Устояването на натиска за необявяване на президента Георги Първанов за агент „ГОЦЕ“ на Държавна сигурност през 2007 г., възпирането на опита да бъдат скрити досиета на ДС, намиращи се в Националната разузнавателна служба и Служба „Военна информация“ през 2013 г. и финансово обезкървяване на Комисията по досиетата чрез орязване на бюджета ѝ отличи днес председателят ѝ Евтим Костадинов като трите най-важни момента от съществуването на институцията, която ръководи.

Той направи това по време на публичното отчитане на Комисията на пресконференция в БТА по повод 18-годишната дейност на независимия държавен орган.

Desebg.com припомня, че на 5 април 2007 г. тогавашното 40-то Народно събрание избира Комисията по досиетата по силата на гласувания през декември 20006 г. с пълен политически консенсус закон за досиетата.

Натискът да се скрие агент „ГОЦЕ“

За първи път в публичното пространство председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов разкри днес, че лично върху него, както и върху членове на Комисията е оказан силен натиск през 2007 г. да не се обявява агентурното минало на тогавашния президент Георги Първанов.

„Ние обаче устояхме на този натиск и това беше преломен момент в дейността ни“, заяви Костадинов.

Desebg.com припомня, че с четвъртото си решение (след обявяването на агентите сред кандидатите за избори на Европейски парламент през 2007 г., агентите в Конституционния съд и тези във Висшия съдебен съвет, б.а.) Комисията „Костадинов“ разкри принадлежността на действащия президент Георги Първанов като агент на Първо главно управление на ДС под псевдонима „ГОЦЕ“.

Неговото агентурно минало обаче не беше разкрито при предишните две комисии „Бонев“ и „Андреев“, въпреки че по време на управляваше СДС и правителството на Иван Костов.

Опитът да си крият досиетата на ПГУ и военното разузнаване

Като втори ключов момент от дейността на Комисията по досиетата Евтим Костадинов посочи опита през 2013 г. да се скрият досиетата на Първо главно управление на ДС и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА.

Той припомни, че отказът тези архивни материали да се предадат на Комисията по досиетата е довела до среща на върха при президента Росен Плевнелиев заедно с ръководители на Националната разузнавателна служба и служба „Военна информация“ ген. Драгомир Иванов и Веселин Иванов като правоприемници на ПГУ-ДС и военното разузнаване по време на комунистическия режим и тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров.

Дотогава НРС и СВИ отказваха да изпълнят закона за досиетата и да предадат архивите и картотеките на двата тоталитарни предшественика.

След срещата обаче президентът Плевнелиев застана категорично на позицията на Комисията по досиетата и нареди на НРС и СВИ да ѝ предадат архивите на Първо главно управление на ДС и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА.

По това време управляваше служебният кабинет със служебен премиер Марин Райков, който допълнително наля масло в огъня заявявайки, че досиетата на ДС били „чалгата на прехода“, след като назначи за зам.-министър на икономиката Божан Стоянов, който бе разкрит като агент на ДС.

Орязването на бюджета на Комисията по досиетата

Отново за първи път Евтим Костадинов разкри, че бюджетът на Комисията по досиетата е орязван системно и това е довело до ограничаване и затрудняване на дейността ѝ.

Особено голям срив се е получил по време на бившия министър на финансите Асен Василев (партия „Продължаваме промяната“) с регулирането на заплатите в държавна администрация.

По думите на Костадинов заради това немалка част от младите хора в администрацията на Комисията са потърси работа на друго място с по-високо възнаграждение.

В потвърждение на този факт бяха изнесените по време на пресконференцията данни. Те показват, че по щат администрацията на Комисията е 93 бройки, а в момента заетите са 54 бройки или държавният орган функционира при условията на 39 незаети места.

От 2023 г. Комисията по досиетата спря да издава и документални сборници именно поради орязания държавен бюджет.

Евтим Костадинов допълни, че липсата на средства затруднява и процеса на дигитализация на архивите на тоталитарните служби.

Към изложените от него факти се присъедини секретарят на Комисията Мариана Даракчиева, която отбеляза, че постигнатото от Комисията следва да бъде надградено със създаването на Институт за националната памет, както това е сторено в другите страни от Източна Европа.

