|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Отец Паоло Кортези: Мъчениците при атеистичния режим трябва да са пример за българите ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Интервю
Написано от Христо Христов   
Неделя, 22 Ноември 2015 15:47

alt

Паоло Кортези, католическият свещеник пасионист, който преди няколко години дойде от Италия, за да служи в гр. Белене, вече е добре известен на българската общественост. Инициатор на създаването на Мемориал на жертвите на комунизма на мястото на лагера „Белене”, организатор на поклоннически групи от чужбина на мястото на бившия концентрационен лагер, създател на страница във „Фейсбук” на ТВО „Белене”, издател на списание, съавтор на изложба за концлагера, организатор на дискусия „Свидетели на вярата през комунистическия режим” са само част от неговите инициативи.

Сайтът desebg.com публикува интервю с него на журналиста Христо Христов, а поводът е поставянето в различни градове на България на пиесата „Като агнета сред вълци”, посветена на страданието и мъченичеството на католическите духовници епископ Евгений Босилков и свещениците Камен Вичев, Павел Джижов и Йосафат Шишков, убити през 1952 г. по време на комунистическия режим. Отец Кортези е режисьор на пиесата, а тя се играе то младежи от гр. Белене. В петък (20 ноември 2015 г.) беше нейната премиера в София.


Отец Кортези, как решихте да поставите пиеса, посветена на жертви на комунизма в България – убитите от режима католически свещеници, в която да участват младежи от Белене?

– Ние в гр. Белене всяка година поставяме театрални постановки с децата – за Коледа, за Великден. Бяхме направили една кратка пиеса за Евгений Босилков през 2012 г. по повод 60-годишнината от неговото мъченичество. Играхме я само пред беленчани в читалището на гр. Белене и пред жителите на село Бърдарски геран, община Бяла Слатина.

Тази година, след като през месец май, с учениците направихме възстановка за лагера Белене” по произведения на бивши лагеристи по време на годишното поклонение в памет на жертвите на концлагера на остров „Персин”, решихме да развием пиесата за Евгений Босилков и да я показваме не само в Белене, но и в други места на България.

Така през последните няколко месеца с децата преработихме пиесата, разширихме я, репетирахме и около датата на мъченичеството на Евгений Босилков, знаете, че той е убит на 11 ноември 1952 г., започнахме нейното поставяне. Направихме го първо в Русе, сега в София и ни предстои гостуване във Велико Търново (27 ноември 2015 г.). Напролет сигурно ще посетим и други градове. Имаме покани от Пловдив, Стара Загора, Бургас. Сега през зимата обаче е по-трудно и нежелателно да пътуваме с децата, затова ще подновим представянето на постановката напролет.


Каква е възрастта на участниците в пиесата и как ги привлякохте?

– Децата са ученици от 9-ти клас до 12-ти клас – от 14 до 15-годишни са. Някои младежи са по-големи. Всички са млади хора от гр. Белене. Участието им е доброволно, по тяхно собствено желание и със съгласието на родителите им.

Някои от децата са католици, други са православни християни – нямаме и не правим разделение. Темата за мъченичеството на епископ Евгений Босилков и на останалите свещеници по времето на комунизма, ни обединява. Ние в Белене имаме хубаво общество, много от семействата са смесени между католици и православни, но нямаме проблеми. Православните християни уважават живота и делото на блажен Евгений Босилков и неговата саможертва за християнската вяра по време на атеистичния режим. А преди всичко Евгений Босилков е нас съгражданин, знаете, че той е роден в Белене през 1900 г.

 

Какво е посланието, което отравяте с тази ваша поредна инициатива?

– Целта не е да показваме престъпленията на комунизма, това е работа на историците, изследователите, журналистите. Нашият стремеж е да покажем на българското общество достойнството на тези невинни българи като Евгений Босилков, Камен Вичев, Павел Джижов и Йосафат Шишков, които много са обичали Родината си и са страдали за свобода и вярата. Искаме тези българи да се познават от техните сънародници днес и да не бъдат забравяни, а почитани.

Тези мъченици са и пример в морален аспект. Ние днес имаме други проблеми, но в трудни моменти може да живеем с вяра, със смелост с любов, без омраза.


Какви материали използвахте за съставянето на пиесата? В нея са пресъздадени редица биографични моменти от живота на Евгений Босилков, включително и по време на ареста и разследването му от Държавна сигурност.

– Действително в основата на пиесата стоят много архивни материали. Използвали сме едно издание на Държавна агенция „Архиви”, посветено изцяло на Евгений Босилков с много документи за него и за съдебния процес, по който той е осъден на смърт.

Освен това от Комисията по досиетата имаме копие на цялото досие на Евгений Босилков в Държавна сигурност. Става въпрос за десетки томове, около 7-8 хиляди страници. Оттам сме използвали някои разпити и други факти. Може да се каже, че пиесата излиза от архивните документи.


Когато репетирате пиесата или разговаряте с младите хора за нея какво най-много ги впечатлява?

– Децата преди всичко са впечатлени от това колко интелигентен и умен е бил Евгений Босилков. Той е владеел свободно 13 езика, бил е полиглот. След това на децата прави впечатление факта, че Босилков и останалите трима мъченици Камен Вичев, Павел Джижов и Йосафат Шишков са отделяли особено внимание върху работата с младежите. Тогава времената са били трудни за църквата. Обикновено повече внимание се е отделяло на грижата за възрастните, по-старите хора. При Евгений Босилков и другите свещеници е обратното. Те са обръщали внимание на младежите и са го правили чрез спорта – волейбол, футбол, ски, както и чрез културата – книги, танци, музика.

 

Да, направи ми впечатление, че в пиесата се отбелязват тези подробности, например, че той е основал отбор по волейбол за младежи.

– Това е точно така. В пиесата няма измислени неща. Всичко е основано на факти от архивите. Босилков не само е създал отбор по волейбол, но и клуб на велосипедистите, ловна дружинка. Запазени са дори някои членски карти от онова време. Той е изключителна фигура, отворен към всички новости на времето, което е привличало младежите и няма как тези неща да не впечатляват младите хора от театралната ни трупа.

И това е обяснимо, защото общата представа за свещениците е, че те се грижат само за молитвите и църквата и т.н., а при Босилков и останалите е напълно различно. Те са пионери в много области. Как ви звучи фактът, че пред 1930 г. те са организирали кино в с. Бърдарски геран, Врачанско? Сега там няма такова нещо, а те са го направили преди 85 години! Те са били много модерни и отворени, с което също могат да бъдат добър пример за младите хора днес.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов