За разлика от политическото говорене за корупцията документалните изследвания върху този проблем, оказващ все по-застрашително влияние върху развитието на България, са конкретни и точни.

В навечерието на две събития от политическия живот у нас тази есен на книжния пазара се появи втория том на изследването „Корупционната България”, обхващащ периода 1997-2005 г.

Първото събитие е решението на ГЕРБ за ревизия на приватизацията в България чрез премахването на давността за престъпления при приватизационни сделки. А второто събитие е последният миниторингов доклад на Европейската комисия за напредъка на страната в правосъдието и вътрешните работи, в който са отправени силни критики за неефективната борба срещу корупцията у нас.

Вторият том на „Корупционната България” излиза година след първия том, в който бяха разгледани най-мащабните случаи на корупция през първите седем години на прехода от тоталитарна система към демокрация (1989-1997).

Продължението на документалното изследване обхваща времевия период, през който управляват две различни политически мнозинства – това на Обединените демократични сили (СДС и Народен съюз) с кабинета на Иван Костов (1997-2001) и коалицията НДСВ и ДПС с кабинета на Симеон Сакскобургготски (2001-2005). Тези неделя го представям в библиотеката на desebg.com.

Авторският колектив на втория том включва Едвин Сугарев (svobodata.com) и журналистите Христо Христов (desebg.com) и Красен Николов (Медиапул).

 „С този том авторите опровергават старата максима, че втората серия от една поредица винаги е по-лоша от първата. Тъкмо обратното”, казва за новото издание историкът Момчил Методиев.

По думите му смесването на политика с икономика е причина приватизацията на държавните активи, която през тези години мъчително, но необратимо се налага като единствен начин за реформиране на неефективната комунистическа система, да бъде не само и не толкова икономически процес, но и да се превърне в процес на формиране на нов икономически елит.

„За да бъдат разбрани корупционните прецеденти и тенденции в рамките на един исторически период, трябва да познаваме политическия и обществен контекст, в който те се пораждат и който в една или друга степен предопределя тяхното съществуване и разгръщане”, посочва в предговора на изданието Едвин Сугарев.

Там той припомня основните тенденции и характеристики на управлението при ОДС и коалиционното управление на НДСВ и ДПС.

На близо 600 страници са проследени общо 30 от най-емблематичните корупционни случаи в посочения период.

В том 2 подробно са разгледани едни от най-емблематичните приватизации по времето на кабинета Костов – „Плама” Плевен, „Нефтохим”, металургичния комбинат „Кремиковци”, авиокомпания „Балкан”, „Химко” – Враца, държавното дружество „Техноимпекс”, ръководено тогава от настоящия лидер на БСП Корнелия Нинова и др.

В отделна глава са описани подробностите и истинските мотиви за смяната на част от министрите в първия кабинет на Костов в края на 1999 г., веднага след катастрофалните за управляващия СДС местни избори през късната есен.

Смяната става факт след внесения от Национална служба „Сигурност” – МВР доклад до премиера за корупцията по високите етажи на властта. Впоследствие Костов отказва да признае, че рокадите са продиктувани именно от корупцията.

Не е пропуснато и влиянието на т. нар. кръг „Олимп”, оформил се с влизането на СДС във властта през 1997 г.

Не е подмината и скритата приватизация на първия мобилен оператор „Мобилтел” от руския олигарх Майкъл Чорни и корупционните практики, които се установяват за купуване на влияние и позиции на най-високо ниво.

Детайлно са представени и корупционните механизми по време на управлението на кмета Стефан Софиянски (СДС) в Столичната община, чрез които са извършени редица скандални сделки.

Подробно е разгледан т. нар. Яхтен скандал, избухнал през 2003 г. след разкриването на връзките между министри от кабинета на Симеон Сакскобургготски (Милен Велчев и Пламен Петров) с цигарения контрабандист №1 по това време Иван Тодоров – Доктора и съдружника му Петър Петров – Амигоса, осъден по-късно за пране на пари.

Както става ясно по-късно разкритията са на косъм от това да доведат да падане на кабинета на НДСВ и ДПС, но премиерът Сакскобургготски „отиграва” тази опасност с поисканата от него оставка на тогавашния главен секретар на МВР и настоящ премиер Бойко Борисов. След „размисъл” министър-председателят не приема оставката му в замяна на мълчанието на Борисов по скандала.

Проследено е издигането на Константин Димитров – Самоковеца до координатор на контрабандните канали през последната година от управлението на СДС и запазване на влиянието му при кабинета Сакскобургготски до убийството му в Амстердам през 2003 г.

Разгледан е начинът, по който е придобита „Алея първа” във Варна от „Холдинг Варна”, притежание на известната варненска икономическа групировка ТИМ.

Специално внимание е отделено на действията на прокуратурата в този период и ролята на главния прокурор Никола Филчев.

Описан е и корупционния скандал „Петролгейт” и следите, отвеждащи до БСП и редица играчи на оръжейни пазар, които до един се оказват бивши сътрудници на комунистическите тоталитарни служби.

Отделено е място за скандалното опрощаване на дълговете на кредитните милионери чрез извършената деноминация в България.

„Паметта за корупционните прецеденти и анализът на техните механизми са шансовете да разгадаем начина, по който минало на корупционната България си говори с днешния ден. Важно е да разчетем и разберем този диалог да видим кой откъде идва и с какви средства посяга на нашето бъдеще, за да разшири пространствата на заблатеното минало”, подчертава в предговора на втория том Едвин Сугарев.

Той заключава, че е важно да видим корупцията не като набор от факти, а като процес, който се развива и усъвършенства, редом с още несъвършените възможности за превенция и въздаване на справедливост на нарушаващите закона и загърбилите обществената етика”

„Корупционната България” (1997-2005) – историята на българската корупция в годините на преход към демокрация, том 2, издава Гражданско сдружение „Либертариум”, 2017 г., 559 страници.