|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Как една книга за края на комунизма и началото на демокрацията влезе в час по история ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Събота, 28 Септември 2019 10:31

alt

След представянето на книгата „Без заглавие” – рушители и строители на България на Нася Кралевска в гр. Созопол пред местната публика и историци от провеждащия се в града исторически семинар и прекрасната вечер в гр. Бургас отново с книгата пред бургаската общественост и ученици и учители от Немската езикова гимназия „Гьоте” в морския град, следващата ни спирка е гр. Карнобат на 25 септември 2019 г.

Там гостуваме в СОУ „Св. св. Кирил и Методий”. От фондация „Истина и памет” предварително сме се обърнали за разрешение от директора на представим петото, допълнено издание на книгата на Нася Кралевска и сме получили съгласие за това.

Попадаме на изключително фина и интелигентна учителка – Соня Христова, преподавател по история и цивилизации за 10 клас, която ни посреща и въвежда в училището.

Веднага разбираме, че за нея е важно да се преподава на учениците по-подробно тоталитарния период и че досега е използвала различни учебни форми за запознаване със събития от комунистическия режим. Г-жа Христова е следила внимателно и дебата от това лято, предизвикан от опита да се подминат ключови факти от комунизма, а други да се изопачат в някои от новите учебници по история за 10-ти клас.

 

alt

 

Влизаме в модерно обзаведена и чиста стая, в която ни посрещат с видимо любопитство десетокласници, на които Соня Христова преподава, както и младежи от 11 и 12-клас, които са проявили интерес към срещата.

Проф. Евелина Келбечева въвежда учениците в съдържанието на книгата на Нася Кралевска. Обяснява, че тя е важно изследване, в което се проследява не само рухването на тоталитарната диктатура, но и онова, което се случва през първите 7 години от прехода към демокрация.

„Вероятно за някои неща сте чували от своите родители, но Нася е събрала в книгата си подробно описание на събития, които в първите години след 1989 г. остават изключително важни за българската история”, посочва проф. Келбечева.

Тя разказва и за белите петна в историята в периода 1944-1989 г., които са запълнени с новата учебна програма, приета от МОН през 2018 г., довели до написването на нови учебници, по които те ще учат за първи път от тази година.

 

alt

 

„Книгата е ценна не само с това, което описва, а и с начина, по който го прави. С живо повествование, а не сухо и скучно и чрез проследяването на човешки съдби”, посочва порф. Келбечева и допълва: „Нася е използвала източници, които не са проучвани от други изследователи – дневници на политици и интелектуалци от този период, както и интервюта с много хора, които е правила самата тя”.

„Давам си сметка, че досега не съм била развълнувана толкова много, колкото сега, когато съм застанала пред вас”, с тези думи Нася Кралеска се обръща към учениците.

Тя разказа как когато тя е била ученичка в София са ги учили на лъжи и пропаганда от комунистическата партия.

Тя сподели, че Европа е изминала дълъг път след 1989 г., при който историци, обществата и политиците в прочита на общата европейска история са стигнали до приравняване на трита тоталитарни режими на ХХ век – националсоциализма, фашизма и комунизма.

По думите ѝ комунизмът не е бил само лагери и затвори, а и неговата антихуманна идеология е присъствала в целия живот на българите.

Избрани част от книгата прочете актьорът Руси Чанев, посветени на отделни прояви на комунистическия режим, както и на тежкото положение на българското общество по време на т. нар. Луканова зима в края на 1990 г., която олицетворява катастрофата, която БКП/БСП завещава след краха на комунизма.

 

alt

 

Правим с Нася интервю на живо. Задавам ѝ въпроси какво я мотивира да пише за тези два периода – края на комунизма и началото на демокрацията, как се е осведомявала за случващото се в Родината ѝ, след като започва да живее в САЩ, кое е най-голямата ценност, която имаме при демокрацията.
„Разбира се, че свободата”, отговаря ми тя на последния въпрос. „Свободата да имаме избор, да пътуваме свободно, да говорим свободно, да харесваме или слушаме това, което предпочитаме, а не някой да ни казва всичко това”, допълва писателката.

Учениците не остават безучастни слушатели. Момиче споделя, че неин дядо е бил в затвор затова, че са го чули да говори срещу властта преди 1989 г. „Не мога да разбера защо и кому е било нужно това”, казва то.

Друг ученик пита: „Нали комунистическият режим е обявен за престъпен със закон. Защо на толкова места в България има паметници, които го възхваляват? Не трябва ли те са се премахнат?”

Започва оживена дискусия, в която изтича часът по история. След края му Нася Кралевска е заобиколена от развълнувани ученици, на които тя подарява своята книга с автограф. Към учебника си оп история те ще държат още един източник на знание за същността на тоталитарната комунистическа диктатура.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов