Председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов е умерен в медийните си изяви и рядко говори за огромните трудности, с които независимият държавен орган се е сблъскал от 2007 г. в процеса на осветяването на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА.

Пред гостите в Българския културен институт в Берлин, където миналата седмица Комисията по досиетата представи част от своята богата дейност, Евтим Костадинов разкри в своето изказване малко известни моменти от тези трудности.

Сайтът desebg.com бе единствената медия, отразила събитието, и публикува в отделен текст с незначителни съкращения словото на председателя на Комисията по досиетата:

Нямахме нито място за работа, нито бюджет

Стартирахме с едно решение на 40-то Народно събрание. Влязох в парламента като народен представител, а след избора на новата Комисия по досиетата излязох като неин председател и се чудих откъде да започна. Нямахме нито място за работа, нито бюджет. Само едно решение на парламента.

Първо, регистрирах Комисията, за да имаме банкова сметка и по нея да започнем да получаваме финансиране от Министерството на финансите.

Впоследствие това се оказа друга заложена мина срещу нашата дейност, защото не бяха планирани средствата, които всъщност трябваше да получим.

Оказваше се и един такъв финансов натиск, за да не може да развием тази дейност, която трябваше да осъществим с вертикално излитане, за да може да наваксаме изяденото време при предишните неуспешни опити за отварянето на досиетата от предходните комисии (става въпрос за комисиите по досиетата „Тамбуев“ (1991), „Бонев“ (1997), „Андреев“ (2001), б.а.).

Основната ни цел в началото бе да организираме оповестяването на сътрудниците. И втората основна цел беше да вземем архивите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на БНА и техните картотеки от различните институции, в които те се намираха дотогава. Към момента тези архиви вече са 14 000 линейни метра.

В крайна сметка начинът, по който стартирахме, не искам да го приемате като оплакване – не сме очаквали розова пътечка, но в крайна сметка не беше лесно, защото нагласата и на управляващата тройна коалиция (БСП, ДПС и НДСВ) поне част от нея, да предоставят архивните документи доброволно.

Обявихме агент „ГОЦЕ“ и натискът започна

Натискът се появи веднага, след като обявихме в принадлежност към ДС крупни политически дейци като действащия президент Георги Първанов – агент „ГОЦЕ“. За нула време последваха съответните реакции срещу Комисията.

Не се оплаквам, но искам да кажа, че това не беше необходимо и редно, но да знаете, че има и такава репресия по време на демокрация – Светната палата на третия месец от създаването ни дойде на ревизия.

И какво да проверява?! Ние нито имахме бюджет, нито съществени разходи. Всичко се мъчеше да ни спъне.

Министърът на вътрешните работи (Румен Петков от БСП, б.а.) така арогантно, бих казал, се отнасяше към нашата дейност. Даже в разговор с членове на Комисията си позволяваше да злоупотребява. Но в крайна сметка с голямо търпение ние успяхме да постигнем това, което видяхте.

Получихме запустели казарми – направихме модерен архив

С голямо закъснение получихме сграден фонд за изграждането на Централизиран архив за документите на тоталитарните служби. Това бяха две изоставени казарми в покрайнините на гр. Банкя, които бяха в окаяно състояние.

Когато заведох там моя колега и председател на предходната Комисията по досиетата Методи Андреев, който е строителен инженер, и той видя сградите, ме попита: „А бе, Костадинов, ти разбираш ли с какво си се захванал?“

Отговорих му: „Ами преди да го започнем седнах тук и се чудих дали да се върна в Добрич и да кажа „аз съм дотук“ или да го правим? Викам си: Ами почваме го“. И го почнахме.

От тези запустели сгради направихме едно модерно архивохранилище, в което от 2011 г. се съхраняват документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА при възможно най-добри условия за едни архивни материали. С гордост искам да подчертая, че архивът беше построен в рамките на 11 месеца.

Мястото на архива бе едно бяло петно. Това място беше на служба „Военна информация“ (военното разузнаване, б.а.). и го нямаше на картата.

Може да си представите какви разправии сме имали с проектанти с прокарване на електричество, на вода. Не може да се копае там, защото имало секретни кабели!? Стигна се дотам, че се наложи да искам съдействието на министъра на отбраната.

В крайна сметка направихме архив, с който може да се гордеем.