Изложбата „Десталинизацията 1953-1964” – дилемата на едно противоречиво десетилетие предизвика интереса на ученици, учители и граждани във Враца.

Тя беше открита в понеделник (6 юни 2016 г.) в Младежкия дом във Враца. Изложбата, която е съвместна инициатива на Комисията по досиетата и Държавна агенция „Архиви”, гостува в града по поканата на общината.

Изложбата бе открита от зам.-кмета на община Враца Петя Долапчиева с ресор образование и култура.

Тя подчерта, че „основната ни цел трябва да бъде огласяване на истината, тъй като без познанието на миналото не можем да вървим напред”. Зам.-кметът призова младите хора да извървят пътя напред, изучавайки и осмисляйки миналото ни.

На премиерата присъстваха присъстваха преподаватели и ученици от училищата „ Козма Тричков”, „Христо Ботев” и „Васил Кънчев” във Враца.

Сайтът desebg.com публикува резюме от доклада на д-р Ондржей Крайняк, председател на борда на директорите на Института за национална памет в Словакия. Озаглавен „Ние простихме, но не забравяме” той беше изнесен на международната конференция „Комунистическите тайни служби – митове и реалност”, организирана от българската Комисия по досиетата и проведена на 25 ноември 2015 г. в София.

Дейностите на Института за национална памет (ИНП) в Словакия се основават на три стълба: архив, изследвания и жива памет – устна история.

Архивът е само един от трите важните стълба, защото без пълни и безпристрастни научни изследвания, образование, обучение и изграждане на жива памет, тя, поради възможен политически натиск, може постепенно да загуби своето значение. Дейността на ИНП е запазила известна продължителност, по-специално в управлението и разкриването на архивите на Държавна сигурност, а също и в областта на научните изследвания, образованието и обучението.

В Германия интересът към архивите на Министерството на Държавна сигурност на ГДР, известно още като ЩАЗИ, продължава да е голям от страна на обществото дори четвърт век след края на диктатурата. Това заяви Йоахим Фьорстер, началник на отдел „Използване архивите на ЩАЗИ” във Федералния комисариат за архивите на ЩАЗИ в Германия, по време на международната конференция „Комунистическите тайни служби – митове и реалност”, организирана от българската Комисия по досиетата на 25 ноември 2015 г. в София.

 „Само за 2014 г. 60 000 души са подали заявления за достъп до документите на ЩАЗИ, а за тази година все още статистиката не е приключена окончателно, но се очаква броят да е близък до този отпреди година”, посочи Фьорстер в доклада си „Диктатурата на Германската единна социалистическа партия и оценката за нея – 25 години по-късно”.

Работата на Комисията по досиетата и резултатите от нея имат изключително дълбок и важен за държавата ни смисъл. Това заяви вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова по време на международната конференция „Комунистическите тайни служби – митове и реалност”, организирана от Комисията на досиетата днес в Дом Европа в София.  По думите ѝ  обективният начин на представяне на фактите от Комисията е създал стандарти на отношение към една изключително чувствителната тема, каквато е истината за тоталитарното минало.

Румяна Бъчварова, която беше гост на международния форум, говори още за причините, поради които икономическите реформи в България не са протекли паралелно с политическите по време на прехода.

„Една от причините е, че у нас не се проведе лустрация, не беше разкрита цялата истина за времето, в което живеехме до 1989 г. и това доведе до създаване на условия за забавяне на прехода към демокрация”, посочи тя.

Вицепремиерът подчерта, че макар и късното създаване на Комисията по досиетата и нейната последвала дейност са компенсирали този проблем, свързан с демократичното ни развитие.