|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Иван Гаджев: Илия Минев отвори душата си за преживяното при комунистическия режим ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Интервю
Написано от Христо Христов   
Вторник, 29 Януари 2013 09:47

alt
Сайтът desebg.com ви предлага интервю с българския емигрант д-р Иван Гаджев, автор на книгата "Непримиримият Илия Минев" и човека, издавал зад граница книгите на Петър Семерджиев. Д-р Гаджев е роден е в гр. Неврокоп (днешен гр. Гоце Делчев), през 1937 г. До 1962 г. му е отказвано да следва в българско висше учебно заведение.

Баща му Илия Гаджев, учител в Неврокоп и секретар-касиер на Околийския комитет на ВМРО от 1924-1934 г., е убит без съд и присъда от комунистите на 5 октомври 1944 г. Поради настояването му да се преразгледа случаят с убийството на бащата му отношенията с ръководството на БКП и ДС в гр. Гоце Делчев се влошават. Гаджев е принуден да премине нелегално строго охраняваната българо-гръцка граница през  юли 1968 г., за да си търси политическо убежище.

В САЩ пристига през октомври 1968 г. и се установява за постоянно в гр. Детройт, щата Мичиган. Дипломира се като първия български ветеринарен лекар в Северна Америка. През 1973 г. се оженва за Флоранс Христова, българка, родена в САЩ, с която имат пет деца, на които са дали български имена.

Бил е активен член на българската емигрантска колония в Северна Америка, секретар на ЦК на Македонската патриотична организация (МПО) за Северна Америка, Австралия и Европа, председател на МПО „Татковина“ – Детройт, и сътрудник на Български национален фронт (БНФ) на д-р Иван Дочев.

 През 1976 г. създава и ръководи Македоно-български научен институт „Св. Климент Охридски“ в Детройт. След признаването на Република Македония от България на 16 януари 1992 г. Институтът се преименува като Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“.

През 2001 г. д-р Гаджев построява специална триетажна сграда до родния му дом в центъра на гр. Гоце Делчев и премества от САЩ натрупания огромен архив и библиотека. Автор е на 12 книги. През 2007 г., 2008 г. , 2009 г. и 2010 г. е избран за „Българин на годината в САЩ“ за цялостната му творческа и обществена дейност.

 

Как убедихте Илия Минев да разкаже своята затворническа одисея през 1990 г., когато той пристига в САЩ по ваша покана?

- След като Илия Минев пристигна в Детройт, му дадох няколко дни да отпочине от дългия път, пък и аз бях зает с прегледа и очната операция на неговата съпруга, страдаща от глаукома. След това започнах разговорите си с госта. Стори ми се, че имаше нужда да отвори душата си и да сподели, далеч от България, физическите си и душевни изпитания, през които беше минал.

altИскаше да направи това, докато все още се крепеше – за да не отнесе в гроба преживяното за 33 години в комунистическите лагери и затвори. Впрочем, той не е бил в лагер. Местен е от затвор в затвор, поради ОТКАЗА МУ ДА РАБОТИ ЗА КОМУНИСТИТЕ. Той никога не е скланял да изпълнява трудови норми, за което често е бил наказван със строг режим, престоявал със седмици в единочка – мрачна, тясна, влажна килия…

След многочасовите, дълги разговори с Минев, завръщайки се обратно в България, той наредил на неговите помощници и съмишленици: „Ако се обади Иван Гаджев, за каквото и да е, да не се бавят, а да го изпращат веднага в САЩ”. Първите дисиденти, които ми гостуваха в Детройт – д-р Христо Сватовски, Божидар Статев, Мария Статева, Екатерина Маркова с двете си деца, Едуард Генов, свещеникът Благой Топузлиев – също бяха насърчени от Илия Минев.

Направихме с тях десетки часове магнетофонни записи. Те предадоха донесените по един или друг начин архиви за създаването и началната дейност на Независимото дружество за защита на правата на човека в България. След смъртта на Илия Минев, сътрудници на дружеството от гр. Септември ми донесоха в Гоце Делчев няколко кашона с архивни материали, включително и кожената чанта, с която е пътувал от провинцията до София. Сега в родния му град има площад „Илия Минев”, а срещу тамошната черква е издигнат негов паметник.

