Чували ли сте за Ботуш Каишев? Да, да, за партизанския генерал Ботуш Каишев? Ако отговорът ви е „да”, означава, че сте от поколението българи, които тайно са слушали фейлетоните за този „герой” на българския комунизъм, разказвани години наред от Велко Верин по „вражеската” радиостанция „Свободна Европа”.

Ако отговорът е „не”, тогава слушайте. Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com имам удоволствието да ви представя историята на Ботуш Каишев и неговият създател.

Той се появява в ефира на „Свободна Европа” през 1966 г. и разказите за „геройствата” му получават възторга и усмивките на свободолюбивите българи, които тайно слушат заглушаваната радиостанция чак до 1989 г., когато Берлинската стена вече е паднала, а след нея и комунизма. Фейлетоните за Ботуш Каишев обаче не са посрещани в тогавашната Народна република България само със смях, защото върхушката на БКП начело с Тодор Живков най-мрази някой да й се надсмива. И тя се разпорежда на репресивната си маша Държавна сигурност да разбере кой я осмива от ефира на „Свободна Европа”.

Радиото обявява, че фейлетоните са на Велко Верин. Велко Верин ли, ще попитат по-младите? Кой е той? Същото се е питала дълго време и Държавна сигурност. Неотдавна, проучвайки един от фондовете на архива на ДС, попаднах на изненадващ факт: от един строго секретен документ се оказа, че дълго време, към средата на 70-те години ДС не е знаела кой се крие зад псевдонимите Борис Босилков и Велко Верин. За да се разреши тази загадка е поставена отговорна задача на Първо главно управление на ДС.

След промените вече знаем, че псевдонимът Борис Босилков е използван от публициста Христо Огнянов, а Велко Верин е псевдонимът на писателя Димитър Инкьов.

Та именно Димитър Инкьов, писател, напуснал на 33 години комунистическия режим в България през 1965 г., е човекът опъвал години наред нервите на другарите комунисти. Днес подобна стъпка не би предизвикала вниманието на по-младите хора, но за годините на комунизма тя е могла да коства главата на автора и да донесе затвор за онзи, който си е позволил тайно да слуша го по „Свободна Европа” и да разказва чутото след това.

Ето какво казва самият Димитър Инкьов в предговора на книгата:

„Ще трябва време, докато България стане демократична в душата си. Демокрацията означава промяна в психиката на хората. Означава всеки да си върши работата и се държи отговорно и честно към другите хора.

Фейлетоните, които ще прочетете по-нататък, са писани в периода 1966-1989 г. Те бяха предавани по радио „Свободна Европа”. За преразказването им се присъждаше затвор. Някои, които са излежавали такива присъди, са още живи. На тях посвещавам книгата.”

А ето и част от родословното дърво на Ботуш Кашев, описано от автора му Димитър Инкьов:

„Откъде идва името Ботуш Каишев и не е ли прекалено странно?
Не е!

В края на 50-те години писателя Цанко Живков публикува в тогавашния вестник „Литературен фронт” имена на деца от гражданските регистри от пернишките и трънските села. Момичета: Проститутка, Гардеробка, Килимка, Манивелка и така нататък. И момчета: Автомобил, Аероплан, Камион, Манивел и така нататък.

Мечтае граовецът за автомобил или аероплан и кръщава така сина си. Мечтае за гардероб и кръщава така дъщеря си. А Проститутка му звучи модерно и западно, по парижки.

Кака бащата на Ботуш Каишев, старият комунист Каиш Каишев, стигнал до името Ботуш?
По идеологически причини.

Преди Ботуш той имал още двама сина, Иван и Петко, които като деца ходили боси. Перспективата пред новородения била също да ходи през лятото бос. Тогава старият Каиш решил да го кръсти Ботуш. Защото му изглеждало, че ботушите са най-благородния вид обувки. И защото бил уверен, че дойде ли на власт, няма да има боси, всички ще ходят с ботуши. Сталин ходил с ботуши, Ворошилов ходил с ботуши, Будьони ходил с ботуши.
Името Ботуш било за него политическа демонстрация, символ на убежденията му.
Добре, но попът се опънал:
– Няма такъв светец! Свети Ботуш не ми е известен!
На което стария Каиш отговорил:
– А Свети Каиш има ли? Има ли?
– Този грях е взел на душата си старият поп. Кръстил те е на дядо ти!
– Тогава и ти ще кръстиш детето Ботуш. Иначе ще те обръсна! Ще те обръсна без да ми мигне окото!
Извадил ножицата и хванал попа за брадата.
– Чакай! – извикал попът, разбрал, че старият Каиш не се шегува. Така малкият получил името Ботуш, което е къде-къде по-добро от Манивел.”

Имах честта лично да познавам Димитър Инкьов и да разговаряме за българските „вражески” емигранти, които ДС е следяла, преследвала, а някои и убивала. Срещу самия Инкьов е правен опит да бъде отвлечен, като бъде примамен от свой познат в Австрия и оттам да бъде прехвърлен през Унгария в НРБ. Димитър Инкьов не се поколеба да нарече своя колега Георги Марков „тежката артилерия” на радио „Свободна Европа”, интервю, което публикувах в книгата „Убийте Скитник” – българската и британската държавна политика по случая Георги Марков (2005). За съжаление на следващата година Димитър Инкьов си замина от този свят преждевременно.

Той обаче остави историите за Ботуш Каишев и за режима на БКП, който беше определил като милиционер-социализъм. Не са много хора, които знаят, че в Германия Димитър Инкьов е известен като един от най-големите съвременни детски писатели, автор на десетки книги, преведени по целия свят. В България хората, живели при комунизма хора и слушали „Свободна Европа”, го разпознават като Велко Верин.

Книгата „Ботуш Каишев и другите” съдържа не само историите за партизанския генерал, но и други фейлетони, групирани в няколко раздела. В предговора пък Димитър Инкьов е оставил ценни редове за работата в българската секция на радио „Свободна Европа”. Ако не сте попадали на книгата, потърсете я. Препоръчвам ви я.

Димитър Инкьов, „Ботуш Каишев и другите”, изд. „5 звезди”, 2003 г., 328 страници.