|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Георги Господинов: „Задочни репортажи” са най-добрият документ за комунистическата система в България ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Интервю
Написано от Христо Христов   
Петък, 01 Март 2013 11:18

alt
Ако беше жив днес писателят Георги Марков, убит през 1978 г. в Лондон от комунистическия режим, щеше да навърши 84 години. Този път обаче няма да говорим за неговото ликвидиране от комунистическата власт начело с Тодор Живков, а за неговото творчество.

По този повод сайтът desebg.com ви предлага интервю с един от най-четените и превеждани съвременни български писатели Георги Господинов.  

Роден на 1 март 1929 г. в Княжево Георги Марков се утвърждава като един от най-талантливите автори през 60-те години на XX век. Автор е на романа „Покривът” (1959), „Мъже” (1962), сборниците разкази и новели „Портретът на моя двойник“ (1966) и „Жените на Варшава“ (1968), на редица пиеси, сред които „Да се провреш под дъгата“, която се играе в Народния театър „Иван Вазов” и днес, „Асансьорът“, „Атентат в затворената улица“, „Комунисти“, „Аз бях той“.

Като политически емигрант в чужбина Георги Марков е автор на десетки есета, предавани по радиостанциите „Дойче веле”, Би Би Си и „Свободна Европа”. В периода 1975-1978 г. пише, а „Свободна Европа” излъчва „Задочни репортажи за България” – най-точната и пълна панорама на комунистическата система, наложена от БКП в България след окупирането й от съветската армия през септември 1944 г. Задочни репортажи са издадени за първи път посмъртно в Женева през 1981 г., а през 1990 г. и в родината му в невероятния тираж от 100 000 броя.


Как открихте Георги Марков като творец? Кое беше първото произведение, което прочетохте?

- „Задочни репортажи за България” в първото й издание на български, от 1990 г., с мека, черно-бяла корица. Като повечето от хората на моята възраст, знаехме за него като авторът на тези репортажи, които вечер тайно бащите ни слушат по „Свободна Европа”. През 1990 г. бях на 22 години, студент, филолог, не помня да го е имало в конспекта. Пък и тогава улицата, протестите бяха по-важни за нас. Но тази книга беше част от нашия нов билдунгсроман тогава. Всъщност една от малкото забранени, невъзможни тук книги, които се появиха. Без да е „ръкопис в чекмедже”, тя изигра и тази роля.

Тя, разбира се, е била издадена вече в Швейцария, Англия и Америка. Струва ми се, че репортажите станаха една от най-търсените и четени книги тогава. За много хора Георги Марков остана авторът на Задочните репортажи. Романите и пиесите му някак стояха в сянка. Аз също открих няколко години по-късно „Жените на Варшава”, „Портретът на моя двойник”, „Мъже”, „Покривът”, който тръгна да се публикува в „Български месечник” (имаше такова списание).

 

alt


В следговора към немското издание на „Жените на Варшава” през 2010 г. вие посочвате, че ако се освободим от историческия и социален контекст книгата може да бъде прочетена по нов начин. С какво може да ни изненада?

- Ако нищо не знаем за времето, в което е писан и описва, можем да прочетем „Жените на Варшава” като книга за силата и отровата на историите, които разказваме. Понякога нашите истории могат да дадат смисъл и да прибавят дни към живота ни (виж Шехерезада), а друг път, както е в случая с тази книга, могат да оголят безсмислието и нищетата на един уж пълен живот. Така се случва в тази книга и самоубийството на митичния старец Йорго в края й е показателно. Но разбира се,     още по-пълен ще бъде прочитът, ако четем книгата с малко знание за времето, когато е писана. Защото това е текст и за света, който ни е отказан. За забраненото напускане на границите, в които си затворен. За невъзможните ни жени и Варшави. Да си припомним онова потресаващо есе „Паспортният терор” от Задочните репортажи, което започва с изречението „От всички основни човешки и граждански свободи, които всеки тоталитарен режим погазва, струва ми се, че най-болезнено е отсъствието на свободно пътуване.”

 

Не само „Жените на Варшава”, но и цялото творчество на Георги Марков бе преизданено след промените в България. Някои от книгите му бяха издадени и в чужбина, поставят се негови пиеси, но познат ли е достатъчно добре Георги Марков като творец на българския читател?

- Ще ми се да вярвам, че четящите хора в България знаят книгите му. И все пак днес малко се говори за тях. Защо? От една страна защото упорито го държим единствено в онова време. Човекът със силна биография, един от малцината български писатели, осмелили се да напуснат всичко, после покушението. И дотам спираме. Сега е друго време, онова вече не ни е интересно. Някой все казва, хайде да не говорим за миналото. Другото е, че трудно отваряме блендата си за различните таланти на Георги Марков.

 

alt

Трудно приемаме за който и да е български писател, може би с изключение на Вазов, че може да бъде добър в различни жанрове. Марков е невероятен публицист и анализатор на българското живеене в онази система. Безмилостен и топъл едновременно. Това донякъде сме го оценили. Обаче в сянката остава другото – романите и новелите. За драматургията да не говорим. И трето, вероятно за много негови връстници, хора от гилдията, Георги Марков е травматична, дразнеща съвестта фигура. В такъв случай само забравата помага. А тук сме много добри.

 

Вие не сте безразличен към проблемите, свързани с комунистическото минало и с паметта за него. Какво ни дава за епохата преди падането на Берлинската стена Георги Марков с творчеството си и бихте ли отличили някое негово произведение?

- Разбира се, несериозно е аз да отличавам едно или друго произведение. Според мен въпреки различните жанрове, Марков (пък и повечето писатели) пишат един общ цялостен текст. И най-доброто е да четем заедно неговите репортажи и романи, те се допълват прекрасно. За всички, които искат да прочетат онова време, Задочните репортажи са най-добрият документ. Те дават най-дефицитното знание за периода – всекидневие по време социализъм. Живеене в целия регистър от „мармаладеното щастие” до „чувството за непоносимост”.

 

alt


Как според вас стои въпросът с изучаването на творци от комунистическата епоха в училище? Необходимо ли е това за младото поколение и трябва ли Георги Марков да е сред тези писатели?

- Разбира се, не бива да има табуизирани периоди и автори. Тук за Георги Марков може и трябва да се говори редом с писатели като Радичков, Емилиян Станев, Ивайло Петров,  Васил Попов и много други. В крайна сметка големият писател не се затваря в една „епоха” или система. И трудно може да бъде обяснен изцяло чрез нея. По-скоро той може да обясни „системата”, а не тя него.


ОЩЕ ЗА ГЕОРГИ МАРКОВ:
Писателят Георги Господинов за немското издание на „Жените на Варшава”.
Как бяха написани „Задочни репортажи за България”.
Как бяха издадени „Задочни репортажи за България”.
Завръщането на Георги Марков в България с репортажите.
Как Шесто управление на ДС е чело „Задочни репортажи за България”.

 

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов