Близо 1000 сътрудници на тоталитарните комунистически служби е разкрила комисията по досиетата през 2017 г.

Това показват отчетните ѝ доклади пред Народното събрание за тази година. Независимият държавен орган се отчита по закон два пъти през годината пред парламента, а отчетите ѝ са публични и са публикувани на сайта на Комисията.

В отчета за дейността си в периода юли-декември 2017 г. Комисията е посочила, че е установила принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия на 602 лица. От тях е обявила данните за 399 души. Информацията за останалите 203 лица не е публична поради ограничения в закона, като част от установените са починали.

Сформираната преди една година в Албания Комисия по досиетата избра България като страната от бившия Източен блок, от която да почерпи конкретен практически опит в отварянето на архивите на тоталитарните комунистически служби.

Внушителна делегация на албанската Комисия гостува на българската COMDOS във вторник (12 декември 2017 г.), като посети офиса на българските си колеги на ул. „Врабча” 1 в столицата, а също така се запозна на място с дейността на Централизирания архив за документите на ДС и разузнавателните служби на БНА, изграден в гр. Банкя.

Контактът между двете комисии става още през лятото, когато по покана на албанската страна в Тирана гостува делегация на Комисията по досиетата, съставена от секретаря на Комисията Мариана Даракчиева и Борис Михайлов, член на Комисията.

Сайтът desebg.com публикува втора част от интервюто с Евтим Костадинов, председател на Комисията по досиетата, която вчера навърши 10 години от съществуването си. Пред журналиста Христо Христов той разкрива кои са били най-трудните решения по огласяването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби. Костадинов е убеден, че с натрупания опит Комисията по досиетата трябва да прерасне в Институт за националната памет, следвайки европейската традиция в останалите страни от бившия Източен блок, за да може тази страница от българската история да бъде прочетена преди да бъде затворена.

През тези 10 години получавал ли сте неочаквана подкрепа за дейността на Комисията и ако да, коя е тя?

– Неочаквана подкрепа Комисията получи единствено от партия ГЕРБ без да сме влизали в някакви съществени контакти.

Днес се навършват 10 години от създаването на Комисията по досиета през 2007 г. Четвъртата Комисия, избрана от парламента, успя да постигне това, което предходните три комисии не само не успяха, но вероятно много малко хора в българското общество са очаквали. В деня на равносметка сайтът desebg.com предлага първа част интервюто с председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов, който отговаря на въпросите на журналиста Христо Христов.

Г-н Костадинов, днес (17 май 2017 г.) приключва втория мандат на Комисията по досиетата, която оглавявате. Какъв път извървя Комисията за изминалите 10 години?

– Ще споделя реалистично това, което мисля, вместо да използвам високопарни изрази и фрази. Не беше лек този път, който Комисията извървя от 5 април 2007 г., когато беше избрана от Народното събрание до днешната дата, когато изтича втория 5-годишен мандат. Стартът, който имахме преди 10 години, беше белязан с отрицателно обществено доверие към новата институция. В по-голямата част от обществото очакванията бяха повече негативни към изграждането на поредната Комисия по досиетата.