Михаил Тодоров Касабов, вицепрезидент на Българския футболен съюз, е сътрудничил като агент на Държавна сигурност.

Неговото име беше осветено при проверката на кредитните длъжници към фалиралата през 1997 г. Банка за земеделски кредит (БЗК), извършена от Комисията по досиетата (решение №2-709 от 20 септември 2016 г.).

Касабов е проверен в качеството му на член на Общото събрание във фирма –длъжник – "АСТРА СПОРТ" ООД, в която е и съдружник.

Според бюлетина за кредитните милионери на БНБ от 1997 г. „АСТРА СПОРТ” ООД има два непогасени кредита на обща стойност от над 1,2 млн. лв. (неденоминирани) и над 160 000 лв. (неденоминирани) лихва към тях.

Според обявената от Комисията информация Михаил Касабов е вербуван като агент под псевдонима „ИВАН” през 1986 г. от Второ главно управление (ВГУ) на ДС (контраразузнаването).

Той е сътрудничил на 03 отдел „ФРГ, Австрия, Франция” във ВГУ по линия на Западна Германия.

Доказателства за неговата принадлежност към ДС са документи от ръководилия го щатен служител и регистрационна бланка, съдържащи се в личното му агентурно дело, както и вписването му в регистрационния дневник, а също така и съответни регистрационни картони с имената му в картотеката.

Михаил Касабов е роден през 1955 г. в София. Завършил е право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Във визитката му на страницата на БФС е посочено, че започва работа почасово в Международния отдел на футболния съюз през 1979 г. След като се дипломира през 1982 г. той е назначен като специалист в същия отдел. От 1984 до 1985 г. заема длъжност във ФК „Левски”. След това се връща в БФС като началник на Международния отдел.

През 1987 г. е избран за вицепрезидент на ФК „Витоша”, името под което играе разформированият от ЦК на БКП „Левски-Спартак”, след скандалния финален мач за купата на България през 1985 г. с ЦСКА, който пък тогава е прекръстен на ФК „Средец”.

От 1991 до 1994 г. Касабов е член на изпълнителното бюро на ФК „Левски”.

През 1995 г. Михаил Касабов е избран за вицепрезидент на БФС, пост който заема и в момента.

В биографията му на страницата на БФС е посочено също така, че през 1975 г. става члена на ФК „Байерн Мюнхен” и е носител на сребърна и златна значка на клуба.

При проверката на кредитните длъжници към БЗК са обявени и още няколко сътрудници на ДС, съдружници на Касабов във фирмата длъжник „АСТРА СПОРТ”. Това са Веселин Балевски – щатен сътрудник в отдел „Задгранични паспорти” на ДС, Никола Николов – щатен служител на Второ главно управление на ДС и Янко Христов – секретен сътрудник „ТИХОМИРОВ” на Първо главно управление на ДС.

Проверката на кредитните милионери към БЗК е обхванала общо 170 юридически лица и 247 физически лица, заемали ръководни постове в тях.

Комисията е установила общо 32 сътрудници към тоталитарните комунистически служби. Обявила е данните за 27 от тях, тъй като 5 са починали и по закон в този случай информацията за тях не се огласява.

Интересното е, че в решението на Комисията по досиетата от проверката за кредитните милионери към БЗК е обявен и Атанас Тилев, собственикът на самата банка през 90-те години на миналия век, преди тя да бъде докарана до фалит.

Неговата принадлежност към Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (военното разузнаване), а след това и като секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС вече бяха огласени в предходните години.

Тук той е обявен обаче като член на Общото събрание на фирмата длъжник – "ДАРУ АВ" ООД, в която е съдружник. Тоест той е финансирал свое дружество от БЗК, когато е бил шеф на трезора.

Според бюлетина на БНБ за кредитните длъжници от 1997 г. "ДАРУ АВ" ООД е длъжник на БЗК с над 2,2 млрд. лв. (неденоминирани) и над 222 млн. лв. (неденоминирани) лихва.

След фалита на БЗК Тилев напусна България, а още преди това досието му в ПГУ е унищожено незаконно по нареждане на неговия приятел от ученическите години ген. Бриго Аспарухов, директор на Националната разузнавателна служба, за което беше разследван.

Миналата година Комисията по досиетата разкри допълнителни документи, от които стана ясно, че в определен период Тилев е бил ръководен като агент от КГБ, след като се жени за дъщерята на финландския министър на външните работи Ахти Карялайнен (виж повече – ТУК). Самият Тилев в мемоарите си посочва, че е бил близък с бившия цар Симеон Сакскобургготски по време на неговото изгнаничество в Испания.