Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
Гари Каспаров: За Русия след Путин има два пътя - да се покае пред Запада или да се превърне в китайска провинция |
![]() |
![]() |
ПАМЕТ - Интервю |
Написано от Виктор Шлинчак, kasparov.ru |
Неделя, 09 Април 2023 19:43 |
Сайтът desebg.com препечатва от Faktor.bg интервю на Виктор Шлинчак, блогър и ръководител на украинския сайт Главком с Гари Каспаров, един от най-изявените критици на режима на Путин в Русия и сочен за най-силният световен шампион по шахмат. Каспаров напуска Русия през 2013 г. поради опасността от репресии. Живее в Ню Йорк, но дори и в изгнание продължава да е един от най-проницателните анализатори на ходовете на Путин и много преди руският диктатор да нападне Украйна Каспаров предупреждаваше, че той ще направи това. В новото си интервю той посочва, че „Крим е сакралния путински мит - няма го кримския мит, няма Путин“ и прогнозира, събитията, които ще последват, след като Русия загуби войната в Украйна.
Как ще коментирате това, че Алексей Навални фактически призна своята грешка по отношение на Крим? Или това е просто следствие от политическата конюнктура? - Навални е политик, той просто призна, че животът се е променил. Исторически днес вече е невъзможно да си руски опозиционер в условията, когато почти всички са в емиграция, а ти си в затвора и отказваш да признаеш международните реалности, сред които е суверенитета на Украйна в границите от 1991 година. Трябва да се случи отказ от имперската традиция. Навални започна да говори в писмата от затвора, че е готов да разгледа въпроса за отказ от имперската традиция. За разлика от Ходорковски и мен, ние ясно казваме, че преходът от империя към национална държава е единственият шанс да съхраним страната в някакъв формат.
- Елцин не говореше за държавен суверенитет. Той говореше за даване на права вътре в Русия. Не трябва да забравяме, че Елцин все пак не е искал разпад на Руската империя в границите на Руската федерация. По принцип, през 1991 година процесът на разпад на империята можеше да получи необратим характер. За съжаление това не се случи: войната в Чечня, Татарстан, който през 1992 година реално беше готов да напусне Русия – всичко това доведе до запазването на империята. В разсъжденията на Ходорковски има логика, когато казва, че тотален разпад на Русия може да доведе до появата на множество недемократични държави, като някои от тях ще имат ядрено оръжие. Това е лоша прогноза и аз я приемам. Аз изхождам от това, че ако запазването на Русия в сегашните и граници е нещо желателно, но невъзможно, то просто трябва да се търси форма на компромис. Аз нямам никакви проблеми, ако Татарстан, Башкортостан, Чечня и други територии напуснат Русия. Трябва да се случи преформатиране на имперската държава във федерация, парламентарна република. Това е доста труден процес и няма гаранции, че ще се реализира. Но няма друг изход. Всичко останало е да плуваме по течението и да допуснем процеса тотално да излезе от контрол. И да помогнем на тези страхове на елитите на Запад, че победата на Украйна може да доведе до негативни последствия. Колкото по-малко страхове има, че разпадът на Русия ще приеме необратим характер, толкова по-бързо Украйна ще получава оръжието, което и е необходимо.
- Когато пиша за американска аудитория обяснявам, че при победа на Украйна няма да се случи нищо лошо: няма да има 34 държави с ядрени оръжия и мнозинството от тях няма да носят явно недемократичен характер. Трябва да бъдат победени и страховете на американците, че голяма част от тези територии ще попаднат под протектората на Китай.
- Ами трябва да кажем, че за това има основания. Но смятам, че става дума за вътрешно снобско чувство. Само Борис Немцов се различаваше от тях. И забележете, той беше убит точно защото руската власт го смяташе за заплаха. Режимът винаги е доста прецизен, когато дели опозицията, те много ясно разбират откъде идва заплахата. Но те, всъщност, започнаха да се примиряват с това, че цялото това „имперство“ остана в миналото и вече е смешно да си говорим за „московскоцентричен снобизъм“, когато Украйна се превърна в лидер на свободния свят, а Зеленски е кумир на всички здравомислещи хора.
- Аз мога да кажа със сигурност какво не трябва да се прави. В най-близка перспектива няма да има никакви избори, защото избори се провеждат в страна, в която има набор от договорени правила, договор за функционирането на демократични институции. Всичко това изисква време. Смяната на властта по мирен път е много важен момент.
