство можеха да имат неоценимо значение за установяването на нови стандарти на публичния живот в България и биха помогнали да се усмири дивият балкански темперамент, както и да се обуздае т.нар. „политически елит”. Имах интересни срещи с Негово величество през 1984 и 1985 г., когато го поканихме да посети концерна „Тампела” и го посрещнахме на най-високо държавно и корпоративно равнище. Президентът на „Тампела” помоли Царя да окаже помощ на нашите дъщерни компании и на партньорите ни в различни страни. Той прие и мога да твърдя с гордост, че и до днес мнозина от бившите ми колеги си спомнят мъдрите съвети на Негово величество. Царят беше мой близък приятел и винаги бе готов да подкрепи бизнеса. ... Именно тази смесица на фигурата на Царя с прагматичното поведение на бизнесмен прави Цар Симеон изключително способен днес да води България за излизане от икономическата безпътица и към едно светло бъдеще.”
В създадената през 1993 г. „Дару инвест” виенска фирма на Тилев DARU Handelsgesellschaft mbH има най-голям процент от акциите. „Дару инвест” от своя страна купува от Агенцията за приватизация 80 на сто от капитала на пивоварната „Астика” за 5 млн. долара, сделка финансирана от Банката за земеделски кредит, която Тилев контролира. Атанас Тилев участва и в борда на директорите на Банката за земеделски кредит, както и в борда на Съвета на директорите на Добруджанска търговска банка (и двете фалират, б.а.) във фирмата издател на в. „Континент” – „Мегапрес” и в застрахователното дружество „Витоша”. В имуществената си декларация за 2003 г. Симеон Сакскобургготски, като премиер, обявява пред Сметната палата, че със съпругата си са придобили и 5% дял от същата застрахователна компания „Витоша” на стойност 180 000 лева. Основни акционери в дружеството са „Дару финанс” ЕООД, което се свързва с банкера Атанас Тилев, и Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътища. Член на борда на директорите и на „Витоша”, и на „Дару финанс” в определен период е и Бриго Аспарухов. Година по-рано, през 2002 г., управлението на Сакскобургготски участва във втория по големина опит за замитането на престъпленията на комунистическия режим след унищожаването на част от досиетата през 1990 г. от БКП/БСП, а именно отмяната на първия закон за досиета, приет през 1997 г. и променен през 2001 г. Макар и твърде несъвършен законът е трън в очите на невидимата мрежа на ДС, оплела след краха на комунистическия режим в себе си банкери, политици, специални служби и кого ли още не. С дейността си през последните 10 години обаче следващата Комисията по досиетата с председател Евтим Костадинов освети тази агентурна мрежа въпреки огромната съпротива и удари под кръста. Воденето на подобни съдебни дела като тези на Тилев срещу нея са част от арсенала на осветени агенти и техните наставници. |