Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com представям том 3 от поредицата „Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време” на Валентина Друмева, игумения на  девически манастир „Св. Въведение Богородично” в Калофер.

Както посочих неотдавна при представянето на предходните два тома (виж публикациите за том 1 и за том 2) от 2007 г. игумения Валентина Друмева започва да прави това, което Светия синод отдавна трябваше да е направил – да се съберат сведенията за православните духовници, попаднали под терора на комунистическия режим след 9 септември 1944 г.

В поредица от 15 тома, издавани от българския манастир „Св. Георги Зограф” в Света гора, монахинята представя с кратки животоописания съдбата на над 500 свещеници от Българската православна църква – убити, безследно изчезнали, съдени, въдворявани в лагери, подложени на изтезания, побоища и тормоз.

Със своето невероятно усърдие и работа по издирването и събирането на тези данни игумения Валентина Друмева измива срама от мълчанието на ръководството на БПЦ, голяма част от което се оказа, че преди 10 ноември 1989 е работило за репресивния апарат на БКП – Държавна сигурност (11 от 14-те митрополити се оказаха агенти през 2012 г., когато Комисията по досиетата обяви тяхната проверка, б. а.).

Проследявайки гоненията срещу църквата през вековете авторката стига и до периода след Деветосептемврийския преврат, който духовниците наричат атеистичен режим.

„Църквата била гонена със същата жестокост. Борбата била насочена най-вече срещу духовните лица. Убивали ги тайно, в мрака на нощта. Затова и гробовете им не се знаят. Понеже нямало съд и присъда, верните Христови служители „изчезвали безследно”. Страхът тогава бил още по-сковаващ”, пише игумения Валентина Друмева.

По думите ѝ така се покрило с пепелта на забравата това „теличаво свещеномъченичество в нашата Църква, което очаква заслужена прослава”.

Тя подчертава, че в изследването политическият момент в него е изключен. Друмева се интересува от фактите за това братоубийство се отнася към него с поуките от християнството.

Подчертано е, че свещениците следва да бъдат причислени към онази категория противници на режима, която не е вдигала оръжие срещу него. Напротив свещенослужителите са проповядвали братска обич между хората в името на Христа.

Следователно, монахинята прави извода, че те са умирали само поради „демоничната злоба, проявена чрез обезверени души”.

В том 3 авторката публикува животоописанията на общо 38 православни духовници, попадналите под ударите на комунистическия режим.

Сред тях има двама епископи (Смоленския епископ Тихон и епископ Партений – викарий на патриарсите Кирил и Максим), а останалите са свещеници.

Те са от различни краища на България – от Пирдоп, Враца, селата Габарево, Копринка и Крън, Казанлъшко, Твърдица, Чирпан, Брезник, Гъмзово и Ново село, Видинско,  Бяла Слатина, Пловдив и др.

И в този том във всеки един портрет на свещеник накрая игумения Валентина Друмева е посочила източниците на информация. Публикувани са и снимки на духовниците, там където са открити такива.

„Когато Църквата изглеждаше разорена, в неизразима сила и красота се яви новото българско свещеномъченичество. На духовното небе, над изстраданата ни родина, изгряха нови ярки звезди на святост, равна на светостта от първите векове на християнството. И то засвети по сияйно”, завършва в предговора си авторката.

Игумения Валентина Друмева „Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време”, том 3, издава Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф”, Света гора, Атон, 2007 г., 276 страници.