„След рухването на тоталитарното комунистическо управление преди 30 години българското общество получи най-голямата ценност – свободата и това не бива да се забравя”, заяви писателката Нася Кралевска при представянето на книгата си „Без заглавие” – рушители и строители на България.

Премиерата на изследването, посветено на края на комунизма и началото на демократичните промени в България, стартира в неделя, 22 септември 2019 г., в гр. Созопол.

Представянето на „Без заглавие” бе съпътстващо събитие в рамките на провеждащата се в Созопол Национална годишна научна конференция „Историята, като наука, образование и професия“, организирана от Департамент „История” на Нов български университет и събра в Археологическия музей граждани, историци и журналисти.

Много поводи съм имал през изминалите 30 години да си задавам въпроса защо хората така бързо забравят събития, които съществено са им повлияли върху живота?

Например: как може да се забрави „сполуката” на току що преименувалата се от БКП на БСП компартия през 1990 г. и гладната зима на Лукановото правителство?

Или убийствената хиперинфлация и банковата криза, помела повече от една дузина банки – все „резултати” от еднопартийното управление на БСП начело с лидера ѝ Жан Виденов?

Или, че през 2013 г. Мая Манолова беше най-кресливият депутат от БСП срещу протестиращите граждани, пълнещи всекидневно площада пред парламента в знак на протест срещу компрометиралия се още в началото кабинет на Орешарски (БСП и ДПС + Атака, осигуряваща кворума)?

Същата тази Мая Манолова, която после с пазарлък и гласовете на ГЕРБ бе назначена за омбудсман, а днес вече ни я представят като независим експерт, готов да управлява столицата.

Забравата не е едностранен процес, ако някои са забравили преживяното, то има и цели млади поколения, които не са преживяли и не помнят – те трябва да научат миналото от някъде.

Ето, от тази есен десетокласниците ще учат за първи път по-сериозно за комунистическия режим от новите учебници по история. Те обаче нямат представа не само за онова жестоко време, но и за периода, който днес в повечето случаи ще чуят да определят като „преход” (от тоталитаризъм към демокрация).

Днес, 26 юни 2019 г., от 18,30 ч.  Галерия-музей "Класика" на ул. Юрий Венелин № 32 в столицата организира среща-дискусия с авторите проф. Вили Лилков и журналиста Христо Христов на едно от най-воните документални изследвания за периода на комунистическия режим – „Погубената България”.

Официалната премиера на изданието се състоя на 14 май в София, но интересът към книгата провокира Галерия-музей "Класика" да организира нова среща с авторите. В дискусията ще участва и автора на предговора към книгата д-р Любомир Канов, бивш политически затворник при комунизма и политически емигрант.

„Погубената България“ е своеобразно продължение на тяхното съвместно изследване „Бивши хора“ (2017), посветено на съдбата на стопанския, политическия, военния и интелектуалния елит на България след 9 септември 1944 г.

„Дълбоко впечатлен и потресен съм от размера на престъпленията на „народната власт” срещу елита на България и техните семейства”.

Това пише в писмо на електронната поща на сайта desebg.com живеещият в Швейцария Стефан Богданов.

Той е син на началника на отделение „Б” (контраразузнаването) на Държавна сигурност Стефан Богданов, изпитал на собствения си гръб ужасните репресии на своята компартия, когато през 1949 г. е арестуван, измъчван, обвинен и осъден като „трайчокостовист”, а по-късно пише разобличители спомени за комунистическия тоталитарен режим, издадени след промените под заглавието „Две смърти няма, а без една не може”.

„Голямо БЛАГОДАРЯ на авторите, които документират в книгата „Погубената България” унищожението на българския елит.
Въпреки че живея от дълго време в Швейцария, се върнах отново в детството си, травматизирано от репресирането на баща ми Стефан Богданов и сърцето ми ме боли като чета как хиляди хора са пострадали много повече от моето семейство. Поклон към паметта им”, пише още най-малкият от тримата синове на Стефан Богданов.