Тази неделя в библиотеката на desebg.com представям една книга, която наскоро привлече вниманието ми.

Тя носи заглавието „Имало едно време“ и е издадена в края на 2025 г. от издателство „Фристайл пъблишинг“, а неин автор е проф. Ева Соколова.

За автора

Ева Соколова е професор по физикохимия и дългогодишен преподавател във Висшия химико-технологичен институт в София. Автор е на 15 книги – учебници по специалността си и на научнопопулярни книги за деца и възрастни в областта на химията, есета за брака, монография за своя род и др.

Председател е на благотворителната организация Граждански форум „Българка“, учредена през 1998 г., фокусирана върху защитата на правата на жените и насърчаването на тяхното участие в обществения живот и съхраняването на българските традиции и ценности.

Тя е съпруга на юриста и политик от СДС Йордан Соколов (1933-2016) – министър на вътрешните работи (1991-1992) и председател на 38-ото Народно събрание (1997-2001).

Защо точно 30-те и 40-те години на ХХ век?

Известната общественичка отново изненадва читателите. След като предишния ѝ труд бе посветен на „Руската намеса в съдбините на България – от царска русия през СССР…докога“ (2022) сега проф. Соколова ни връща в историята на… Царство България през 30-те и 40-те години на ХХ век.

Защо точно там? Защото Ева Соколова може да разкаже за това време от първо лице. Родена през 1933 г. в Горна Джумая (от 1950 г. Благоевград) тя се впуска в спомените на своите първи години от безметежното детство, които са изживени в родния ѝ град и в гр. Петрич, където семейството ѝ тогава се е установило.

Дори за моето поколение, на родените през 60-те години на миналия век животът в Царство България от 30-те и 40-те години е далечна и непозната история, какво да кажем за поколенията, които израстват днес.

Но за проф. Соколова това не е толкова далечно време. Както сама посочва с доза ирония „не съм живяла някога, отдавна, много отдавна, а само през последните девет десетилетия“.

„Мисля, че си струва да разкажа на младите хора как и какво е било по времето на техните баби. Надявам се да им е интересно, а може би и полезно“, пише в увода проф. Соколова и уточнява, че не би искала книгата са се възприема като автобиография, въпреки че отразява нейните спомени и преживявания за един отминал период.

Първият спомен

Петрич, сгушен в полите на Беласица. Есен. Пред къщите насядали жени, нижат с учудваща бързина тютюн на огърлици от нанизи, които окачват на дървени конструкции, за да се изсушат и да ги закарат в тютюневата фабрика в Горна Джумая.

Събота вечер. Горе на високото е градския ресторант с градина на открито, където се събират приятелски семейства след здрав труд през седмицата. Разговори, смях, музика от оркестър. Цената тичат между масите и чакат своята жълта или червена лимонада.

Проф. Соколова разказва не само увлекателно, но картините от спомените ѝ са предадени така все едно са се случили вчера, а не преди 90 години.

В страниците посветени на родния ѝ град Горна Джумая се преплита светоусещането за бабината ѝ къща и града и историческия поток от събития, свързани с него.

Тук е мястото да кажа, че текстът се допълва с архивни семейни и други снимки на места и събития, поднесени с финес и вкус, каквото е цялото художествено оформление на книгата, превръщайки я в стилно историческо бижу, за което не само авторът, но и издателството, и художникът Михаил Танев трябва да получат само адмирации.

София от 30-те години на миналия век

Проф. Соколова признава, че родният ѝ град Горна Джумая остава любимият, независимо от факта, че повече от 80 години живее в София.

Това не ѝ пречи да опише столицата такава, каквато е била през 30-те години – европейска и бързо развиваща се за времето си.

Първото чудо – чешма вътре в кухнята! Второто чудо зелено вагонче без локомотив и други вагони, което се движи по релси – трамвай!

Училището „Отец Паисий“ (днес Професионална гимназия по механотехника „Н. Вапцаров“) – истински кошер – пълно с деца за първия учебен ден, празнично облечени и възбудени, стиснали майките си за ръце.

Столичният квартал и неговият микросвят

Със същия заряд увлекателност следва описание на софийските дюкяни, магазини, местата за хранене и питейните заведения – кварталната зарзаватчийница, млекарницата, обущарницата, шивачницата, фурната, сладкарницата, шкембеджийницата, кафеджийницата, кръчмата.

И още как е изглеждала книжарницата през 30-те и първата половина на 40-те години, Централна баня, софийските улици и „Търговска“, която днес е заличена и занаятите в столицата по онова време.

Проф. Соколова разказва за уроците, които са ѝ дали нейните родители, а също така описва символите на столицата – герба и лъва. Не е забравена и Борисовата градина.

Специално място е отделено на царския дворец (днес Националната художествена галерия) и на царското семейство.

Проф. Соколова не е пропуснала да опише и живота и задълженията на жените, които по това време са домакини.

Особен интерес представляват страниците, посветени на тогавашната мода, отново придружени с архивни снимки, показващи вкуса и облеклото на софиянци.

Войната и бомбардировките

Ева Соколова преживява войната и бомбардировките на София, започнали през есента на 1943 г., когато тя е 10-годишна.

Тя описва евакуацията на семейството им – първо в Горна Джумая, а след това и в родното село на баща ѝ Венчан, недалеч от Провадия, Варненско.

Промяната НРБ

„Бяхме напуснали столицата на Царство България. Върнахме се в столицата на Народна република България“, посочва Ева Соколова голямата промяна, която идва с Деветосептемврийския преврат през 1944 г.

„Госпожите и господата станаха другарки и другари. Аз веднага съм записана за септемврийче, а сестра ми е чавдарче“, спомня си проф. Соколова.

А по улиците манифестират и искат „смърт на фашизма и свобода за народа“…

Но времето тече и Народната република става само република. Демокрацията обаче се оказва бавно случваща се и побългарена.

„А „имало едно време, към което с носталгия се връщам, става все по-далечно. Далечно, но го е имало“, завършва Ева Соколова този толкова увлекателен и наситен с ярки картини и спомени разказ.

Ева Соколова, „Имало едно време“ – животът в Царство България през 30-те и 40-те години на ХХ век, изд. „Фристайл пъблишинг“, 2025 г., 216 страници.