В понеделник, 5 октомври 2015 г., в Столична библиотека политическият затворник по времето на комунизма и емигрант Петър Бояджиев представи книгата си „Истината против лъжата” (изд. „Изток-Запад”).

В нея той разказва за Майските събития от 1989 г. в НРБ, когато мюсюлманите се вдигат на мирни протести срещу „възродителния процес”. Той опровергава твърденията, че организатор на тези събития е Ахмед Доган, който по това време излежава присъда в затвора, след като до 1985 г. е активен агент на Държавна сигурност.

Петър Бояджиев е роден през 1947 г. в Нови пазар, област Шумен. През 1966 г. участва в студентска група, която нелегално разпространява позиви с искания за излизане на България от съветския блок и ориентиране към Европа. Държавна сигурност разкрива авторите на позива, сред които и е Бояджиев, и ги арестува през август 1968 г., дни преди съветските войски да нахлуят в Чехословакия, за да смачкат Пражката пролет.

Бояджиев е осъден на 12 години строг тъмничен затвор, от които излежава 10 години в Старозагорския затвор. Излиза на свобода през 1978 г. През 1981 г. напуска нелегално НРБ, след като е измъкнат от своя приятел и съпроцесник Алфред Фосколо и приятеля им Антон Машев, като е скрит в тайник на автомобил.

Установява се във Франция (Марсилия, а впоследствие в Тулон), където заедно с Фосколо (виж документален филм за Фосколо - ТУК) създават фондация „Диалог” за поддържане на българската съпротива срещу комунизма. Оказват помощ на Независимото дружество за защита правата на човека на Илия Минев, на репресирани от комунистическия режим дисиденти и български турци, насочват френски журналисти към събитията в НРБ, като по този начин на Запад е давена гласност на случващото се там.

Връща се в България през 1991 г. След свалянето на правителството на Филип Димитров (СДС) през декември 1992 г. той изненадващо приема да бъде номиниран от БСП като министър-председател за съставяне на нов кабинет с мандата на социалистите. До това не се стига, тъй като Бояджиев има двойно гражданство (френско и българско) и кандидатурата му не отговаря на конституционните изисквания.

През последните години заедно с Фосколо активно участва в инициативите на тяхното сдружение „Българска европамет”, чиято цел е да съхрани паметта към жертвите на комунистическия режим. Сайтът desebg.com публикува блиц интервю с Петър Бояджиев, в което той отговаря на въпросите на журналиста Христо Христов.

Г-н Бояджиев, според вас в България беше ли извършена истинска декомунизация след рухването на комунистическата система през 1989 г.?

– В България никога не е извършвана елементарна декомунизация. Причината за това е, че тук няма политическа партия, в която това искане да доминира.

При Филип Димитров в СДС беше пълно с агенти. Въпреки това той се опита да направи няколко неща. Неговият кабинет е единственият, който поиска и СДС гласува лустрация в ръководствата на банките през 1992 г. Знаете, че тази лустрация много бързо беше отменена от Конституционния съд, в който също имаше агенти. Тогава, при управлението на Филип Димитров, не успяха да направят необходимите стъпки за извършване на декомунизация.

После, през 1997 г., дойде правителството на Иван Костов. То нямаше никакво желание да извърши декомунизация.

Защо?

– Защо ли? Това е дълга тема. Аз съм пряк свидетел на някои от събития. Правителството на Костов дойде след преговори. Въпреки участието и ролята на протестиращото тогава общество срещу БСП, имаше и преговори под масата. Тогава се издигнаха в култ двама души от БСП – Николай Добрев, Бог да го прости и Георги Първанов – като национални герои, които са спасили България, което не е вярно.

Правителството на Иван Костов просто нямаше желание и политическа воля да извърши декомунизация. Костов имаше ангажимент да извърши определена приватизация и това стана. Дали добра или лоша приватизация, нека всеки сам да оценява. Но за декомунизация нямаше никакво желание. Това трябва да е ясно.

След това кой да извърши декомунизацията? През 2009 г. дойде правителството на ГЕРБ. Бойко Борисов казваше, че неговият дядо е убит след 9 септември 1944 г. Е, рекох си, ето един човек, който поне да защити честта на дядо си. Обаче за съжаление това не се случи.

Така че в България не е извършена декомунизация. Напротив, извършва се реабилитация на комунизма. След тези 25 години, в момента, бившите комунисти, които извършиха преврата на 10 ноември 1989 г., имат най-голямата власт.

Това че в правителството сега има млади министри не е такова значение. Защото във втория и третия ешалон на властта има хора, които мразят и мен и теб (към журналиста Христо Христов, бел. ред.), това трябва да ти е ясно.

Те са такива. Те виждат в твое лице, в мое лице заплаха, че ще излезе истината. Но поради международната обстановка и това, че сме в Европейския съюз, комунистическата номенклатура няма възможност да ни вкарат в затвор или в лагери. При други обстоятелства и при възможност със сигурност щеше да го направи.

Според вас коя е най-голямата лъжа за комунизма?

– За комунизма най-голямата лъжа е, че не сме могли да боядисаме това, което е създал Тодор Живков. Това е най-голямата лъжа! Тодор Живков не е създал нищо, защото ако беше създал нещо, то така лесно нямаше да се търкулне. Ако беше нещо трайно [комунизмът] – нямаше да се събори.

Когато си обвързал икономиката си 70% със съветската империя и когато тя рухне и нямаш пазар, ти си катастрофирал.

А коя е най-голямата лъжа за българския преход?

– Най-голяма лъжа е, че България е станала демокрация. Той президентът [Росен Плевнелиев] го каза, не аз. Тук има фасадна демокрация. Илюзия е да казваме, че като има избори има демокрация. И дума не може да става! Изборите не са фактор. Фактор за демокрацията е да има правова държава. Когато има правова държава, има и демокрация. Сега положение у нас е такова, че и тази Конституция от 1991 г., която е толкова критикувана, се нарушава всекидневно.