В пълна зала на Клуба на културните дейци в Ловеч в четвъртък вечер се състоя премиерата на второто издание на документалната книга на Христо Христов „Секретното дело за лагерите” (изд. "Сиела).

Интересът към нея е оправдан – документалното изследване е посветено на последния лагер на комунизма край Ловеч, просъществувал в периода 1959-1962 г., както и отдавна изчерпаното първо издание на книгата (1999 г.).

Пред аудиторията авторът разказа как през 1998-1999 г. е получил безпрецедентен достъп до 48-те тома по съдебното дело за престъпленията в лагерите. По това време Христов е съдебен репортер във в. „Демокрация” и отразява разследванията на прокуратурата по различни престъпления на комунизма, едно от което е делото за лагерите край Ловеч и Скравена.

През 1998-1999 г. съдебният процес срещу Гогов, Ръжгева и Газдов е висящ, но делото все още не е прекратено. Достъпът до материалите е разрешен от тогавашният зам.-председател на Върховния съд и председател на Военната колегия към съда ген. Николай Чирипов. Той е и председател на съдебния състав, дал ход на делото за лагерите през 1993 г.

Журналистът обясни, че материалите по държавното разследване за убийствата в лагерите на комунизма са изключително важни за историята, тъй като не позволяват нейното фалшифициране.

Той даде пример с биографията на Тодор Живков, писана от историка Иска Баева, в която е посочено като заслуга на първия секретар на ЦК закриването на лагерите край Ловеч и Скравена. Подобно внушение е далеч от фактите, които показват, че лагерите са създадени със съгласието на ръководеното от Живков Политбюро, а създаденият нечовешки режим в тях е дело на дясната ръка на Живков – зам.-министърът на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов, който от своя страна редовно е информирал Живков за случващото.

Христо Христов отбеляза още, че прикриването на убийствата на най-високо ниво – Политбюро на ЦК на БКП е ключово за Живков, който би следвало да се прости с властта си още през 1962 г. именно заради престъпленията край Ловеч, ако специалният доклад на ЦК по случая е бил докладван на Главна прокуратурата тогава.

Не на последно място журналистът подчерта, че предпоставката за създаването на лагерите край Ловеч и Скравена е предложеното лично от Тодор Живков и прието от Политбюро на ЦК на БКП през 1958 г. решение за борба с т. нар. хулигани.

Присъстващите на премиерата ловчалии споделиха свои спомени за това как лагеристите са изградили някои от основните сгради в центъра на града като бившия партиен дом и стадиона.

Според по-възрастните хора от града, свидетели на лагера, е важно истината за него да се знае от младите хора, за да могат обективно да оценят факти от близката история и да знаят какви забрани е налагала идеологията на БКП и как само заради това, че танцуваш модерни танци или носиш модерно облекло е могло да се озовеш в лагера „Слънчев бряг”.

На премиерата присъства клас от Немската гимназия в града.

Участниците в дискусията се интересуваха дали може да се направи паралел между лагерите преди 9 септември 1944 г. и след това, както и дали в архивите съществуват документи за режима в лагера.

Христо Христов обясни, че през 1943 г. Министерският съвет е приел по предложение на МВР Наредба за създаване на селища на Държавна сигурност, в които са въдворявани лица от средите на нелегалната комунистическа партия. Във въпросната наредба са посочени редът и условията в лагерите Кръсто поле и Гонда вода. За разлика от тях след 9 септември 1944 г. подобни правила не са били въведени.

Специално за лагера край Ловеч комисията на ЦК на БКП установява още през 1962 г., че не са съществували писмени разпоредби за жестокия режим, а всичко се е изпълнявало по устни указания на Мирчо Спасов.

Премиерата на второто издание „Секретното дело за лагерите” в Ловеч бе отразена от ловешкия вестник "Народен глас и местната телевизия. Предстои премиера на книгата и в София.