|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Комисията по досиетата – 15 години в служба на демократичното общество и държава ПДФ Е-мейл
COMDOS - Комисията Костадинов
Написано от Христо Христов   
Вторник, 05 Април 2022 15:46

alt

 

На 5 април 2007 г. 40-то Народно събрание избира Комисия по досиетата – държавна институция, на която демократичното общество възлага надеждата да освети сътрудниците на комунистически служби и техните зависимости след краха на тоталитарната система през 1989 г. оплела в тайните си мрежи и паралелна власт хиляди агенти на режима на БКП.

Петнадесет години по-късно и законът за досиетата и Комисията, която го прилага все още работят – един невероятен факт за ширините на поскомунистическа България, която по различни причини не успя да извърши успешно пътя на декомунизацията независимо, че стана член на НАТО и Европейския съюз.

Всъщност отварянето на досиетата е и остава единственият успешен декомунизационен процес, който бе проведен в страната.

 

alt

 

Нито съдебната система въздаде правосъдие за престъпленията на комунистическия режим, нито бе проведена лустрация, нито България се освободи от комунистическите тоталитарни символи и паметници, а декомунизацията в образованието започна сериозно едва през 2018 г. с приемането от МОН на нова учебна програма по история, в която периодът 1944-1989 г. се изучава в самостоятелен раздел и с пресичане на опита да бъде фалшифицирана историята за комунистическия период в повечето от новите учебници по история за 10 клас през 2019 г.

Началото преди 15 години не е много обнадеждаващо, защото през 2007 г. парламентът прави четвърти опит да отвори досиетата.

Предходните три са неуспешни – Комисията Тамбуев през 199-1991 г. за досиетата на депутатите в рамките на 7-то Велико Народно събрание, Комисията Бонев през 1997 г., избрана по време на управлението на Обединените демократични сили и кабинетът Костов, както и промяната на закона за досиетата през 2001 г. при същото управление и съставянето на нова Комисия Андреев, закрита с отмяната на закана през 2002 г. с гласовете на НДСВ, БСП и ДПС при кабинета Сакскобургготски.

 

alt

 

През пролетта на 2007 г. парламентът гласува съставянето на 9-членна Комисия по досиетата с рядък и до днес политически консенсус между управляващи и опозиция.

В Комисията нито една от тогавашните управляващи партии (по време на тройната коалиция) няма мнозинство, а същото важи и за опозиционните десни партии, които имат свои представители в новия независим орган, който се отчита пред Народното събрание.

За председател на Комисията е избран Евтим Костадинов – народен представител в 40-то Народно събрание от БСП.

 

alt

 

С още едно от първите си решения обаче Комисията Костадинов разсейва съмненията, че чрез нея БСП ще се опита да стрие отварянето на досиетата.

Новата Комисията обявява публично принадлежността към Държавна сигурност на тогавашния действащ президент Георги Първанов – агент „ГОЦЕ“, нещо което не успяват да направят предните две комисии, избрани по времето на СДС.

Както години по-късно ще заяви председателят Евтим Костадинов „в началото доверието, да не кажа, беше под нулата, но с работата си успяхме да спечелим одобрението на демократичното общество“.

 

alt

 

Работата е завидна – ако първата Комисия Тамбуев неуспява изобщо да се произнесе, втората – Бонев разкрива 23 агенти, третата – Андреев няколко стотин, Комисията Костадинов е осветила над 18 000 сътрудници на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА и техните ръководни позиции, които са заемали или заемат от 10 ноември 1989 г. до днес.

Тези над 18 000 сътрудници на тайните комунистически служби всъщност илюстрират огромните зависимости в които е поставено демократичното развитие на България след 1989 г.

 

Освен разкриването на толкова много агенти през 2011 г. Комисията по досиетата откри врати на едно от най-модерните архивохранилища в Източна Европа, в което днес се съхранява истинската история за репресивната политика на БКП срещу българския народ в периода 1944-1989 г. чрез своя зловещ апарат в лицето на ДС, изграден по образец на съветските НКВД и КГБ.

Комисията по досиетата осигурява широк достъп до архивите на тайните комунистически служби, както за граждани, за жертвите на режима или техните наследници, така и за изследователи.

Самата Комисия е издала над 55 документални сборници чрез които популяризира документите на ДС.

Комисията Костадинов бързо навакса изгубените 16 години от началото на прехода и днес е пълноправен член на Европейската мрежа на институции, натоварени със събранието и достъпа до документите на тоталитарните комунистически служби.

Независимият държавен орган е инициатор и организатор на редица международни и други инициативи в процеса на преосмислянето на тоталитарното комунистическо минало.

 

alt

 

Е, Комисията по досиетата е и трън в очите на всички противници на отварянето на досиетата, които през изминалите 15 години не спряха с опитите да блокират процеса на осветяването на агентите и дори да бъде отченен закона за досиетата, а Комисията – закрита.

За това се опитваха и БСП (нищо, че през 2006 г. подкрепи закона, а през 2007 г. – избора на Комисия), после АБВ на Георги Първанов, а днес лоби на кликата на ДС е пропутинската партия „Възраждане“.

 

alt

 

За 15 години от съществуването си Комисията преживя 13 атаки, като само последната се оказа до известна степен успешна – през декември 2021 г. Върховният административен съд измени първоначалната си съдебна практика и прие, че Комисията няма право да огласява повторно или с последващи решения сътрудници на ДС или разузнавателните служби на БНА, ако не представя нови доказателства независимо, че Комисията е задължена по закона да обявява сътрудниците на различните ръководни постове, които са заемали, заемат или кандидатстват, нещо, което тя стриктно прави и в момента.

 

alt

 

Сега Комисията е в очакване 47-то Народно събрание да препотвърди държавната политика, чието начало постави българският парламент преди 15 години, като приеме поправка в закона, с която да се препотвърди категоричното правомощие на Комисията по досиетата да осветява сътрудници на тоталитарните комунистически служби на различните им ръководни позиции.

Един текст, който предстои да видим дали ще бъде издържан от партиите в парламента.

 

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов