Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
Роман зад решетките: „Чест” на убития в затвора от ДС Георги Заркин |
ПАМЕТ - Книги |
Написано от Христо Христов |
Неделя, 27 Октомври 2013 08:53 |
Думите са на журналиста и писателя Георги Заркин, убит от Държавна сигурност в Пазарджишкия затвор през 1977 г. Те са написани вместо предговор към романа му „Чест”, издаден през 2008 г. благодарение на усилията на неговия син Лъчезар Заркин. Тиражът на тази уникална книга е изчерпан отдавна (очаква се неговото второ издание), но тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям първото издание. Романът „Чест” е уникален, тъй като принадлежи към затворническото творчество, създадено по време на комунистическия режим в България. След промените станаха известни стихотворенията на десетки мъченици в лагера Белене, сред които изпъква поета Йосиф Петров, а също така четиристишия, писани от политически затворници в Софийския и други затвори в страната. Романът на Георги Заркин „Чест” обаче е единственият образец на проза, създадена зад решетките на комунистическите затвори в НРБ. Това го нарежда до такива автори в световен мащаб, създали проза именно в затвора, като:
Разбира се към тях може да се прибавят и имената на други автори с произведения, писани в затвора, като О. Хенри, Оскар Уайлд, Жан Жене, е. е. къмингс (писателят е настоявал имената му да се изписват с малки букви), Джак Абът. Никой от тях обаче не е жертва на онази репресия, на която Георги Заркин е подложен от комунистическия режим в България. Романът „Чест” е започнат от него на 20 ноември 1967 г. и е завършен на 31 януари 1968 г. в затвора в Стара Загора. Написан е на един дъх. Това е времето, когато Заркин излежава първата си присъда от 1966 г. за разпространението на нелегални позиви, свързани с групата на Иван Тодоров-Горуня, опитала да организира преврат срещу Тодор Живков през 1965 г. Не си мислете, че един политически затворник, какъвто е Георги Заркин, е оставен свободно да разполага с време и удобства, за да пише в затвора. Напротив, той е поставен под усилено строг режим. И въпреки това Заркин намира възможност да пише. Той право това върху отделни тетрадки, една част от които ДС му изземва (след промените синът му ги намира в досието му в архива на Държавна сигурност). Георги Заркин пише дори върху късчета от хартия за цигари, които други затворници предават на близките му. Трудно е да си представим това, но синът на автора на това невероятно затворническо творчество Лъчезар Заркин е успял да запази творбите и днес да го направи обществено достояние с издаването му. Интересното е, че Георги Заркин успява да изпрати ръкописа на романа си от затвора до издателство „Български писател”. Оттам през декември 1968 г. му отговарят с официално писмо, че издателството „не може да отпечата романа Ви „Чест”, тъй като му липсват необходимите качества”. По това време Пражката пролет е смачкана в Чехословакия от войските на Варшавския договор и в България в пълна сила властва цензурата. В същото време авторът на „Чест” е обявил гладна стачка в затвора и пише писмо на Тодор Живков, в което обвинява: „Зад фасадата на „демокрацията” в България е създаден един диктаторски режим със система от закони и съдилища, задушаващи осеммилионния народ. Съдиите прилагат закони, нарочно формулирани неясно и двусмислено, както става във всички авторитарни страни, имат широки права при тълкуването и прилагането им. Понастоящем стотици хора безпричинно обитават затворите... Страната се води към морална и стратегическа катастрофа. В момента се води противонародна политика. България се превърна в експериментална база на Русия...” Режимът не само не позволява романът му да бъде издаден, но и не позволява гласът на политическия затворник да достигне до хората. Самият роман разказва за любовта между двама млади хора и житейските премеждия, с които се сблъскват в обществото, било то и официално определяно като социалистическо и неговите фалшиви морални ценности. Възможно ли е една любов да оцелее в свят, заобиколен от завист, доноси, предателства и двуличие дори на близки. За съжаление трудно ще намерите рецензия от литературен критик за романа. Той остава настрана от интереса на българските издателства. „В романа съм изградил герои нравствено чисти. Книгата е предназначена предимно за млади хора, които са изправени пред дилемата да бъдат или да не бъдат Човеци. Навярно героите ще ви допаднат!?”. Това пише в краткия предговор Георги Заркин, който в затвора се подписва с псевдонима „Рилски бор” (авторът е роден в с. Бели Искър, Самоковско в подножието на връх Мусала). „Мъртви души са живите без чест и живи са мъртвите, загинали с чест”. Послание, оставено ни от жертвата на комунистическия режим Георги Заркин.
|