Тази неделя в библиотеката на desebg.com представям една уникална книга – „Кротки лагерни настроения” на Белчо Белчев. Той е внук  на сливенския фабрикант Белчев. Това е достатъчно след 9 септември 1944 г. да бъде белязан от клеймото потомък на „бивши хора”, използвано от комунистическия режим включително и срещу наследниците на стопанския елит на България.

Белчо Белчев е роден през 1933 г. и има нелеката съдба да попадне в лагера „Белене” през 1958 г. и изкарва там до закриването му през август 1959 г. Преди това е студент по физика в Софийския университет.

След лагера работи като общ работник. След 1989 г. става професор и патентова свои изобретения в САЩ.

Онова, което бившият лагерист прави в книгата е да представи своите четиристишия, писани на остров Персин по време на въдворяването му там.

Както посочих още в началото книгата наистина е уникална. Тя е самиздат, джобен формат 10х14 см (доста по-малка, отколкото изглежда чрез корицата ѝ, представена тук). Състои се само от 36 страници.

Идеална за четиристишията на лагериста. Те са придружени с миниатюри на художник Константин Смолянов.

Поезията на Белчо Белчев представя преживяното в лагера – от влизането, през бита, сезоните, наказанията, до непосилната работа...

И всичко това в 12 четиристишия!

Според автора „те са опит да се пренесе читателят за кратко в лагерната атмосфера, да докосне основните елементи на едно от най-отвратителните човешки творения”.

ОГРАДАТА

Бодлива тел дели ме от света,
Опъната кат струна музикална,
Но песен сладка не излъчва тя,
А страх от власт, жестока и брутална.

ПОРТАЛЪТ

Тълпи от роби парцаливи
През него всеки ден минават.
Сутрин се молят да са живи,
А вечер – за т’ва съжаляват.

ЛЕГЛОТО

Пращи зловещо върбов нар,
Отрупан от тела пребити.
Понесъл тежкия товар
И болките, в телата скрити.

КАРЦЕРЪТ

В килията душат му студ и смрад.
Пространство, време тук са изкривени.
На тоз създаден от човека ад,
Днес дяволите гледат възхитени.

„Тази дребна книжка е съшита от късчетата на годините на един обикновен човек, чийто съзнателен живот е протекъл, която цивилизованият свят бе отделен чрез една преграда, наречена „желязна завеса”, пише авторът ѝ.

И добавя, че за съжаление неговите години протичат от болшевишката страна на „завесата”.

По думите му след краха на системата на народа на една от най-изостаналите и корумпирани посттоталитарни държавни остана само инстинктът за самосъхранение.

Тази наистина малка книжка разкрива голямата душа на нейния автор. На неговата сила дори когато е в „Белене” да пресъздаде своите чувства в поезия, която да стигне през десетилетията до нас.
Белчо Белчев, „Кротки лагерни настроения”, самиздат, 1989 г., 36 страници.