 

Години наред вие събирате историята на българската емиграция в Северна Америка. Разкажете за вашия архив. За кои доблестни българи можем да научим от него?

- Той може да се ползва чрез интернет адреса (www.bgemigration.com). Архивът съдържа 60 тона архивни материали, фото- и аудиоархив – телевизионни предавания за института, подробна информация за дейността му, десетки интервюта с мен, списък на дарилите архиви на старите емигранти, разговори с тях с пожелания към българската нация, критики към комунистите по Македонския въпрос.

 

alt

 

Българските правителства до ден днешен не са проявили интерес към дейността на института. Г-н Бойко Борисов неколкократно е идвал в гр. Гоце Делчев, обикаляйки селата да спечели българомохамеданите за ГЕРБ. Минавал е по улицата, на която се намира 3-етажната сграда на института, но никога не е проявил желание да се запознае лично с архива и дейността му. Същото беше отношението и на историка Георги Първанов.

 

alt

 

От друга страна, пратеници на радио и телевизия – Скопие и политици, на три пъти са посещавали института с желание да откупят архива и библиотеката – 40 000 тома специализирани книги за България, Балканския полуостров, войните – водени за Македония, книги, издадени от българската емиграция в Америка. Може да стане така, че всичко това да попадне в сръбски, гръцки или македонски ръце. И тогава ще се налага българските историци, в спор по въпросите на българската емиграция, да отиват в Атина, Белград или Скопие, за да търсят доказателства за истината по все още актуални проблеми, засягащи българската нация!

 

Следите ли развитието на България? Какво е мнението ви по въпроса защо у нас не бе извършена истинска декомунизация?

alt- Причините за това се поместват постоянно във вашия сайт desebg.com – доказателство, че през Народното събрание са минали над 350 агенти на бившата Държавна сигурност, чиито досиета излязоха наяве. Агенти, които са писали законите на България след 10 ноември 1989г.!

Парламент с 40 народни представители – комунисти, бивши членове на БКП, ДКМС и доносници на ДС, които само критикуват правителството на ГЕРБ и всъщност възпрепятстват стремежа му нашата родина да намери достойно място сред останалите европейски страни.

Предложенията на депутата от СДС Лъчезар Тошев за истинска декомунизация не успяха да попречат за спадане броя на българите под 7 милиона. Очакването е, че скоро всеки 5-ти наш сънародник ще бъде без български корен и произход. Пенсията на българските земеделци си остана 150 лв. месечно, а заплатите на висшите държавни служители са няколко хиляди. Пенсията на ген. Семерджиев е все още над 3000 лв., а моята майка след 10 ноември 1989 г. получаваше 72 лв. Въпреки това тя достигна 100-годишна възраст, защото бе подкрепяна от сина си емигрант.

 

Как един човек като вас гледа на отварянето на архивите на бившата Държавна сигурност, на огласяване на агентите й и научаване на истината за комунистическия режим?

- Най-добър отговор на този въпрос даде депутатът Лъчезар Тошев. Аз само ще напомня, че през февруари 2013 г. демокрацията в България ще допусне БЪЛГАРСКИ РАЗКРИТИ АГЕНТИ НА ДС И КГБ ДА ГЛАСУВАТ БЪЛГАРСКИ ПАТРИАРХ ДА СТАНЕ ДОБРОВОЛНО ПРИЕЛ ПОЗИЦИЯТА НА ЗАЩИТНИК НА КОМУНИЗМА И ТАКЪВ ДА УПРАВЛЯВА БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА.

Това ще затвори още по-здраво храмовите двери за сънародниците. По-практичните ще продължат да заминават на Запад със семействата си, без никакви планове някога да се върнат обратно в „ДЕКОМУНИЗИРАНАТА” ГЕОГРАФСКА ТЕРИТОРИЯ БЪЛГАРИЯ.

Хубаво е да се преустройва, разширява и подобрява инфраструктурата на страната, но за кого? Бавното, но сигурно стопяване на българите ще се попълни от нови граждани – от Афганистан, Кюрдистан, Сирия, Гана, Конго…

ЗА ТЯХ ЛИ ЗАГИВАХА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ НАЦИОНАЛНИТЕ НИ ГЕРОИ?

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов