Тази неделя в библиотеката на desebg.com представям том 13 от поредицата на игумения Валентина Друмева – „Български свещеници, пострадали и гонени за вярата в най-ново време”.

Началото на поредицата датира от 2007 г., когато игуменията на Девическия манастир „Свето Въведение Богородично” в Калофер издава първия том с животоописания на жертвите на комунистическия режим сред българското духовенство.

Оттогава насам с помощта на българския манастир „Св. Георги Зограф” в Света гора, тя е събрала в общо 15 тома съдбите на над 500 свещенослужители, които под една или друга форма са попаднали под терора и репресиите след 9 септември 1944 г.

Една част от тях са убити или безследно изчезнали. Друга част е вкарана в лагерите, а трета – в затворите. Немалко на брой свещеници са преследвани и възпрепятствани да служат по време на атеистичния режим на БКП.

В том 13 игумения Друмева предлага разказите за 42 свещеници от различни краища на България: Трявна, Русе, Търговище, Сунгурларе, Карнобат, Велико Търново, Златица и редица села, сред които Мухово, Студено буче, Копиловци, Орляк, Червена вода, Балван, Дряновец, Подвис, Писарево, Лабец, Ново село, Садовец, Безмер, Щъркелово, Михалци, Торос, Сокол, Калипетрово, Розино, Писанец, Алеково и др.

Отделно от тях в книгата е включено подробно описание за Варненския митрополит Йосиф и епархията му по време на режима на БКП.

В том 13 може да бъдат намерени в отделни глави и разказите за изповедническите подвизи на свещениците от Ловеч, Градец (Видинско), Осма Калугерово (днес село Асеновци, област Плевен), а така също и от село Александрово, Ловешко.

Книгата включва и един сравнително обемен текст, посветен на Рилската света обител по време на комунизма. В него е описана национализацията на манастира през 1960 г., прекратяването на всякаква религиозна дейност в него през следващата година, прогонването на монашеското братство и завръщането му през 1968 г. Тази история е написана по записките и спомените на архимандрит Климент Рилец, който дълги години служи в Рилския манастир, където работи като секретар, библиотекар и ефимерий.

Както и в предишните томове след всеки разказ игумения Валентина Друмева е посочила източникът/те на сведенията.

В предговора към том 13 тя посочва, че по време на атеистичния режим свещениците са подложени на унижение, забрана да посещават храмовете си, заплахи, подигравки и оскръбления.

Забранени са църковните ритуали. Младежта е възпитавана в безбожие. Поощрявано е разрушаването на храмове.

„Гонението на свещениците е свързано с „народен съд”, затвори, лагери, интерниране, национализиране на дома и имота, тежки глоби, лишаване от граждански права”, добавя монахинята.

Нейната невероятна сила да събере пръснатата памет за жертвите на комунизма сред духовниците прави ни дава привилегията да научим за всички тези страдания на православното духовенство у нас.

Представянето на предните 12 тома може да намерите в секцията "ПАМЕТ", рубрика "Книги" на сайта.

Игумения Валентина Друмева, „Български свещеници, пострадали и гонени за вярата в най-ново време”, том 12, издава Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф”, Света гора, Атон, 2012 г., 279 страници.