В ръцете си държа малка неугледна книжка. Заглавието е от една дума – „Куциян” – един от първите лагери след 9 септември 1944 г. Колкото по-неугледна е книжката, толкова по-невероятно е съдържанието. То е жива памет за преживяното в лагерите в първите години след идването на БКП на власт.

Употребявам думата „жива”, защото за разлика от други книги, тази е написана непосредствено сред преживяното – в периода 1947-1949 г. и паметта за събитията по това време в първите лагери е съхранена автентична.

По тази причина „Куциян” е и една от първите появили се книги след 10 ноември 1989 г. Първото й издание е още през 1990 г., а второто допълнено – през 1994 г.

Авторът на книгата е писателят Йордан Вълчев (1924-1998). Участник в заключителната фаза на Втората световна война, ранен на фронта, откъдето се връща в последния санитарен ешелон с орден.

Това обаче не значи нищо за комунистите, когато разказваш политически вицове мястото ти е точно там – в никнещите като гъби концлагери.

Ето как писателят, който е автор още на десетки книги, дава едно рядко описание на лагера „Куциян”:

„Ешалонът бе най-сетне готов. От различните килии съставиха на двора група от 25 души. Един милиционер тръгна отпред, двама отзад и ето ни на гарата. Целият първи вагон – на път към Перник. Слязохме на гара Куциян – непосредствено преди Перник (тази гара сега се е много разрастнала и се нарича Триажна гара –Перник)...

Тръгнахме наляво, от двете страни на пътя гъсти горички с акация, между дърветата се забелязват далечни огньове... Концентрационният лагер е построен в дъното на платото, от север и изток е ограден плътно от горящата пляка.

Отляво се откроиха големи бараки – тук се съхраняват инструментите, които всеки ден се раздават на лагерниците...

След още стотина метра видяхме самия лагер – висока ограда със седем-осем реда бодлива тел. Право срещу нас порталът – две големи дървени рамки, ксътосани с летви и бодлива тел. На портала милиционер на пост. Като наближихме съвсем, видяхме и фирмата на портала: ТРУДОВО-ВЪЗПИТАТЕЛНО ОБЩЕЖИТИЕ КУЦИЯН.” .

Малко са книгите, където престоят в комунистическите лагери да е описан така автентично и детайлно. По тази причина смятам, че книгата на Йордан Вълчев е шедьовър в мемоарната литература за комунизма, макар и авторът й да е определил като роман.

"Тази книга е рожба на веселия и всеопрощаващ дух, който са ми завещали прадедите”, посочва на гърба на изданието писателят. Единственото кратко обяснение, което той е оставил в творбата си.

„Ще работим старателно и ако видим, че можем за по-малко от 16 часа да натоварим по 20 вагончета на човек, няма да се връщаме, но ще спим на забоя; инак, разберат ли, че лесно товарим по 10 вагончета , ще ги направят занапред не само 10, но може  да дигнат и до 12! Така или иначе, но засега трябваше за 16 часа да натоварим по 16 тона!

Лягаме и заспиваме като мъртви. Разбуждат ни в 18 часа. В 18.30 вече ядем булгура – добре сме! Ще хапнат свинете и без нас! В 19 потегляме , в 20 ще започнем.

С нас вечеря и групата на фугинистите, а също групата, в която е Димитър Талев... На устните му ведно една тиха, разполагаща усмивка... Движенията му бяха мудни , уморени, беше болнав, трудно понасяше несгодите...”

Да, за  автора на тетралогията „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“ разказва Йордан Вълчев. Негов събрат по перо и по съдба в "Куциян". И Талев е сърбал попарата на комунистите в лагерите.

Безценно описание на писателя Талев от друг писател Йордан Вълчев. Как ви звучи след тези няколко подбрани редове фактът, че именно авторът на „Куциян” е първият, който през 1990 г. призова за прошка и се обърна към оцелелите репресирани да се откажат от предлаганите пари за компенсация?

Човек с голямо сърце и голям талант. Ще го откриете във всяко едно изрече на „Куциян” по неповторим начин. Все едно, че не четете книга, а гледате филм за ужасите в арестите и лагерите в първите години на комунизма в България.

Йордан Вълчев, „Куциян”, изд. „Карина М”, 1994 г., второ допълнено издание, 207 страници.