Миналата седмица desebg.com публикува новооткритите от Комисията по досиетата документи, разкриващи характера на унищоженото през 1993 г. от тогавашния директор на Националната разузнавателна служба (НРС) ген. Бриго Аспарухов досие на Атанас Тилев, собственик на фалиралите през 1996 г. Банка за земеделски кредит и Добруджанска банка и близък приятел на Симеон Сакскобургготски по време на неговото изгнание преди промените в България.

Архивните документи еднозначно потвърдиха, че Тилев е бил специален агент на Първо главно управление (ПГУ) на ДС (разузнаването) под псевдонима „РУМЯНЦЕВ”, като от 1976 г. работата с него е под контрола на КГБ поради факта, че по това време той е зет на министъра на външните работи на Финландия Ахти Карялайнен, който се кандидатира за президент.

Преди обаче Тилев да бъде привлечен като нещатен оперативен работник в отдел 05 „Нелегали” на ПГУ през 1972 г. той става сътрудник на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА. Това се случва през 1969 г., когато той е привлечен от военното разузнаване като сътрудник под псевдонима „ЗИНГЕР” с намерение за извеждането му като нелегал в ГФР, Австралия или в Бейрут като кипърски гражданин.

Макар и оскъдно (50 страници) досието „ЗИНГЕР” на Атанас Тилев хвърля светлина върху методите на военното разузнаване, брутално използващо дори най-интимните страни от човешките взаимоотношения за постигане на своите оперативни цели.

Архивните материали от преди близо половин век разкриват, че РУ-ГЩ на практика насърчава 24-годишния Тилев да задълбочи връзката си с цел евентуална женитба за непълнолетна Кукка-Мария Карялайнен, дъщеря на гостуващия в НРБ през лятото министър на външните работи на Финландия Ахти Карялайнен.

Срещата между Кукка-Мария и Тилев на „Златни пясъци” през лятото на 1969 г. преобръща съдбата им, защото без да знае тя военното разузнаване на НРБ е поощрило връзката на своя кандидат за нелегален разузнавач. Малко по-късно сватбата между двамата става факт. Сайтът desebg.com ви представя съдържанието на досието „ЗИНГЕР” на Атанас Тилев.

Проучван от военното разузнаване: Представителен младеж с добър външен вид

Първият контакт на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА с Атанас Тилев става на 4 май 1969 г. По това време той е 24-годишен, завършващ висшето си образование във Висшия икономически институт „Карл Маркс (днес УНСС). В секретния отчет за „Проведена среща с лицето Атанас Тилев” оперативният работник от военното разузнаване е посочил, че срещата е с „цел да придобия лични впечатления” и се е състояла в дома на Тилев в София, а самият офецир се легендира като служител от Министерството на външната търговия.

Още на следващия ден те се срещат в ресторант „Попското” (през 70-те и 80-те години там управител е бащата на Илия Павлов Павел Найденов, разкрит неотдавна от Комисията по досиетата като съдържател на явочна квартира на Шесто управление на ДС, бел. ред.).

На тази среща присъства и още един офицер, полковник, началник на отделение в РУ-ГЩ. От доклада се разбира, че Тилев е отличник, владеещ английски и немски езици. Интересна подробност е, че едновременно със студентството си Тилев е нещател сътрудник на международния отдел при ЦК на БКП. Използван е като преводач на различни партийни делегации – гости на ЦК на партията.

Отслужил е войник в щаба на първа армия, а органите на военното контраразузнаване (Трето управление на ДС, бел. ред.) са го използвали.

„От проведения разговор приличава, че има желание и обича разузнавателната работа. За това говори и факта, че си е дал съгласието преди известно време да постъпи на работа в Първо управление на КДС, но поради попълване на щатовете са му отказали”, е записано в доклада.

Тогава му предлага да сътрудничи на военното разузнаване. „Той изяви желание и готовност, но го безпокои обстоятелството да не би да дойдат да го потърсят отново”, е посочено в документа. Военните разузнавачи го успокояват, че няма да има проблеми. „С това предложение той се съгласи и го прие като окончателно. Във връзка с това считам, че ще бъде целесъобразно, ако имаме възможност да ускорим въпроса с привличането му”, е записал оперативният работник от РУ-ГЩ.

„Самият младеж е представителен, има добър външен вид, физически здрав и добре сложен. Занимава се с плуване, баскетбол и лека атлетика. Член е на БКП от 1965 г., приет като войник”, обрисува военното разузнаване 24-годишния Тилев.

Да се представяш за такъв, какъвто не си

На 15 май 1969 г. отново в „Попското” с него се провежда следваща среща, на която присъства началникът на отдел 06 „Гърция” на РУ-ГЩ. Той обяснява пред Тилев, че само желанието не е достатъчно за разузнавателна работа. Обяснено му е, че цялата дейност ще я върши зад граница, в капиталистическа страна, вероятно ще се представя под чуждо име  и „за такъв, какъвто не сте”, дълго време няма да има връзка с родителите си, „изобщо работата е много трудна и отговорна”.

„Лицето отчете сложността на работата и потвърди, че желае да работи въпреки трудностите, които ще се наложи да преодолява, тъй като тази работа го влече”, е записано в отчета за срещата с Тилев.

Той се интересува дали работата му ще е свързана със специалността „външна търговия”, която завършва и дали през лятото може да бъде използван като преводач на ЦК на БКП във Варна? Военното разузнаване не гарантира, че ще работи по специалността и не възразява лятото да бъде преводач.

