Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
Чешкият дисидент Томаш Шила: Изборът на демокрацията пред комунистическия режим не подлежи на дебат |
![]() |
![]() |
ПАМЕТ - Интервю |
Написано от Христо Христов |
Петък, 29 Декември 2017 18:50 |
Томаш Шила е музикант и чешки дисидент по време на комунистическия режим в Чехословакия. Роден е 1958 г. в Прага. Свири на виолончело, а впоследствие е част от музикалния ъндърграунд, който не следва официалната партийна политика. Четири години свири в групата Plastic People of the Universe, която през втората половина на 70-те години попада под ударите на режима в Прага. Неотдавна Томаш Шила бе гост в България и участва в дискусия, посветена на Вацлав Хавел и есето му „Властта на безвластните”, организирана от Софийски дискусионен форум. Г-н Шила бе любезен да отговори на въпроси на журналиста Христо Христов. Интервюто за desebg.com е взето със съдействието Мартин Младенов, съосновател на Софийски дискусионен форум.
– Тогава аз още не свирих в групата, но членовете ѝ бяха мои приятели. Те бяха арестувани и срещу тях започва съдебен процес, с който режимът планираше да ликвидира ъндърграуда в Чехословакия. Но тогава се вдигна голяма вълна от солидарност. Тя беше организирана именно от Вацлав Хавел. Включиха се много интелектуалци, както от Чешката република, така и от чужбина. Парадоксално, но съдебният процес не постигна очаквания ефект, а се получи обратното. Онези хора в обществото, които не бяха чули за групата, разбраха за нея и за натиска на режима срещу нея. Подобен ефект се получи и със свързаното с властта официално предаване „Атентат срещу културата” по държавната телевизия, което се стремеше да очерня творците на независимата музикална сцена. Получи се обаче грандиозен обрат – младите хора подкрепиха музикантите, което режимът не беше предвидил.
– Подобно отношение на която и да е власт никой не може да го оправдае. Групата Plastic People of the Universe не беше политическа. Но режимът направи от нея политически случай с опита да я забрани. Режимът не може да понесе, че групата събира много последователи без да има реклама за своите изяви. Тогава режимът започна да се страхува за влиянието на групата върху младите хора.
В архивите на българската Държавна сигурност – репресивният апарат на българския режим – подобно отклонение на представители на творческите среди се е определяло като идеологическа диверсия. Особено силно това се отнася за музиката, за която комунистическият режим е смятал, че е проводник на западно влияние, нещо което се е опитвал да не допуска. Така ли е било и в Чехословакия? – Точно така беше представяно. Но ефектът беше обратен.
– Изобщо никой не очаква такава мощна подкрепа. Тогава Вацлав Хавел се запозна отблизо с културните среди на ъндърграунда – това бяха свободни хора, които искаха да творят както те желаят и както им харесва. Той не само ги защити, но им предоставяше своя дом да репетират и записват своето творчество.
– Случилото се с групата Plastic People of the Universe беше един импулс за написването на Харта 77. Освен Хавел съществена роля изигра и проф. Ян Паточка.
– Положението е сходно, като в България, но има млади хора, които се интересуват от това минало. Не мога да кажа, че цялото общество е забравило за комунизма. Хората, които тогава са се жертвали, също не са забравени.
– Това не подлежи на дебат. Разбира се, че сега при демокрацията. |