В петък, 7 октомври 2011 г. в Народния театър „Иван Вазов” се изигра премиерното представление на пиесата на Георги Марков „Да се провреш под дъгата”. В следващия фоторепортаж сайтът Държавна сигурност.com ви представя  главните действащи лица – актьорите и режисьорът, заедно с ръководството на театъра и най-важните им гости на коктейла след премиерата. Фотограф: Христо Христов.

Георги Марков отново е на българска театрална сцена! 43 години след забрана на пиесата му „Да се провреш под дъгата” от комунистическата власт произведението му беше поставено в Народния театър „Иван Вазов” (камерна сцена). На премиерата в петък, 7 октомври 2011 г.,  двадесет и две години след промените и 33 години след убийството на един от най-талантливите писатели на своето поколение, в препълнената зала се събраха верни на творчеството му почитатели. Сред тях специално от Италия беше пристигнал и Никола Марков, брат на писателя.

Режисьор на постановката отново е Асен Шопов, който я поставя за първи път през далечната 1967 г. в Театъра на Народната армия. Актьорският състав включва все звезди на българския театър: Васил Михайлов (Акрабов), Руси Чанев (д-р Господов), Петър Попйорданов (Педро), Георги Кадурин (Доктора), Стоян Алексиев (Философа), Валентин Ганев (Учителя), Георги Мамалев (Гърбавия) и Марин Янев (Санитаря).

Рискът да се постави свалената преди повече от четири десетилетия пиеса обаче си заслужва. Не само защото да се обърнеш след толкова години към произведение на забравения писател е сериозно предизвикателство пред театъра, екипа на постановката и актьорския състав, но и защото за първи път се дава възможност на по-младите поколения да се докоснат до дълбочината на творчеството на Георги Марков. Неговата трагична съдба досега е измествала фокуса от богатството в произведенията му върху въпроси, свързани преди всичко с неговото убийството, наредено от комунистическия режим и извършено от ДС.

Сайтът Държавна сигурност.com представя фоторепортаж от откриването на Музея на социалистическото (тоталитарно) изкуство.

Сайтът Държавна сигурност.com си позволява, когато публикува статии по темата, да поставя в скоби след утвърденото от Министерството на културата  име на музея  терминът (тоталитарно), тъй като той е исторически верният термин за определянето на комунистическата епоха, практика възприета, както от Европейския парламент, така и от българското Народно събрание (ноември 2009).

Веднага след официалната част на откриването на Музея на социалистическото изкуство в понеделник, 19 септември 2011 г. сайтът Държавна сигурност.com потърси мнението на министъра на културата Вежди Рашидов за предизвикващото недоумение название на музея. Въпросите зададе Христо Христов.

Г-н министър, защо за името на музея не е използвана исторически вярната терминология и вместо тоталитарно е избрано социалистическо?

- Вижте, думата тоталитарно значи всеки, който има диктаторски манталитет. Новата демокрация също има стоите диктатори. Няма как да издиря бюст на Ахмед Доган да го сложа тук в музея. Така че така се разширява понятието. Тоталитарно управление се отнася за хора, които имат авторитално поведение и режим. И не обхваща само период, който може да продължи много дълго. Това, което казвате е много хубаво. В България може би трябва да се направи и един музей на тоталитарните управляващи лидери и сигурно ще стане един много интересен музей. Като се започне от царско време до сега.

Да, но терминът социалистически е наложен и използван от БКП, с който комунистическата партия обясняваше преходния период от капитализъм към комунизъм.

- В музея се съхраняват неща, които касаят само един определен период и то идеологически, защото идеологията е социализмът.

Комунизмът, ако трябва да бъдем точни.

- Добре, може да кажем и Христос, защото и той проповядва почти комунизъм. Все едно как го наричаме. Въпросът е, че това е идеология на един период, който сме го живели. А тоталитарно – много е широко понятието, то продължава и до днес.

Възможно ли е страницата за комунизма да отиде в музеите без да се познава историята? Това изкуство как може да бъде разбрано без да се познава историята на комунизма?

- Историята трябва да се пише от историците и познанието е много важно нещо. Някои хора трябва да имат своята мисия. Но това, което е важно, което днес откриваме тук, е това, което носи паметта на времето. Паметта носи паметта и на поколението.

Предвидено ли е евентуално място за Паметника на съветската армия?

- Вижте, тези решения ги взима друг, аз правя музеите като министър на културата. Ако го свалят – разбира се. Ето тази поляна я виждате, така ще го експонирам, че няма да има проблем.