В ръцете си държа едно изключително произведение – Зографското издание на „История славянобългарска”, което тази неделя представям в електронната библиотека на desebg.com.

Изключително, защото за първи път на българското общество се предлага критическо издание на Паисиевата история, 250 години след написването й.

Зографско издание, защото за първи път то е дело на усилията на монашеското братство на българския манастир „Св. Георги Зограф” в Света гора. Бързам да подчертая значението на този факт, защото ако допреди десетина години за монашеското братство в Зографската света обител се говореше и пишеше предимно като за общност, чийто основен проблем е недостатъчният брой на монасите, то днес ние имаме възможност да го преоткрием в напълно нова светлина.

 И това е така, защото новото двутомно издание (критическото, придружено с фототипно издание на Паисиевата история) е синтез между духовната устойчивост на онези малцина монаси начело със сегашния игумен на манастира архимандрит Амвросий, противопоставили се на опитите на бившата Държавна сигурност да изнесе духовните богатства на обителта през 70-те и 80-те години на ХХ век и енергията и интелектуалните усилия на едно ново поколение млади монаси, чието присъствие гарантира устойчивост на българското присъствие в „Зограф”.

Разбира се, тук трябва да се отдаде значимото на отварянето на Зографската света обител към учените в България. Първото по рода си критическото издание на Паисиевата история е продукт на тясно сътрудничество между филолози и богослови от СУ „Св. Климент Охридски” и монасите от „Зограф”. Неслучайно премиерата на изданието беше най-тържествено в присъствието на много учени, богослови и свещенослужители от Българската православна църква.

Критическото издание на „История славянобългарска” съдържа няколко важни моменти. За основа е ползван текста на Зографската чернова (оригинала на Паисиевата история, открит от големия български учен Йордан Иванов през 1906 г. в библиотеката на „Зограф”). Тъй като в оригинала липсват няколко страници тези изгубени листи са попълнени по Първия котленски препис на поп Стойко Владиславов (бъдещият епископ Софроний Врачански) от 1765 г. Както е известно Котленският препис е направен по оригинал, донесен в Котел от самия Паисий Хилендарски. В критическия апарат са включени варианти по шестте най-архаични преписа на Паисиевата история.

Зографското издание е придружено от нов превод на съвременен български книжовен език, отчитащ най-новите постижения на пасиезнанието. Новият превод е дело на преводача Димитър Пеев. Последният превод е на проф. Петър Динеков от 1955 г.

Научният коментар към превода поставя „История славянобългарска” в естествения й културен контекст, като тълкува исторически личности, географски названия, реалии и понятия от средновековната и възрожденска история и култура. Изданието съдържа и редица индекси и таблици, които улесняват в прочита както специалистите, така и онези, които проявяват интерес към темата.

„По случай 250-годишнината от съставянето на „История славянобългарска” се постарахме да предложим на българското общество едно издание, което да покаже истинската й стойност възможно най-всеобхватно. Идеята за това се породи след тригодишно тясно сътрудничество на братството на Зографската света обител с учени от Софийския университет „Св. Климент Охридски”, посочва в увода игуменът на „Зограф” архимандрит Амвросий.

По думите му настоящото издание цели да принесе полза не само на науката и учените, но и на всички българи, задълбочавайки разбирането им за родната ни история и за самите себе си, а с това да съдейства и за тяхното духовно пробуждане и спасение.

Критичното издание съдържа и предисловие, подготвено от иеродякон Атанасий, библиотекар на „Зограф”. Чрез него се разкрива значението на християнския мироглед към историята и какъв е прочитът на братството на съхранявания в обителта оригинал на Паисиевата история.

„Бихме искали да покажем, че този труд има стойност именно като история и историческа концепция за миналото на народа ни и че тази концепция е изградена изцяло в християнски дух”, посочва в предисловието си иеродякон Атанасий. Той подробно се спира на два аспекта от Паисиевия труд – въпроса за съотношението между национално и универсално в „Историята” и свързаното с тях друго основно отношение между светското и сакралното. Отделно са разгледани перспективите на християнския поглед към миналото след написването на „История славянобългарска”.

Критическото издание е не само предизвикателство към съвременните филолози и богослови, както и към новото поколение монаси, подчертаващи значението на дълбоките християнски корени в Паисиевата история. То е предизвикателство и към съвременното българско книгоиздаване. Двата тома (критическото и фототипното) са реализирани от издателство „Изток-Запад”, като то е предоставило безвъзмездно на братството необходимия регистрационен стандартен книжен номер (ISBN), а също така и съдейства за разпространението на книгите.

Предпечатната подготовка и отпечатването е извършено в печатница „Демакс”. Пловдивската и Бургаската общини са подкрепили финансово изданието, за което братството специално им благодари. От твърдите корици в меко зелено, навяващо асоциации с вечнозелените кипариси на Света гора, през хартията и професионалния подход при използването на различни шрифтове, всичко в изданието е на висота.

От тази гледна точка неговата цена  в никакъв случай не покрива безценен характер на книгите, още по-малко всеотдайния труд на учени и монаси. Това особено важи за онези българи и християни, които високо оценяват духовния пламък, запален от светогореца Паисий Хилендарски преди 250 години в Зографската света обител, където бащата на българската история завършва своя епохален труд.

Паисий Хилендарски, „История Славянобългарска”, критическо издание с превод и коментар, издава Зографска света обител, Света гора, Атон, 2012 г., 413 страници.

Преподобни Паисий Хилендарски, „История славянобългарска”, Факсимилно издание на Зографската чернова от 1762 г., издава Зографска света обител, Света гора, Атон, 2012 г., 142 страници.