Атанас Тилев, бизнесмен, близък до Симеон Сакскобургготски още преди промените, се оказа сътрудник и нелегал на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА.

Това става ясно днес от проверка на комисията по досиетата на кредитните милионери, длъжници на Обединена българска банка (решение №2-243 от 9 октомври 2013 г.).

Известно е, че Тилев беше разкрит публично преди това като агент на Първо главно управление на ДС, под псевдонима „РУМЯНЦЕВ”, но досието му е унищожено през 1993 г. от бившия директор на Националната разузнавателна служба ген. Бриго Аспарухов, съученик на Тилев от Немската гимназия в Ловеч и впоследствие добри приятели.

Атанас Тилев  е проверен в качеството си член на Съвета на директорите на фирма-длъжник  „Банка за земеделски кредит” към ОББ.

 Той е вербуван от военното разузнаване през 1969 г., когато е бил 25-годишен като сътрудник и нелегал под псевдонима „ЗИНГЕР”.

Агентурното му минало е установено  от документ за получено възнаграждение; документи от ръководили го щатни служители, съдържащи се в додието му, регистрационния дневник и картони в картотеката.

Тилев (1944) е роден в Стара Загора. Завършва Немската гимназия в Ловеч, ковачница на кадри на разузнаването. За кратко е бил един от преводачите на Тодор Живков.

Нелегалната му разузнавателна дейност по всяка вероятност е свързана с женитбата му с Кукка Мария, дъщеря на тогавашният министър на външните работи на Финландия д-р Ахти Карялайнен и виден политик от Центристката партия.

Разузнавателната дейност на Тилев изглежда е разконсипирана, защото през 1981 г. немският вестник „Велт ам Зонтаг” пише за него, че е „живият микрофон на КГБ”.

Във Финландия Тилев създава фирма "Тампела", която търгува с метали и земекопни машини с тогавашния Съветския съюз. По това време пътят му се пресича и със Симеон Сакскобургготски, който е привлечен консултант на фирмата. Така чрез Тилев и Първо главно управление на ДС (външнополитическото разузнаване) и военното разузнаване са имали свой законспириран агент в близкото обкръжение на бившия монарх по време на неговото изгнание.

В началото на 1990 г. държавата създава Банка за земеделски кредит. Тилев влиза като акционер в нея през 1993 г. Три години по-късно банката фалира, като БНБ я изкупува за 1 лев. Банката е кредитор на близкия до БСП кръг „Орион”, на чело на който тогава стои Румен Спасов, син на бившия зам.-министър на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов, един от най-преданите хора на Тодор Живков.

В доклад на МВР за състоянието на банковата система през същата година е посочено, че чрез БЗК Тилев е раздал над 40 млн. долара на фирми, свързани със самия него.

Атанас Тилев участва като собственик в две дружества в България –  "Дару кар” ООД и "Дару АВ", в които държи съответно 80% и 90 %.

В „Дару кар” на работа е назначен приятелят на Тилев Бриго Аспарухов, след 1997 г., когато е освободен като директор на НРС.

През 2001 г. Аспарухов е обвинен по чл. 387, ал. З от НК за умишленото унищожаване на 5 тома по 300 страници агентурно досие на Тилев. Това е тежко престъпление, което се наказва с лишаване от свобода от 3 до 8 години.

През 2001 г. Софийската военноокръжна прокуратура внася обвинителен акт в Софийския военен съд срещу Бриго Аспарухов и е образувано наказателно дело. Аспарухов е избран на 17 юни 2001 г. за народен представител от БСП, съдът спира производството. Впоследствие, по време когато главен прокурор е Никола Филчев, прокуратурата извършва прецедент - прекратява делото, когато то е още в съдебна фаза.

В обвинителния акт пише, че с унищожаването на досието на Тилев Аспарухов е целял “да набави за себе си имотна облага”. Преднамерено наивно обвинение за заблуда на обществото.

След фалита на БЗК Атанас Тилев напуска нелегално страната, за да избегне българското правосъдие.

За връзката Тилев-Аспарухов-Кобургготски се заговори по време на управлението на бившия монарх с НДСВ. Тогава Симеон Сакнкобургготски в качеството си на премиер предложи Бриго Аспарухов, тогава депутат от БСП, да бъде назначен за координатор  на службите да сигурност на България. Това предизвика международен скандал остри реакции от страна на западни лобисти за приемането на България в НАТО. В резултат на натиска Симеон оттегли кандидатурата на Аспарухов, който остана без пост и депутатство, тъй като предварително беше напуснал парламента.

Проверката на кредитните милионери към ОББ обхваща общо 465 души. От тях 47 са с досиетата.

Друго важни име в списъка е това на арх. Пламен Тимев, известен като Ганди. Той е разкрит като агент на Второ главно управление на ДС, „Икономическо” направление от 1985 г. под псевдонима „Димов”. През 1986 г. е агент на новосформираното Четвърто управление на ДС (икономическо).

Агентурното му минало става известно, тъй като той участва в Управителния съвет на "Черноморски бряг" АД, дължи на ОББ с над 8 млн. неденоминирани лева главница и повече от 24 млн. лихва.

Пламен Тимев (1952) става известен още в началото на прехода като създателя на първия частен театър „Ла Страда”, частно кино, и спонсор на „Аполония”, където главна роля на организатор играе друг агент на ДС – Димо Димов, министър на културата в правителството на Луканов.

Освен, че се изживява като меценат на българския театър Тимев създава първите елитни дискотеки, където се появява друг кръг лица – прохождащите борци и впоследствие лидери на различни силови групировки. Така например лидерът на ВИС-2 Васил Илиев за известно време е управител на „Ла Страда” в София, а брат му Георги Илиев на филиала в Шумен. През 1996-1997 г. Тимев взима наградата на артистите в България.

Различни публикации сочат, че в миналото Тимев е имал общ бизнес с един от основателите на групировката СИК Милчо Бонев – Бай Миле, убит през 2004 г. Името на Тимев се свързва и с Димитър Желязков – Очите, който е бил охрана на бизнесмена.  

След слабостта си към театъра Пламен Тимев става представител за България на известна марка руски водки.

През 2007 г. прокуратурата го арестува и повдига обвинения за злоупотреби в особено големи размери.

Агент на Второ главно управление на ДС е бил и Георги Аврамов (Жоро Лекса), един от бившите членове на клуба на богатите в България – Г-13 в началото на 90те години на ХХ век. Той е проверен в качеството му на   член на Съвет на директорите на фирмата – длъжник "ЛЕКС" АД, гр. Ловеч, дължаща 15 431 000 неденоминирани лева главница и над 63 млн. лева лихва. Вербуван е през 1987 г. като агент под псевдонима „ТЕОДОР”

Георги Аврамов (1959) се свързва със създаването на една от първите фирми финансови пирамиди „ЛЕКС”. Той избягва да се появява публично, но е смятан за един от хората с влияние в подземния свят, свързан с бившата групировка СИК. Различни публикации от последните години сочат, че се занимава със строителен бизнес. Твърди се, че един от бизнеспартньорите му е Евелин Банев – Брендо, обявен за „кокаиновия крал”, арестуван през 2012 г. в Италия, където е изправен пред съда по обвинение в организиране на престъпна група за трафик на наркотици, а в България е обвинен за пране на пари.

Георги Аврамов е сочен още за един от скритите съакционери в хотелския комплекс на Брендо – „Оазис” в черноморското село Лозенец.

Агентите – кредитни милионери към ОББ са четвъртите поред. Преди това комисията по досиетата обяви кредитните длъжници към „Минералбанк” , „Тексим Банк” и „”Балканбанк”.