Близо 30 години след краха на комунистическия режим в България хората не престават да се интересуват от архивите на репресивния апарат на Българската комунистическа партия.

Това показват отчетните доклади на Комисията по досиетата за 2017 г. През изтичащата година 1455 души са посетили читалнята на независимия държавен орган, осигуряващ достъпа до документите на тоталитарните комунистически служби. Едно от основните задължения на Комисията по закон е да съхранява архивите на тоталитарните служби и да осигурява достъп до тях.

 След 2014 г. читателският интерес към архивите на Държавна сигурност е траен. Статистиката показва, че през 2014 г. читалнята е ползвана от 859 души. През 2015 г. те са били 1814 души, а през 2016 г. – 1565 души.

Близо 1000 сътрудници на тоталитарните комунистически служби е разкрила комисията по досиетата през 2017 г.

Това показват отчетните ѝ доклади пред Народното събрание за тази година. Независимият държавен орган се отчита по закон два пъти през годината пред парламента, а отчетите ѝ са публични и са публикувани на сайта на Комисията.

В отчета за дейността си в периода юли-декември 2017 г. Комисията е посочила, че е установила принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия на 602 лица. От тях е обявила данните за 399 души. Информацията за останалите 203 лица не е публична поради ограничения в закона, като част от установените са починали.

Сформираната преди една година в Албания Комисия по досиетата избра България като страната от бившия Източен блок, от която да почерпи конкретен практически опит в отварянето на архивите на тоталитарните комунистически служби.

Внушителна делегация на албанската Комисия гостува на българската COMDOS във вторник (12 декември 2017 г.), като посети офиса на българските си колеги на ул. „Врабча” 1 в столицата, а също така се запозна на място с дейността на Централизирания архив за документите на ДС и разузнавателните служби на БНА, изграден в гр. Банкя.

Контактът между двете комисии става още през лятото, когато по покана на албанската страна в Тирана гостува делегация на Комисията по досиетата, съставена от секретаря на Комисията Мариана Даракчиева и Борис Михайлов, член на Комисията.

Сайтът desebg.com публикува втора част от интервюто с Евтим Костадинов, председател на Комисията по досиетата, която вчера навърши 10 години от съществуването си. Пред журналиста Христо Христов той разкрива кои са били най-трудните решения по огласяването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби. Костадинов е убеден, че с натрупания опит Комисията по досиетата трябва да прерасне в Институт за националната памет, следвайки европейската традиция в останалите страни от бившия Източен блок, за да може тази страница от българската история да бъде прочетена преди да бъде затворена.

През тези 10 години получавал ли сте неочаквана подкрепа за дейността на Комисията и ако да, коя е тя?

– Неочаквана подкрепа Комисията получи единствено от партия ГЕРБ без да сме влизали в някакви съществени контакти.