Народът трябва да знае за действията на Народния съд и след това за лагерите. Не спирайте да разказвате за миналото си.

С тези думи премиерът Бойко Борисов се обърна към жертвите на комунизма по време на откриването на втория редовен конгрес на Съюза на репресираните от комунистическия режим, провел се днес в столицата.

Борисов призова хората да разказват какво е било, как им е било забранявано да учат и са били преследвани от комунистите. „Децата на същите тези хора доскоро управляваха, аз не правя сметка да  им се дам”, коментира Борисов.

„Да дадат хора на прасетата да ги ядат в Скравена и други лагери е нормално за тази партия", коментира Борисов, имайки предвид БКП.

„Миналата година мен ме осъдиха комунистите да платя глоба затова, че ги репресирам, че ги обиждам", разказа Борисов и добави: „Наглостта им е безкрайна".

По думите му същата тази партия не се свени да си прави 45-ти, 46-ти конгрес, това означава, че тя приема този период.

"Вече 22 години от промените, независимо, че върнаха държавата 45 години назад, те продължават да се държат, не само, че нищо не се е случило, а сякаш сме им длъжни", допълни още той.

Според него нищо не се е променило, щом 22 години след  идването на демократичните промени Берлин, Лондон, Рим, Токио  продължават да се управляват от посланици от бившата Държавна сигурност. .

Първата по рода си българска инициатива на европейско ниво, свързана с комунистическото минало в страната  – конференцията „Изстраданата европейска мечта на България 1944-1989 г.”, която се състоя през ноември 2010 г. в Европейския парламент – вече може да бъде намерена в сборник.

Изданието, в което са събрани всички изказвания и материали от форума, е подготвено от екипа на депутата в Европейския парламент Андрей Ковачев (ГЕРБ), който организира конференцията.

В нея взеха участие над 20 души, репресирани от комунистическия режим, които разказаха пред Европейския парламент за българската съпротива срещу комунистическата власт в България в периода 1944-1989 г.

Сайтът Държавна сигурност.com предоставя възможност на желаещите да се запознаят с електронния вариант на изданието, което може да бъде изтеглено оттук.

Българската инициатива беше уважена от председателя на Европейския парламент Йежи Бузек и председателя на групата на Европейската народна партия в ЕП Жозеф Дол и подкрепена от фондация „Конрад Аденауер”. .

Видео от конференцията "Съпротивата срещу комунистическия режим в България 1944-1989", 23 март 2011 г., НБУ.

Учени и историци от Нов български университет, СУ „Св. Кл.Охридски”, Великотърновския университет, БАН и Държавна агенция „Архиви” призоваха в учебните програми в училищата и във ВУЗ да залегне по-сериозно темата за комунистическото минало.

Това те направиха на научната конференция  „Съпротивата на срещу комунистическия режим в България 1944-1989 г.”, която се откри днес в София. Домакин на форума е НБУ, а съорганизатор на събитието е Съюзът на репресираните в България след 9 септември 1944 г.

Целта на конференцията е освен научния принос да бъде предизвикан обществен дебат за близкото комунистическо минало.

В продължение на два дни форумът ще обсъжда проблеми, свързани с малко известни факти на обществото за съпротивата против комунистическото управление в страната след 9 септември 1944 г.

„Младите не знаят какъв смисъл да дадат на думата репресирани. Затова трябва в обществото да се говори по тези проблеми от миналото.  Ако не помним не може да станем по-добри хора утре”, заяви при откриването на форума доц. Десислава Бошнакова, зам.-ректор на НБУ.