Комисията по досиетата е разкрила общо 10 500 сътрудници на тоталитарните комунистически служби от началото на съществуването си през 2007 г. до момента.

Това обяви днес председателят на независимия държавен орган  Евтим Костадинов при откриването на международната конференция „Комунистическите тайни служби – митове и реалност”.

Форумът се провежда в Дома на Европа в София, на който присъства вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова, жертви, оцелели от комунистическия режим конституционни съдии, общественици и граждани.
 Разкритите сътрудници са обявени в качеството им на лица, заемали или заемащи различни ръководни постове в законодателната, изпълнителната, съдебната и местна власти, в медиите, икономиката, министерствата, висшите учебни заведения и редица други обществени сектори по време на прехода от последните 26 години.

Създадената от парламента през 2007 г. Комисия по досиетата е установила за последните 8 години общо 12 500 души с принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА, но данните за 2400 души не са огласени, тъй като те са починали и по закон информацията за тях не е публична, стана ясно още от  изявлението на председателя на Комисията Евтим Костадинов.

Той посочи, че постоянно расте броя на изследователите и гражданите, които търсят достъп до архивите на тоталитарните комунистически служби. Годишно техният брой надвишават 1900 души.

По думите му в момента активно върви предаването на едни от последите пазени архиви – тези на бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб на БНА от страна на приемника му Служба  „Военна информация” (военното разузнаване), които трябва да бъдат под контрола на Комисията до края на календарната година. До момента Комисията е събрала в Централизирания архив, изградн в Банкя през 2011 г., документи на тайните комунистически служби, надхвърлящи 13 000 линейни метра.

„Целта на дейността на Комисията е към края на мандата (май 2017 г., бел. ред.) да докладваме в Народното събрание и пред обществеността, че сме изпълнили една от основните задачи, а именно, че сме приели всички документи на тайните служби в периода 1944-1991 г. и сме изградили Централизиран архив за съхранението и използването им”, допълни Костадинов.

Той отбеляза, че дигитализирането на архивите на ДС е започнало, но процесът се развива с по-бавни темпове поради финансови и кадрови ограничения на Комисията.

Очаквайте подробности от международната конференция, в която участват както представители на българската Комисия по досиетата, така и на Федералния комисариат на архивите на ЩАЗИ – Германия, на Института за национална памет на Словакия, а също така историци, изследователи и журналисти от Унгария и България.