В проучването му, утвърдено през май 1969 г. от началника на РУ-ГЩ ген. Васил Зикулов, за Тилев е посочено, че той е завършил Немската гимназия в Ловеч, а след това, през 1965 г., е приет във ВИИ „Карл Маркс”. Баща му Жеко Тилев е признат за активне борец против фашизма и капитализма, един от основателите на студентската комунистическа организация БОНС, член на БЗНС, дълги години окръжен прокурор в Стара Загора и зам.-председател на Окръжния народен съвет. По това време той е пенсионер, а майката на Тилев работи в културния център на ГДР в София, работила е като учителка по невски и руски езици.

„Като имам предвид добрата му езикова кулутар, характера и добрата подготовка по специалността си и личните му и делови качества, смятам, че той представлява определен интерес за нашето разузнаване”, е посочено в документа. В него е уточнено, че „лицето е открито в процеса на издирване на подходящи обекти из средата на завършващите тази година различни висши учебни заведения и владеещи чужди езици”.

„Атанас Тилев е ученолюбив, културен, има добър външен вид, стегнат и опратен младеж. Политически е правилно ориентиран, навсякъде се е проявявал като активен член на ДКМС и БКП”, е профилът му, даден от военното разузнаване.

„Мнението на отдела е да се разкрие разработка на лицето за нелегален разузнавач. Обектът притежава добра обща култура, богати езикови познания, подходящо висше образование, сравнително добра военна подготовка и има много добър произход. Не владее гръцки език, но при нужда може бързо да го усвои”, е отбелязал началникът на отдел 06 „Гърция” в РУ-ГЩ полк. Христанков.

Кандидат за нелегален разузнавач №1343

През ноември 1969 г. е следващата среща, а в документа за нея „лицето” Атанас Тилев е посочен като кандидат на НР (нелегален разузнавач, бел. ред.) под №1343. Той споделя, че е през октомври е получил два припадъка и се безпокои. При проведения преглед не са установени някакви отклонения, но военното разузнаване долавя, че „но той все още се колебае”.

На въпрос на Тилев дали не може да започне работа в МВнР и да съвместява връзката си с военното разузнаване, неговите представители му отговарят отрицателно и му обясняват, че дейността му няма да бъде свързана с официални български представителства.

Препоръчано му е да се съсредоточи върху вземане на последния му изпит и в края на същия месец да се срещнат за окончателно решение. „Оценявайки възможностите, които съществуват, да постъпи на работа в ЦК на БКП или в МВнР след завършване на образованието си в него е започнала вътрешна борба по отношение на избора, който той трябва да направи”, заключават във военното разузнаване.

Преводач на финландския външен министър

В секретно предложение за „Използване на връзките на 1343” от юни 1969 г. става ясно, че през 1968 г. Тилев е бил превод на министъра на външните работи на Финландия Ахти Карялайнен. В документа е посочено:

„Заедно с него е била и дъщеря му Мария. 1314 се запознал с нея и между двамата се създали близки отношения. Тя се влюбила в него и след заминаването си продължава да му пише писма, в които е изявявала желание да дойде отново в нашата страна и да бъдат заедно. Същата в момента е ученичка в последния клас на гимназията, няма навършени 18 години. Идването ѝ във Варна е уредено преди два месеца и на 23 юли [1969 г.] пристига като туристка на почивка.”

Военното разузнаване посочва, че според 1343 [Атанас Тилев] съществува възможност и дори е уверен, че „ако той пожелае и ние счетем за необходимо би могъл да се ожени за нея”.

РУ-ГЩ приема, че от очертаващата се перспектива за сключване на граждански брак между двамата, смятаме, че ще се създаде благоприятна възможност за внедряване на 1343 като разузнавач, който би могъл да изпълнява следните задачи”:

1. В случай, че замине и се устрои на постоянно местожителство във Финландия, успее да създаде добро обществено и служебно положение най-подходящият и възможен вариант за използването му ще бъде като конспиративен адрес и изучаване на възможностите за евентуално използване на Финландия за доставяне на леггализирани документи и издирване на подходящи обекти за легенда от намиращия се там чужд контингент.
2. По-малко вероятно е, но не е изключено, създавайки широк кръг от запознанства сред дипроматическите и делови кръгове на Финландия, така и от други страни, да изучава и дава наводки на представляващи интерес за нас лица, или ако в някои случаи се наложи по указание на Центъра да провежда вербовка на лица в качеството си на финландец и да събира военнополитическа инфорация.
3. Да стане съдружник в някоя фирма с капитали на Карялайнен, която има търговски отношения или филиал в гърция и от тези позиции да посещава периодично Гърция за изпълнение на разузнавателни задачи.
4. При положение, че се наложи като добър търговски или дипломатически работник и спечели политическо доверие да бъде изпратен като официален представител в някоя капиталистическа страна, където да изпълнява същите задачи.”

Разузнаването подчертава, че „главната цел, която преследваме, е да се изяснят възможностите и пътищата за получаане на финландско гражданство, промяна на фамилното име и вземане на това на „бъдещата му съпруга”.

РУ-ГЩ приема, че тези въпроси „ще бъдат изяснявани от 1343 при срещите му с девойката на наша територия и при евентуално посещаване на Финландия от него”.

УТРЕ: Какви указания е дало военното разузнаване на Атанас Тилев и какво му е докладвал той сред срещите си с Кукка Мария Карялайнен през юли-август 1969 г. на „Златни пясъци” във Варна.