Екатерина Бончева: Не се превърнахме в политическо оръжие

Членът на Комисията по досиетата Екатерина Бончева подчерта, че в 18-годишната си дейност независимият държавен орган не е скрил нито едно досие, не се е поддал на нито един натиск и не се е превърнал в политическо оръжие.

Георги Пангаров: Построихме най-модерния архив в Източна Европа

Членът на Комисията Георги Пангаров, който в първия мандат бе административен ръководител, отличи като най-важно, че с подкрепата на председателя на Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред в 40-то Народно събрание Николай Свинаров и заместника му Касим Дал (присъствал на пресконференцията) Комисията е съумяла да построи най-модерната база за съхранение на архивни материали в страните от бившия Източен блок.

Централизираният архив за документите на тоталитарните комунистически служби беше изграден и открит от Комисията в началото на 2011 г. в гр. Банкя.

Иванка Жекова: Издадените сборници остават след нас

Иванка Жекова, член на Комисията по досиетата, посочи, че според нея едно от най-важните неща в дейността на Комисията, са издадените над 60 документални сборници.

„Те ще останат след нас, както и срещите ни с младите хора при представянето им в столицата и в страната“, допълни тя.

Борис Михайлов: Важно бе отварянето на досиетата

на кредитните милионери и приватизаторите

Борис Михайлов, член на Комисията по досиетата, коментира важността на приетите през годините законодателни промени, с които Комисията е разкрила сътрудниците сред кредитните милионери и на участниците в приватизацията.

„Важна бе и промяната на закона през 2022 г., която потвърди, че Комисията е в правото да обявява принадлежността към ДС на лица, които вече са били разкрити като сътрудници, но заемат или кандидатстват за други ръководни позиции“, подчерта той.

Desebg.com припомня, че задкулисието на ДС успя да пробие Върховния административен съд, който се опита да наложи цензура на Комисията по досиетата, приемайки тълкувателно решение, че тя няма правомощия да обявява сътрудничество на лица повторно или последващи пъти.

„Ако не беше приета законодателната поправка, която потвърди нашето право да обявяваме принадлежност в такива случаи истината щеше да остане на половина“, заключи Михайлов.

Натиск и за агентите в Българската православна църква

Евтим Костадинов разкри, че върху Комисията по досиетата е оказан и голям натиск да не се обявяват агентите в Светия синод на Българската православна църква.

През януари 2012 г. Комисията разкри, че 11 от 14-те членове на Светия синод са сътрудници на тоталитарните комунистически.

По този показател ръководният орган на БПЦ остава в историята с най-голяма концентрация на агенти на ДС сред българските институции в страната.

Екатерина Бончева допълни, че единствено БПЦ нарушава закона и не предоставя на Комисията необходимите данни за проверка за принадлежност към ДС на лицата, наемащи ръководни постове в църковните настоятелства и манастирите.

Нулево доверие, нулев бюджет, нулева база

Евтим Костадинов припомни, че Комисията е стартирала своята дейност през 2007 г. при нулево обществено доверие, с нулев за същата година бюджет и нулева материална база.

15 „вота“ на „недоверие“ от задкулисието на ДС

Костадинов също така отбеляза, че Комисията е получила за изминалите 18 години 15 „вота“ на „недоверие“ от противниците на отварянето на досиетата, но ги е спечелила всичките.

„Ние пречим, защото изпълняваме закона, такъв, какъвто бе приет през 2006 г. в резултат на политически консенсус и не се поддадохме на политическо влияние“, отговори Евтим Костадинов на въпрос на desebg.com по време на пресконференцията.

Дейност при 17 правителства

Председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов отбеляза, че независимият държавен орган е работил при 18 правителства – 9 редовни и 8 служебни.

„Най-голяма помощ получихме по време на първия кабинет Борисов. Тогава екипът в МВР Цветан Цветанов и Веселин Вучков организираха предаването на най-големия по обем архив на ДС в изградения от на Централизиран архив“, коментира Костадинов.

Той не пропусна да отбележи и подкрепата, която Комисията по досиетата е получила от депутатите Петър Славов, Мартин Димитров, Методи Андреев и евродепутата Андрей Ковачев.

Той благодари и на всички висши учебни заведения в София и страната, в които Комисията по досиетата е гостувала със своите документални сборници.