Премиерата на най-новото документалното изследване от архивите на Държавна сигурност „Бивши хора”, посветено на широк кръг от българи, които са в основата на развитието на България до 9 септември 1944г., се превърна в грандиозен празник за паметта към жертвите на комунистическия режим и техните наследници, които са подложени на унищожителни репресии за близо половин век.

Официалното представяне на книгата се състоя на 9 май – Деня на Европа, а залата на Литературен клуб „Перото” в НДК се оказа прекалено малка за огромния интерес към изданието. За премиерата бяха дошли граждани от Пазарджик, Белене, Плевен, Видин и други градове.

Книгата буквално беше разграбена и въпреки че издателите от „Сиела” направиха допълнително зареждане, то се оказа недостатъчно, като много хора от публиката, дошли на премиерата, си тръгнаха без книги.

Автори на „Бивши хора” са физикът проф. Вили Лилков и разследващият журналист Христо Христов. Преди 20 години проф. Лилков се запознава с досието си в ДС като наследник на т. нар. бивши хора, класифицирани с този термин от репресивния апарат на БКП. През 2014 г. той създава публична лекция по темата, а през последните две години обединява усилията си с Христо Христов.

Разследващият журналист е основател на сайтовете desebg.com, agentibg.com и pametbg.com, посветени на преосмислянето на тоталитарното наследство на БКП и е известен с последователните си проучвания на архивите от комунистическия период.

Историкът доц. Веселин Методиев, отбеляза, че понятието „бивши хора” е от огромна важност по една проста причина. „В българската история има различни събития, които са го разтърсвали, войни – Балканската и Първата световна война, нещастието, сполетяло страната през 1919 с Ньойския договор, има трагедии с избиване на невинни хора, атентат в църквата „Св. Неделя”. Но никога до 9 септември 1944 г. българското общество не е разделяно на две”, подчерта историкът.

По думите му с въвеждането на понятието „бивши хора” от комунистическия режим българското общество е разделено на две.

Това става по съветски, както болшевиките и НКВД постъпват с всички представители на руското общество, които сред революцията от 1917 г. загубват обществения и социалния си статус, който имат дотогава.

„Бившите хора са част от онези българи, които Симеон Радев нарече строители, защото те са съграждали една модерна държава. Разделението на едни българи и други българи, за съжаление продължава и до днес”, допълни Веселин Методиев и заключи, че т. нар. бивши хора всъщност са герои, които са обичали България.

Семиотикът проф. Иван Младенов заяви, че езикът, който Държавна сигурност и комунистическият режим са използвали е пълен с мълчание.

„Това е едно тежко мълчание, което се разнася от катакомбите, в които са хвърляли трупове, от мазетата, в които са измъчвали хората, от безбройните страдания”, посочи проф. Младенов.

„Това, което комунистите и Държавна сигурност не са предвидили е, че това мълчание ще започне да кънти след десетилетия. Това мълчание кънти в книгата „Бивши хора. Кънти с толкова много мъка, че аз повярвах, че нещата са се обърнали. Вили Лилков и Христо Христов са извършили огромен труд да картографират страданията на жертвите”, допълни той.

„Когато преди 20 години се запознах с досието си като човек, произлизащ от фамилия на „бивши хора”, се стреснах от езика, използван от Държавна сигурност. Започнах бавно и методично да изучавам архивите на ДС, запознах се с много съдби и видях, че дейността на репресивния апарат срещу бившите хора е била изключително сериозна”, сподели Вили Лилков.

По думите му срещу елита на българското общество са прилагани безцеремонно методите на КГБ без никаква жал. „Става въпрос за една огромна част от българите, които са имали разум, които са били пример за трудолюбие в обществото”, каза той.

„Христо Христов много ми помогна като ме ориентира в лабиринта от архиви, защото архивът на ДС не е проста работа. Да разбера понятията, да изуча езика”, отбеляза проф. Лилков.

 Под подчерта, че книгата не е само за бившите хора, а и за „новия човек”, изграждан от БКП десетилетия наред и цитира ДС:

„Новият човек съчетава в себе си най-добрите черти на човека от античността и Възраждането. Този човек мрази всичко ретроградно, свързано с буржоазния строй. Той е същевременно работник и учен, атлет и мечтател, той е сложен и същевременно много прост.”

Според проф. Лилков „новите хора” доминират в момента в нашето общество. „Те са навсякъде – в бизнеса, дипломацията, парламента, университетите. Това е плод на 45 години пропаганда, агитация, образование, насилие, тормоз. Новите хора в момента управляват навсякъде”, заключи той.

Разследващият журналист Христо Христов посочи, че с изследването „Бивши хора” се отваря една нова и непрочетена досега страница за паметта за жертвите на комунистическия режим.

„По различни причини българското общество не успя да направи онова, което останалите общества от бившия Източен блок направиха за жертвите на комунизма. С тази книга с проф. Лилков даваме своя дан към паметта на онези българи, изграждали България, които по времето на комунизма са подложени на методични репресии и изолиране от обществото. За мен теса образци на истински патриоти, които трябва да се знаят от следващите поколения”, отбеляза Христов.

Той хвърли светлина върху технологията на изследването на архивите и огромния обем материали, които са изследвани в процеса на проучване. По думите му изследователите работят по съвсем друг начин след приемането на закона за досиетата и създаването на Комисията, която от 2007 г. осигурява достъп до читателите и хората, които желаят да се запознаят с архивите на репресивния апарат на БКП.

По думите му работата с архивите е трудоемка и неблагодарна, но е вложил целия си 20-годишен опит в изследването „Бивши хора”.

Разследващият журналист отбеляза, че идеята за написването на книгата е на бизнесмена Никола Николов, който е подкрепил този проект.

На премиерата присъстваха общественици, членове на Комисията по досиетата, бивши конституционни съдии, историци, режисьори, журналисти, политици и много граждани. В последвалата дискусия участие взеха писателката Рада Москова, която в книгата разказва са съдбата на баща си – търговец в Габрово след 9 септември 1944 г., както и за преживяното от семейството ѝ, Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата и журналистката Даниела Горчева. Повече от част авторите Вили Лилков и Христо Христов даваха автографи, а публиката поиска да има повече подобни срещи.