Всички знаем историята на преподобния отец Паисий Хилендарски и написаното от него първо възрожденско произведение на българската историография „История славянобългарска”, но знаем ли историята за кражбата на оригинала от българския светогорски манастир „Зограф” от Държавна сигурност? Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям своето последно журналистическо разследване, което изд. „Сиела” отпечата в края на 2012 г. под заглавие  „Операция МАРАТОН”.

То е посветено на една от най-продължителните строго секретни операции на Първо главно управление на ДС (затова е и кръстена „МАРАТОН”), чиято цел е да придобие/открадне оригинала на Паисиева история, оставена от Паисий в библиотеката на българската светогорска обител „Св. Георги Зограф”, където я завършва през 1762 г.

Задачата оригиналът на „История славянобългарска” да бъде иззет от библиотеката на манастира „Зограф” в Света гора е поставена още през 1972 г. от Александър Фол, който по това време е доцент в Софийския университет и все още не е онзи известен траколог, който става особено близък на дъщерята на Живков – Людмила Живкова. Тогава обаче, в началото на 70-те години на ХХ век, Фол е човекът, който се превръща в идеолог на новосъздадената разузнавателна структура в Първо главно управление на ДС – отдел 14 „Културно-историческо разузнаване” (КИР).

В книгата за първи път е повдигната завесата за създаването на КИР и неговата дейност, в която попада и културно-историческото разузнаване по гръцка линия. Там в Гърция, в Света гора, се оказва най-значителния за българската история културно-исторически паметник извън пределите на страната – българския манастир  „Св. Георги Зограф”.

В продължение на близо две десетилетия Държавна сигурност се опитва да проникне в него чрез отдел 14 КИР и не само да открадне оригинала на Паисиевата история, но и други ценни ръкописи, както и да се добере до материалните богатства на манастира. Като претекст за кражбата на Паисиевата история първоначално Фол е посочил несигурността по отношение на опазването на ценностите в обителта, без самият той някога да е посещавал манастира. Отделно от това офицер от резидентурата на ДС в Атина, който първи посещава манастира в Света гора, докладва напълно противоположни сведения, а именно, че достъпът до Зографската библиотека е силно ограничен, че тогавашният библиотекар отец Пахомий допуска рядко хора в нея и то само българи срещу показване на български паспорт. По-късно са поставени метални врати на библиотеката, така че първоначалните твърдения за ласни кражби от библиотеката не се потвърждават от самото разузнаване.

Задачата за кражбата на оригинала на „История славянобългарска” обаче не е свалена, тъй като тя се вписва в общата политика на отдел 14 КИР за придобиването на славянски текстове, свързани с българската история.

Въпреки многобройните опити КИР успява да вербува и внедри в братството в „Зограф” един единствен монах, който веднага е разконспириран от останалите монаси и изолиран в достъпа до духовните и материални ценности на манастира.

Човекът, който отговаря за гръцкото направление в отдел 14 КИР, включително и за плановете за проникване в „Зограф” е полк. Христо Маринчев. Разработката, чрез която културно-историческото разузнаване се опитва да проникне в „Зограф” е заведена под кодовото име „ЦИТАДЕЛА”.

В началото на 80-те години полк. Маринчев предлага на вниманието на ръководството на Първо главно управление на ДС кражбата на черновата на „История славянобългарска” да бъде извършена чрез многоетапно специално мероприятие „МАРАТОН”. В него е включено заснемане на оригинала, изработване на копие и подмяната на черновата с него.

Първите два опита (1983-1984) за кражбата не успяват. Планирано е тя да бъде извършена от самия Христо Маринчев, като ръководството на ПГУ дори в един момент допуска в нея да участват и висши дипломати от посолството в Гърция, което говори единствено за самокомпрометиране на разузнавателните операции на Първо главно управление на ДС.

В крайна сметка през декември 1985 г., на третия опит, ПГУ успява да открадне оригинала, като операция „МАРАТОН” е осъществена от двама оперативни работници Иван Генев и Венцислав Агайн от резидентурата на разузнаването в Гърция. Черновата на Паисиева история е прехвърлена по дипломатическата поща в България, където е показана на Тодор Живков, след което потъва в касата на началника на ПГУ.

След промените тя е „наследена” от директорите на Националната разузнавателна служба (НРС), приемник на ПГУ. Това продължава до 1996 г., когато малко преди да се прости с ръководството на НРС тогавашният директор ген. Бриго Аспарухов предава книгата на директора на НИМ Божидар Димитров. Той измисля „активно мероприятие”, твърдейки, че оригиналът е подхвърлен от неизвестно лице и прави всичко възможно да задържи черновата в музея. Стига се до политическо решение, взето от президента Петър Стоянов, а именно „История славянобългарска” да бъде върната на манастира „Св. Георги Зограф” – правилно решение, което връща доверието на гръцката държава и отваря възможностите за реставрация на манастира и за свободното му посещение от многобройни поклонници през следващите години, та и до днес.

Особено важно в случая е, че цялата тази архивна информация за операция „МАРАТОН” беше открита през 2012 г. в архивите на ПГУ и беше проучена там, където е най-естествено да бъде направено това – в читалнята на Комисията по досиетата, която съдейства за издирването на разделено незнайно защо разработка на КИР срещу „Зограф”.

В основата на това документално откритие се оказаха досиетата на двама от митрополитите, които вече не са между живите – Варненският митрополит Кирил и Неврокопския митрополит Натанаил (виж графиката по-горе). И двамата вербувани от Христо Маринчев през 70-те години като секретни сътрудници на отдел 14 КИР, с по-далечната цел да завършат богословие в Гърция и оттам по-лесно да бъдат внедрени в „Зограф”, което не се получава. Кирил е изгонен от Гърция със скандал след незаконен престой в Света гора, а Вселенската патриаршия, с чието разрешение се назначават монасите в светогорските манастири, не дава съгласие за допускането на Натанаил в „Зограф”.

В книгата ще намерите много любопитни подробности за българското присъствие на Света гора през вековете, за невероятната вековна българска обител „Зограф”, за голямото дело на проф. Йордан Иванов – откривателят на оригинала на Паисиевата история през 1906 г. и издаването й през 1914 г.

С „Операция МАРАТОН” се разбива още един от многобройните митове за Държавна сигурност с излагането на показ политиката й за кражби на български ценности от собствени институции в общият контекст на политиката на БКП в културата в периода, в който е ръководена от Людмила Живкова. Политика, която напълно противоположна на 10-вековната практика от времето на българските царе и патриарси за даряване на културните центрове като „Зограф”, а не за кражба на ценности, които не са могли да бъдат вкарани в научния оборот или изложени пред обществото заради страха на ДС, че по този начин ще бъде разкрита агентурата и тайните операциите, чрез които е „придобила” подобни ценности.

В книгата ще намерите и анкети с извършителите на самата операция „МАРАТОН” – бившите офицери от гръцкия отдел на ПГУ Иван Генев и Венцислав Агайн, както и интервюта с председателя на  Комисията по досиетата Евтим Костадинов, президента Петър Стоянов, директорът на НРС ген. Бриго Аспарухов (1991-1997) и директора на НИМ Божидар Димитров. Изданието съдържа и богато снимково, документално и графично приложение.

Христов Христо, „Операция МАРАТОН” – истината за кражбата на Паисиевата история от Държавна сигурност в „Зограф”, изд. „Сиела”, 2012 г., 271 страници, цена: 13 лв.