Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com продължавам представянето на голямото дело на игумения Валентина Друмева – „Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време” с том 4 от уникалната ѝ поредица.

Тя е посветена на православните духовници, избивани, безследно изчезнали, съдени и преследвани след 9 септември 1944 г. заради вярата в Христа и своята духовна дейност.

От 2007 г. насам Валентина Друмева, игумения на  девически манастир „Св. Въведение Богородично” в Калофер, събира пръснатите парчета памет за делото и съдбата на тези свещенослужители, които с право определя като българските свещеномъченици от ново време.

Поредицата, която до момента възлиза на внушителните 15 тома, се издава с благородната подкрепа от българския манастир „Св. Вмчк Георги Зограф” в Света гора.

Том 4 съдържа 33 разкази за отделни духовници. Към тях е прибавена и отделна глава, посветена на духовния подвиг на учениците и преподавателите от Софийската Духовна Семинария, в която се споменават доста имена.

„Атеизмът е демонично явление. Той заля нашата страна, а от 9 септември 1944 г. се узакони с държавна власт. И започна нечувано гонение на Христовите служители и последователи”, пише в предговора към том 4 игумения Валентина Друмева.

Тя допълва:
„В четвъртия том на настоящата поредица поместваме сведения за новооткрити свещеномъченици, изповедници и сподвижници в най-трудното време за духовна дейност. Нашето желание е тези възпоменания да бъдат направени в евангелски дух, с Христова любов. Така ни повелява нашият Спасител, който от кръста се молеше за своите мъчители.”

Нейното послание е, че „само за Истината може да се умира с любов към Бога и човека”. Затова възкресяването на паметта за изповедниците на вярата, станали жертва на тоталитарния атеистичен режим, е толкова важно, за да бъде посято в много души, включително и в опустошени от лъжата на безбожието при комунизма.

Ще посоча само два разказа, включени от игумения Валентина Друмева в том 4. Първият е много интересен и важен откъс от дневника на отец Петър Николов Лазаров от Враца за периода 1951-1980 г.

Скромният свещеник разсъждава за греха и молитвата по времето на комунизма. Мисли и чувства, които режимът на БКП въпреки желанието си не може да контролира.

Отец Петър от Враца дори оставя стихове – плод на изблик на молитвените трепети и размисъл:

„Какъв си ти, отгде пристигаш?
Защо си тук и где отиваш?
Огледай се и се смири –
В живота Истината намери!”

Вторият разказ е едно от свидетелствата, предадени от миряни на игумения Валентина Друмева по време на срещите ѝ с нея в процеса на търсене и събиране на информация за жертви на комунистическия режим сред духовенството.

Този разказ се отнася за свещеника Тодор Тумбев от село Дебелец (днес град), Великотърновско, роден през 1893 г. Завършил свещеническо училище в Бачковския манастир той е изпратен да служи в родното си място. Неговата съдба е като на десетките „безследно изчезнали” православни духовници непосредствено след Деветосептемврийския преврат през 1944 г.

Разказът за него завършва така: „Явен остава подвигът на отец Тодор, който очаква признанието на нашата Църква”.

Разтърсващ е краткият текст след разказа:

„Бонка Денчева. 50 години страх.”

Представянето на 1-ви, 2-ри и 3-ти том може да намерите в секцията „Памет”, рубрика „Книги” на сайта.

Игумения Валентина Друмева „Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време”, том 4, издава Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф”, Света гора, Атон, 2008 г., 273 страници.