|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Психологията на комунизма или българския принос за опознаването на комунистическия манталитет ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 12 Май 2013 13:53

alt
През 1985 г. във ФРГ излиза книга, която ще се превърне в един от най-ценните научни трудове в опознаването на същността на комунистическия елит. Книгата, издадена на немски език, носи заглавието „Психология на комунизма”, но неин автор е българин – философът Асен Игнатов (1935-2003), принуден да се превърне в политически емигрант, след като в края на 60-те години срещу него е произнесена идеологическа присъда от режима в София и академичната му дейност е изолирана.

Неотдавна Нов български университет преиздаде на български език (през 1991 г. е първото й издание у нас в ограничен и отдавна изчерпан тираж) превърналия се в класика труд на Асен Игнатов, който тази неделя ви представям в електронната библиотека на desebg.com.


Кой е авторът на изследването на комунистическия манталитет

Асен Игнатов е роден през 1935 г. в Шумен. Там завършва гимназия, а след това философия в СУ „Св. Климент Охридски”. Съученик и състудент е с Желю Желев. След дипломирането в университета е асистент по формална логика. По времето на Световния младежки фестивал в София през август 1968 г., още преди войските на Варшавския договор да нахлуят в Чехословакия, за да смачкат Пражката пролет, Асен Игнатов участва в общополитическите дискусии, които се провеждат в Софийския университет. Прави впечатление с ерудицията и интелектуалната си мощ.

През 1968 г. издава книгата „Тъга и порив по епохата” със свои есета, която предизвиква крайно негативна реакция на комунистическия режим. Ученият е обвинен в „ревизионизъм” и подлагане на съмнение на идеологията на комунизма. По стар изпитан метод във в. „Работническо дело” излиза унищожителна статия „Класово-партийният подход не е сезонна дреха”, с която вижданията на Асен Игнатов са разгромени. В статията за неговата книга е заключено: „Това е демонстративно отстъпление от класовия, марксистко-ленинския подход при оценката на обществените явления. Той не е мантия, която да се съблича или облича според сезона, а средство за оценяване на обществените явления и в този смисъл той е задължителен.” Игнатов е  уволнен от университета, а книгата му е забранена. Поставен в изолация и пълна възбрана да преподава и публикува. Успява да емигрира през 1972 г., използвайки пускането му на научна конференция в Брюксел.

altНа Запад започва работа като научен сътрудник в най-старото белгийско висше учебно заведение – Католическия университет в Лувен. Впоследствие се установява във ФРГ. През 1979 г. защитава докторат на тема „Хайдегер и философската антропология”. Работи като редактор в българския отдел на радио „Дойче Веле” и научен сътрудник във Федералния институт за източноевропейски и международни изследвания.

Автор е на над 150 публикации и 9 книги, повечето от които са на немски език. Доктор хонорис кауза на СУ „Св. Климент Охридски” (1997).


Погрешната представа за Източния блок – непознаването на комунистическото мислене

„Това, което най-много пречи на западните политици, наблюдатели и „съветолози” да преценят правилно комунистическото поведение, е тяхната неспособност да разберат неговите мотиви, да схванат механизма на комунистическото мислене”, посочва Асен Игнатов в епохалното си изследване. Той отбелязва, че следвайки западния модел на поведение за разбирането на комунистическия модел, западните изследователи допускат основна грешка да рационализират мотивите и стимулите на господстващия елит от Източния блок. В голяма част от решенията на комунистическата ръководна прослойка обаче съществува много по-силно изразена ирационалност. Авторът се аргументира с редица примери, които на Запад са приети като загадки.


Идеята за книгата

В предговора към първото българско издание самият автор посочва, че генезисът на творбата му и нейната предистория са свързани с България. „Идеята за нея се роди в съзнанието ми малко след окупацията на Чехословакия, когато в България всички буквално се задъхвахме в оскъдния, застоял, спарен въздух под тоталитарния похлупак, когато отникъде не идваше просветление, когато на хоризонта не проблясваше и най-слабата искрица надежда, в една „ера”, която наистина намираше адекватната си персонификация в дебелашките и самодоволни фигури на Брежев и софийския му наместник”, пише Игнатов. По думите му животът в България е поставил отпечатък върху изследването му.


Комплексът за малоценност на комунистите

Тук ще си позволя да акцентирам само върху една от амбивалентностите на комунистическото съзнание, които Асен Игнатов подробно изследва, развива и аргументира в труда си. Става въпрос за комплекса за малоценност на комунистите. Той е проследен в отношението към буржоазията. Авторът посочва, че на повърхността е омразата, вкоренена подсъзнателно в комунистическата личност. Но същевременно тази омраза е свързана по амбивалентен начин с един скрит респект, с една склонност към подражание и дори с една перверзна любов.

„Анализът на главната амбивалентност на комунистическото съзнание ще ни отведе по-нататък към твърдението, че в основата на комунистическата омраза към буржоазията стои едно потайно и неосъзнато (или по-скоро полуосъзнато) желание сам да станеш буржоа, едно „влечение към обуржоазяване”, посочва Игнатов.

„Днес (средата на 80-те години, б. р.) висшият комунистически слой се характеризира с фрапираща двусмисленост на начина на живот. Влизащите в този слой проповядват против „буржоазната” разпуснатост, а в същото време при посещенията си в чужбина се отправят най-напред с трескаво любопитство към Плас Пигал и Сохо, за „да видят какво е това”. Те тръбят против западното влияние и „идеологическа диверсия”, но собствените им деца следват предимно на Запад, а не както преди – в Русия”, допълва авторът.


Трудното скъсване с комунизма

През 1991 г. в началото на промените в разпадналия се Източен блок философът прогнозира трудността при смяната на комунизма, което намира потвърждение днес в посткомунистическата действителност на България. „Навсякъде – и в другите, отишли по-напред страни от бившия Източен блок – освобождаването от комунизма протича мъчително, но особено мъчително протича то в душевната сфера – пише Асен Игнатов. – Тоталитаризмът се различава от традиционните диктатури и по това, че той посяга и върху човешката субективност, върху съкровените дълбини на вътрешното „аз” и се опитва „планомерно” да проникне в тях и да ги моделира. В това отношение съзнанието на бившите поданици на реалния социализъм е много по-отровено, отколкото обикновено се мисли, пораженията върху него са много по-големи, отколкото се предполага”. Достатъчно е да се огледаме около себе си и да видим колко верни са думите на философа.

 

Асен Игнатов, „Психология на комунизма”, изд. Нов български университет, 2013 г., 272 страници.

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов