Сайтът Държавна сигурност.com ви предлага интервю с историка проф. Евелина Келбечева от Американския университет в България. Повод за разговора е наскоро представеното теренно изследване „Топоси на историческата памет”, публикувано в книгата „Минало несвършващо”. Тя беше представена в рубриката "Книги", заедно с публичната дискусия в „Червената къща". Проф. Келбечева е един от участниците в изследването.

Проф. Келбечева, бихте ли разказали как се стигна до идеята за изследването „Топоси на историческата памет” и каква е неговата цел?

- Години наред, като преподавател в Американския университет в България задавах – и  задавам – на студентите си няколко въпроса, за да „измеря” тяхното отношение към историята. И тъй като имаме студенти от повече от 40 страни, успявам да правя и сравнения между отговорите на младите хора. Преди няколко години заедно с проф. Евгения Иванова от Нов български университет (НБУ) решихме да направим изследване в цяла България, за да видим днешната картина на това, което българските граждани смятат за най-значителни събития, фигури и места, свързани с историята. За нас беше изключително важно да сравним нагласите на различните малцинства в България с тези на мнозинството.

.

Френският посланик Филип Отие отдаде заслужена почит към паметта на жертвите на комунизма, инициирайки среща с репресирани от комунистическото управление, изследователи на комунизма и политици.

Сред поканените в резиденцията на френското посолство бяха осъденият на смърт Георги Саръиванов, Алфред Фосколо, осъден на 15 години затвор за разпространение на позиви с демократични призиви, Хюсеин Сърмали и Неджемин Хак, преживели „възродителния” процес, режисьорът Атанас Киряков, историкът Момчил Методиев, културологът проф. Ивайло Знеполски, евродепутатът Андрей Ковачев (ГРЕБ), народният представител Лъчезар Тошев (СДС) и др.

Посланик Отие отбеляза, че срещата се провежда между две важни дати – 23 години от посещението на френския президент Франсоа Митеран в НРБ през януари 1989 г., когато той организира закуска  с група интелектуалци, сред които Радой Ралин, Блага Димитрова, Желю Желев и др., и 1 февруари – денят, в който България официално почита жертвите на комунистическия режим. .

Паметта на българското общество за най-важни исторически събития, места и личности са свързани преди всичко с национално-освободителните борби и освобождението от Османска власт.

Това стана ясно по време на дебата „Минало несвършващо” в сряда вечер в Центъра за култура и дебат „Червената къща”. Там бяха представени резултатите от теренно изследване „Топоси на историческата памет”. То е осъществено в периода октомври 2009 г. – юни 2010 г. и частично повторено за мюсюлманските малцинства през октомври 2010 г. – януари 2011 г. Проектът е на Нов български университет и Американския университет в България с ръководител Евгения Иванова.

Целта му е да идентифицира местата, събитията, действащите лица в българската в сравнителна перспектива с балканската и европейската история, които имат формираща роля за идентичността на съвременните граждани.

Урокът за справяне с наследството на комунизма, който страните от Източна Европа научиха, е: не чакайте, а се справете с него. Това послание отправи министърът на външните работи Николай Младенов към участниците в международната конференция „Справедливост в прехода” – как страните от Близкият Изток и Северна Африка да осмислят своето минало.

Форумът е организиран от инициативата Sofia platform и Министерството на външните работи и събра в хотел „Шератон” дипломати, политици, експерти от страните от бившия Източен Блок, както и различни представители на Тунис, Египет, Либия, Сирия, Йемен.

Министър Младенов отбеляза, че в България продължава да съществува проблем с отношението към комунистическото минало, както и че дори днес не се провежда необходимият дебат за пълното прочитане на истината за комунистическия режим.

Той посочи някои законодателни инициативи предприети в началото на прехода от тоталитаризъм към демокрация, сред които и реституцията, но много други въпроси, свързани с 45-годишното управление на БКП са останали нерешени.

„Ние научихме, че колкото по-дълго се отлагат въпросите с минало, толкова по-болезнено е решаването им. Колкото по дълго се държат архивите затворени, толкова по-трудно е помирението”, заяви Младенов. .