- Рано или късно това ще се случи. В Украйна се случи през 1994 година. И това е принципната разлика между Украйна и Русия. Кравчук загуби изборите и си тръгна. А Елцин през същата година, с много съмнителни шансове да бъде преизбран (рейтинг — 3%), започна войната в Чечня. А сега за бъдещето. Убеден съм, че украинските войски няма да достигнат отново границите от 1991 година с вълшебна пръчица. Колкото повече приближават украинските войски Севастопол, толкова повече ще се променя общественото мнение в Русия. Защо? Защото Крим е сакралния путински мит. Няма го кримския мит, няма Путин. А всяка диктатура се базира върху митове. Крим е основата на путинската митология след 2014 година. Затова напредването на ВСУ на изток ще създаде друга политическа ситуация в Русия.
- В Русия ще се върнат част от разбитите руски войски плюс голямо количество бежанци. Няколкостотин хиляди въоръжени, озлобени мъже.
- Аз мисля, че Си разглежда Русия като източник на китайската експанзия. В неговите представи идеалният вариант е безкрайна война, която изтощава Русия, Украйна и западния свят и създава колосални благоприятни предпоставки за китайската експанзия.
- Значи, войната ще продължава докато Путин е на власт. Сигурен съм в това. Независимо от всичко, той ще продължи да воюва до последния патрон, защото неговата власт – това е войната. Той премина вече всички граници, вече няма възможност за прекратяване на войната, освен ако той не спечели съкрушителна победа. Сега единственото, което може да спре войната е неговото поражение. Колкото снаряда му даде Си, толкова ще продължава войната. Освен това, войната изтощава Русия и в човешко измерение. На украинския фронт воюват в мнозинството си, не жители на големите градове, а жители на дълбоката провинция. На първо място от Далечния изток, Източен Сибир. Там отдавна има дисбаланс мъже-жени, а сега рязко се увеличава, което дава на Китай невероятни възможности за експанзия, просто бавно поглъщане на тези огромни провинции. На Си му е нужен голям политически успех. От една страна главната цел на Китай е Тайван, но той е въоръжен да зъби, а американските самолетоносачи може да се включат във войната. Докато на север има територии, които вече пустеят и можеш „да си вземеш“ всичко, което пожелаеш. Затова беше съвършено очевидно, че той дойде в Москва, както се шегуват в социалните мрежи: при наместника на Северните китайски провинции Путин“. Да не забравяме, че Китай има претенция за милион и половина квадратни километра от територията на Русия. Неотдавна такава карта беше публикувана на официални китайски сайтове, на нея тези територии носят китайски имена, включително и Владивосток. Но при победа на Украйна руското общество ще изпадне в тотален шок. И ще имат следния избор: или да допълзят на колене в Европа, да се молят да се върнат, след като платят репарации и предадат военнопрестъпниците, след като се покаят или да станат китайска провинция. А на мен ми се струва, че мнозинството от руското население все пак не иска да е в Азия. Не мисля, че ментално са готови да „легнат“ на Китай. Затова изборът между китайска провинция, китайска бензиностанция и опит за връщане в Европа ще даде шанс на тези, които могат да гарантират сваляне на санкциите.
- Да, и проблемът с масовото отсъствие на протести е свързан с това, че в Москва и Петербург броят на загиналите е минимален, воюващите в Украйна са основно хора от дълбоката провинция, от бедните райони.
- Просто засега те се надяват, че войната за тях лично може да завърши благоприятно. В момента можем да сравним съзнанието на руснаците с германците през 1944 година. 11 години гьобелсова пропаганда създава в обществото такъв фон, който просто помътнява съзнанието на хората и те воюват до май 45-та, дори когато е съвършено очевидно, че войната у изгубена В Русия пропагандата работи 22 години, и не гьобелсова, а значително по-ефективна пропаганда.
- После идва въпросът колко далече е готов да стигне Западът в съхраняването на санкциите. Свалянето на санкциите е въпросът за политическата власт. Санкциите са златното ключе на Запада. Той ще даде шанс на Русия да формира нов политически елит, още повече сега възниква интересна ситуация. Най-вероятно борят на тези, които напуснаха Русия е много над милион. Това е потенциалният резервоар, който би могъл да замени путинския корумпиран елит. Трябва да заявят три неща: „Войната е престъпна, властта е нелегитимна, Крим е украински“ и да получат право на интеграция в свободния свят.
- За да се върне в цивилизования свят Русия трябва да премине през това. Това е символично, но е част от процеса на връщане в цивилизования свят. Ясно е, че на първо място вината е на Путин, пропагандистите му, неговите началници. Но има понятие „колективна отговорност“. То се различава от индивидуалната вина. Моята лична история на борба с Путин продълава вече 20 години. Но, като всеки друг гражданин на Русия, аз нося част от отговорността за това, че не успяхме да предотвратим пропадането на Русия в този кошмар. И ние самите допуснахме днес под знамето на Русия (от което ние искаме да се откажем) да се извършват ужасяващи престъпления. Превод: Faktor.bg
|