Води ли носталгията по социалистическото минало до възраждане на авторитарни практики? Този въпрос дискутираха социолози, политолози, историци и студенти на кръглата „От носталгия към реставрация” в Нов български университет (НБУ) в сряда.

Доц. Момчил Баджаков от департамент „Политически науки” в НБУ, един от организаторите на форума, заяви пред desebg.com, че е бил провокиран от опита да се реставрира името на Людмила Живкова на международна конференция в Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 2012 г., съпътствана от обществен скандал.

Според него  с налаганата през последните десетина години носталгията към социализма вече се е навлязло в нов етап, който води до реставрация на определени процеси, личности и паметници и символи от епохата на комунизма. Той открои създаването на Музея на социалистическото изкуство.

„Наскоро видях нова паметна плоча на Димитър Благоев във Велинград. На три километра от Кюстендил може да видите нова месингова табела с надпис „Владимир Илич Ленин”, поставена в едно село на пресечки на улиците „Георги Димитров” и „Владимир Поптомов” – виден комунистически терорист. Другаде в селски кръчми може да видите червени сърп и чук с портрети на функционери на БКП по стените”, посочи доц. Баджаков.

Мемориално място за памет (Музей на насилието) може да бъде организирано в Пловдив, ако общинските власти окажат нужното съдействие, научи сайтът desebg.com.

 През 2012 г. на конференция в Пловдив репресирани, музейни работници, архивисти и представители на европейски неправителствени организатори инициират създаването на подобен музей. Идеята е изключително уместна, тъй като в Пловдив съществува запазено в автентичния си вид място. Това са килиите, в които където са били задържани противниците на режима – от 9 септември 1944 г. до 1959 г. Става въпрос за подземния етаж на сградата на пл. „Ст. Стамболов” №1, която до края на 50-те години е била Областно управление на милицията. По спомени на пловдивчани подземията са се използвали за арест и местата за изтезание.

Начинът по който българските евреи са спасени, солидарността на българската църква, правителството, парламента в лицето на Димитър Пешев, на различни духовници, интелектуалци и целия български народ е пример, какъв в Европа не се е повторил.

Това заяви посланикът на Израел Шаул Камиса Раз при откриването на международната научна конференция „Евреите в Източна Европа и СССР в периода 1939-1989 г. по време на Втората световна война и Студената война” днес в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

По думите му събитието е особено значение, тъй като значението на форума разкрива отношението на българския народ към евреите и в частност към българските евреи.

Конференцията е първото от серията инициативи за честването на 70-годишнината от спасяването на българските евреи, която ще се състои догодина.

Ние не желаем да слушаме историци, които преди промените са обслужвали комунистическия режим, а 23 години по-късно още не могат да вземат ясна позиция към него. Ние не желаем да следваме политици, които нямат отношение към наследството на комунизма.

Ние искаме да дадем думата на онези, които са изстрадали режима, които са го преживели. Те са новите будители, които са съхранили паметта за комунистическите престъпления срещу българския народ и я предават на следващите поколения.

Това послание отправи  публицистът и председател на Съюз „Истина” Стоян Райчевски към присъстващите на изложбата  „България 1944 – 1989. Забранена истина” в четвъртък вечер – 1 ноември, Денят на народните будители.

На срещата бяха представени документалната книга на Радостина Георгиева "Горяните от Източния Балкан" и излязлата това лято книга "Свидетелствам под клетва" на бившия летец, политически затворник след 9 септември 1944 г. и депутат от СДС в 37-то и 38-то Народно събрание Дянко Марков. .